Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 09.06.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 21/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
09.06.2025
В сила
30.07.2025
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Плевен, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело № 20254400900021 по описа за 2025 година

ИСК с правно основание с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ с цена на иска 30 000 лв.

ИСК предявен при условията на евентуалност с правно основание чл. 649, ал.1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД с цена на иска 30 000 лв.

Ищецът синдикът на „***“ АД (н) Б. А. М. твърди, че с Решение № 100/ 31. 07. 2024 г. по в. т. д. № 31/ 20234 г. по описа на ВТАС е открито производство по несъстоятелност нра „***“ АД с ЕИК*** с начална дата 01.

07. 2020 г. и е назначен синдик. Твърди се, че с Определение № 200/ 22. 01.

2025 г. по т. д. № 2412/ 2024 г. на ВКС решението на ВТАС не е допуснато до касационно обжалване. В исковата молба е отразено, че на 05. 09. 2024 г. по т. д. № 101/ 2020 г. по описа на ОС- Плевен ответницата К. М. Д. е предявила вземане в размер на 30 000 лв., произтичащо от договор за заем на 10. 07. 2024 г. Твърди се, че предявеното вземане не е прието и е включено в списъка на неприетите вземания по чл. 685 ТЗ на кредиторите на ответника „***“ АД.

Посочено е, че срещу списъка относно това вземане е подадено възражение по чл. 690 ТЗ от ответницата К. М. Д. и съдът по несъстоятелността с определение по чл. 692 ТЗ е приел предявеното вземане по договора за заем.

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ за 1 обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на „***“ АД на договора за заем от 10. 07. 2024 г. като оспорва датата на сключване на договора за заем, затова, че ответниците са свързани лица съгласно §1 ДР на ТЗ и затова, че в договора за заем е посочено, че заемната сума е предадена на заемателя преди сключване на договора и липсват документи за предоставянето на сумата от заемодателя на заемателя. Твърди се, че с договора за заем се намалява възможността за удовлетворяване на всички негови кредитори в производството по несъстоятелност и по този начин са увредени интересите на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ.

При условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основание чл. 649, ал.1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, затова, че двамата ответници „***“ АД и К. М. Д. са свързани лица по смисъла на §1ДР на ТЗ и по отношение на тези ответници е приложима нормата на чл. 135, ал.2 ЗЗД.

Ответниците „***“ АД и К. М. Д. са изразили становище, че предявените искове са недопустими поради превишаване на правомощията на временния синдик, поради липса на правен интерес, поради недопустимо и незаконосъобразно оспорване на определението на съда по чл. 692 ТЗ по отношение на процесния договор за заем, въз онова на който е предявено вземане в производството по несъстоятелност и поради заобикаляне на закона.

Ако съдът приеме, че предявените искове са допустими, е направено искане от ответниците за отхвърляне на предявените искове.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След направена справка в деловодната програма на Плевенския окръжен съд се установява,че производството по т. д. № 101/ 2020 г.по описа на същия съд е образувано въз основа на постъпила молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на „***“ АД на 06. 08. 2024 г. от „***“ ЕООД.

С Решение № 100/ 31. 07. 2024 г. по в. т. д. № 31/ 2024 г. по описа на 2

ВТАС е отменено решение № 260081/ 25. 10. 2021 г. по т. д. № 101/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата от „***“ ЕООД и „ ***“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „***“ АД като е обявена неплатежоспособността на „***“ АД с начална дата 01. 07. 2020 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначен и временен синдик и е указан на всички кредитори срокът за предявяване на вземанията по чл. 685, ал.1 ТЗ и по чл. 688, ал.1 ТЗ.

Решението на ВТАС е влязло в сила на 22. 01. 2025 г. когато определение № 200 от същата дата по т. д. № 2412/ 2024 г. по описа на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Пред съда по несъстоятелността по т. д. № 101/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд е подадена молба за предявяване на вземане от К. М.

Д., за което твърди, че е възникнало по представен договор за заем от 10. 07.

2024 г. (с думи е изписана датата седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година), по силата на който К. Д. е предоставила в заем на ответника „***“ АД сумата от 30 000 лв. в заем, като към момента на подписване на договора заемодателят е предоставил сумата на заемателя.

С Определение № 260007/ 20. 01. 2025 г. по т. д. № 101/ 2025 г. на основание чл. 692 ТЗ съдът по възражението от К. Д. изключва от списъка с неприети вземания вземането на К. М. Д. за сумата 30 000лв., произтичащо от договор за заем от 10.07.2024г. и включва това вземане в списъка с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1 т.10 във вр. с чл.

616, ал.2 т. 2 от ТЗ. Определението не подлежи на обжалване.

Видно от представена книга на акционерите на „***“ АД ответницата К.

М. Д. притежава 1 бр. поименна налична акция №***, емисия учред. 2004 г., на стойност 10, 00 лв. без ограничения в прехвърлянето.

По делото са представени две вносни бележки за внесена сума от 15 000 лв. на 25. 01. 2023 г. по сметка на „***“ АД с вносител М.К.Г. с основание „захранване на сметка“ и вносна бележка за внесена сума от 15 000 лв. на 26.

05. 2023 г. по сметка на „***“ АД с вносител М.К.Г. с основание „захранване на сметка“.Твърди се, че тези суми са предоставени по договора за заем, което не е оспорено от ищеца.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

1.По иска с правно основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ с цена на иска 30 000 лв.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е в преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ двегодишния срок след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Видно от доказателствата по делото решението постановено от ВТАС за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е 31. 07. 2024 г., а искът е предявен от синдика на 07. 02. 2025 г., който е активно легитимирано лице да предяви този иск съгласно чл. 649, ал.1 ТЗ.

Съдът не възприема твърденията на ответниците за недопустимост на иска тъй като се заобикаля закона досежно надлежното предявяване на иск с правно основание чл. 694 ТЗ. Видно от доказателствата по делото вземането на ответницата К. Д. е прието от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 ТЗ и е включено в списъка на приетите от синдика вземания, съответно този списък с изменението е одобрен от съда по несъстоятелността.

Съдът счита, че не е налице и оспорване на определението по чл. 692 ТЗ, тъй като предметът на спора при процедурата по чл. 692 ТЗ се отнася до съществуването или несъществуването на такова вземане, а при отменителния иск се установяват определените в закона критерии за съответната законова хипотеза в контекста на установява на увреждащото интересите на кредиторите на несъстоятелността сделка или действие, което да води до непълното или в по- малка степен удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Що се отнася до липса на правен интерес от синдика съдът счита, че такъв е налице предвид установителния характер на иска, като се твърди, че процесната сделка уврежда масата на несъстоятелността, съответно интересите на кредиторите относно степента на тяхното удовлетворение при разпределението на сумите или при определяне на размера на удовлетворение на всеки от кредиторите с плана за оздравяване.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е 4 допустим и следва да бъде разгледан по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ освен в предвидените от закона случаи може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка извършена от длъжника, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.

Следователно са налице кумулативно определени предпоставки за основателност на иска по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ: сделката да е извършена от длъжника и от страна свързано лице с длъжника, да е извършена в двугодишен срок преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и да уврежда кредиторите. Липсата на която и да е от предпоставките води до неоснователност на предявения иск.

От доказателствата по делото се установява, че молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е подадена от кредитор на 06. 08. 2020 г.

От представения договор за заем става ясно, че заемател по договора е длъжникът "***“ АД.

Заемодател по договора е ответницата К. М. Д., която е акционер в ответното дружество ( видно от книгата на акционерите) въз основа на притежавана 1 бр. поименна налична акция №***, емисия учред. 2004 г., на стойност 10, 00 лв. без ограничения в прехвърлянето.Съгласно §1, ал. 1, т. 5 ДР на ТЗ Свързани лица" по смисъла на този закон са дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството. Видно от доказателствата по делото 5 % от капитала на ответното дружество са 250 бр. акции, а ответницата К. М. Д. притежава само 1 бр. акция, поради което не отговаря на легалното определение за свързано лице на основание §1 ДР на ТЗ. Същата ответница не отговаря и на всички останали хипотези на легалното определение за свързани лица в цитираната норма, поради което при сключване на договора за заем ответницата не е била свързано лице с ответното дружество, както се изисква от разпоредбата на чл.

647, ал.1, т.6 ТЗ.

По делото е представен договорът за заем с дата в цифри 10. 07. 2024 г.

5 и с дата с думи седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година. В хода на производството е налице спор относно датата на сключване на договора, което по отношение на иска с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ не е от съществено значение. Нормата изисква сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, а в случая и при приемане на коя да е от двете дати сделката е извършена след молбата за откриване на производство по несъстоятелност на 06. 08. 2020 г. От тази гледна точка сделката не попада в групата на сделките, които може да бъдат обявени за недействителни на основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, тъй като не са налице предпоставките за времето, в което следва конкретната сделка да бъде извършена.

По отношение на увреждането на кредиторите на несъстоятелността в исковата молба се твърди, че увредените кредитори са „***“ ООД и „***“ АД, които са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество с право на разпределение по чл. 722, ал.1, т.12 ТЗ – вземания по чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ - разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б. Твърди се, че след като тези кредитори са от следващ ред спрямо кредитора К. Д., удовлетворяването на нейното вземане в размер на 30 000 лв. би се отразило на вземанията на кредиторите по чл. 722, ал.1, т.12 ТЗ за които може да не достигнат средства или средствата да не са достатъчно за покриване размера на вземанията им. В случая увреждането на интересите на кредиторите е от обективен характер и не се изисква от законодателя знание за увреждане или желание за увреждане, достатъчно да е налице увреждащ резултат, който с оглед изложеното по- горе съдът приема за установен и доказан.

Съдът счита, че искът с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не са налице всички законови предпоставки за уважаване на иска по отношение на времето на извършване на процесната сделка.От изложеното по- горе съдът приема, че липсват законовите предпоставки за времето на извършване на сделката и затова заемодателката К. Д. да е свързано лице по смисъла на §1 ДР на ТЗ с ответното дружество.