Определение № 516 от 31.10.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Търговище, 31.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500383 по описа за 2025 година Постъпило е възражение от "ТИРАС" ООД ЕИК 203864127, представлявано от И.Р. И., ЕГН **********, действащ чрез адв. Х. Б., гр. С., бул. „Ц. О.", № **, ет. 2, по реда на чл. 423 от ГПК против заповед за изпълнение № 901/11.9.2025 г., издадена по гр.д. № 1451/25 по описа на PC – Търговище.

С възражението се излагат доводи, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника. Твърди, че е узнал за издадената заповед, след като получил запорно съобщение на 17.10.2025 от „Уни Кредит Булбанк СД“ по изп.д. № 4391/25 по описа на ЧСИ Неделчо Митев № 841, с взискател „ДИДЖИТАЛ ТРЕЙД СОФТ“ ЕООД. Съдът е приел, че съобщението за издадената против длъжника заповед е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

В същото време съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, заедно с копие от същата не е връчена на длъжника, негов представител или служител, а е върнато в цялост с отбелязване на връчителя, че „фирмата е напуснала посочения адрес... ", „на адреса няма офис, няма служители, които да получат съобщението... “. Връчителят не е събрал сведения, дали има такава фирма на адреса или неин представител. Поради всичко това не би могло да се приеме, че длъжникът е уведомен за издадената против него заповед за изпълнение по правилата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. След като не е 1 удостоверено, че търговеца е напуснал адреса, то връчителят е следвало да залепи уведомление на подходящо за това място. Ето защо молителят твърди, че заповедта не му е връчена надлежно, в резултат е бил лишен от възможността да депозира възражение против нея. Моли да бъде прието възражението и против издадената заповед, а изпълнението на заповед да бъде спряно.

Депозирано е становище от кредитора, в полза на когото е издадена заповедта за изпълнение- „ДИДЖИТЪЛ ТРЕЙД СОФТ ЕООД ЕИК:

207717587, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б." № **, представлявано от В. В. М. с ЕГН: **********, действащ чрез адвокат Св. П.

С. - С. адвокатска колегия, в което се твърди, че заповедта е редовно връчена по правилата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Длъжникът не е намерен на заявения в ТР адрес, поради което следва да се приеме, че връчването е редовно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Против молителя "ТИРАС" ООД ЕИК 203864127 е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 901 от 11.09.2025 година, по ч.гр.д.

№ 1451/25 по описа на Районен съд – Търговище. Заповедта е издадена по депозирано от „ДИДЖИТЪЛ ТРЕЙД СОФТ ЕООД ЕИК: 207717587, за сумите: 3 798,00 лв., представляваща главница - счетоводно обслужване по договор, ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, 720,00 лв., представляваща главница - допълнителни услуги по договор за счетоводно обслужване , ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, 1 700,00лв., представляваща главница - допълнителни услуги по договор за счетоводно обслужване, ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането.

Присъдени са и разноски в размер. Заповедта е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, поради което задължение на съда е да я връчи на длъжника. Изпратено е съобщение до длъжника, на заявения от него в ТР адрес. Връчителят е отразил в разписката към съобщението, че фирмата е напуснала адреса, няма офис, няма служител, на когото да се връчи съобщението. Не е отразено, от къде е събрал данни, че длъжникът е напуснал адреса. Нещо повече, връчителят не е посочил дори и датата, на която е посетил адресата и е съставил удостоверяването.

2

От правна страна, съдът приема следното: възражението е подадено в срока по чл. 423 от ГПК и е допустимо. За издадената против молителя заповед, последният е узнал от връчването на запорното съобщение от обслужващата го банка, след образуване на принудително изпълнение против него- на 17.10.2025 година.

Съдът намира възражението за основателно. Правилата за връчване на съобщения по дела на юридически лица и търговци са уредени в чл. 50 от ГПК. Съобщенията на юридическите лица се връчват на заявения в ТР адрес.

Когато адресатът е напуснал адреса, всички призовки и съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени- ал. 2. За да се приложи от съда фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, удостовереното от страна на връчителя трябва да отговаря на определени критерии. Последователната практика на ВКС относно фингираното връчване на съобщения на юридически лица е възприела, становището, че за да е редовно връчването връчителят следва да установи, че адресата е напуснал адреса, след обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено. Част от тази практика са Решение № 50169/23.01.2023 г. по т. д. № 1704/2022 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 123 от 28.09. 2012 година по т.д. № 530/12 на II т.о. на ВКС; Решение № 279 от 24.01. 2015 год., по гр.д. № 2769/14 на IІІ г.о. на ВКС.

В случая удостовереното от страна на връчителя не отговаря на горните критерии. Липсва изявление да е потърсил съседите, за да получи информация дали на адреса се помещава такава фирма, има ли нейни служители или някога се е помещавал офис на това юридическо лице. Това би било достатъчно, за да се смята връчването за редовно. Също така липсват данни кога връчителят е посетил адреса, последният дори не е посочил датата, на която е съставил удостоверяването. С оглед установеното от фактическа страна и допуснатите нарушения при връчването на съобщението, молителят е бил лишен от възможност да депозира възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че възражението следва 3 да се приеме, делото да се върне на Районен съд – Търговище, който следва да даде указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

Молителят е направил искане за спиране на изпълнението на издадената заповед. Това би било допустимо, в случай че е представил с искането надлежно обезпечение. Поради липсата на представено обезпечение искането за спиране на изпълнението, следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА "ТИРАС" ООД ЕИК 203864127, представлявано от Ив. Р. И., ЕГН **********. чрез адв. Х. Б., гр. С., бул. „Ц.

О.", № **, ет. 2, по реда на чл.423 от ГПК против заповед за изпълнение 901/11.9.2025. издадена по гр.д. № 1451/25 по описа на PC – Търговище.

ВРЪЩА делото, ведно с ч.гр.д.№ 1451/25 на Районен съд – Търговище, който следва да даде указание на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "ТИРАС" ООД ЕИК 203864127 за спиране на изпълнението по изп.д. № 4391/25 по описа на ЧСИ Неделчо Митев с рег. № 841, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Търговище, 31.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500383 по описа за 2025 година Постъпило е възражение от "ТИРАС" ООД ЕИК 203864127, представлявано от И.Р. И., ЕГН **********, действащ чрез адв. Х. Б., гр. С., бул. „Ц. О.", № **, ет. 2, по реда на чл. 423 от ГПК против заповед за изпълнение № 901/11.9.2025 г., издадена по гр.д. № 1451/25 по описа на PC – Търговище.

С възражението се излагат доводи, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника. Твърди, че е узнал за издадената заповед, след като получил запорно съобщение на 17.10.2025 от „Уни Кредит Булбанк СД“ по изп.д. № 4391/25 по описа на ЧСИ Неделчо Митев № 841, с взискател „ДИДЖИТАЛ ТРЕЙД СОФТ“ ЕООД. Съдът е приел, че съобщението за издадената против длъжника заповед е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

В същото време съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, заедно с копие от същата не е връчена на длъжника, негов представител или служител, а е върнато в цялост с отбелязване на връчителя, че „фирмата е напуснала посочения адрес... ", „на адреса няма офис, няма служители, които да получат съобщението... “. Връчителят не е събрал сведения, дали има такава фирма на адреса или неин представител. Поради всичко това не би могло да се приеме, че длъжникът е уведомен за издадената против него заповед за изпълнение по правилата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. След като не е 1 удостоверено, че търговеца е напуснал адреса, то връчителят е следвало да залепи уведомление на подходящо за това място. Ето защо молителят твърди, че заповедта не му е връчена надлежно, в резултат е бил лишен от възможността да депозира възражение против нея. Моли да бъде прието възражението и против издадената заповед, а изпълнението на заповед да бъде спряно.

Депозирано е становище от кредитора, в полза на когото е издадена заповедта за изпълнение- „ДИДЖИТЪЛ ТРЕЙД СОФТ ЕООД ЕИК:

207717587, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б." № **, представлявано от В. В. М. с ЕГН: **********, действащ чрез адвокат Св. П.

С. - С. адвокатска колегия, в което се твърди, че заповедта е редовно връчена по правилата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Длъжникът не е намерен на заявения в ТР адрес, поради което следва да се приеме, че връчването е редовно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Против молителя "ТИРАС" ООД ЕИК 203864127 е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 901 от 11.09.2025 година, по ч.гр.д.

№ 1451/25 по описа на Районен съд – Търговище. Заповедта е издадена по депозирано от „ДИДЖИТЪЛ ТРЕЙД СОФТ ЕООД ЕИК: 207717587, за сумите: 3 798,00 лв., представляваща главница - счетоводно обслужване по договор, ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, 720,00 лв., представляваща главница - допълнителни услуги по договор за счетоводно обслужване , ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, 1 700,00лв., представляваща главница - допълнителни услуги по договор за счетоводно обслужване, ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането.

Присъдени са и разноски в размер. Заповедта е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, поради което задължение на съда е да я връчи на длъжника. Изпратено е съобщение до длъжника, на заявения от него в ТР адрес. Връчителят е отразил в разписката към съобщението, че фирмата е напуснала адреса, няма офис, няма служител, на когото да се връчи съобщението. Не е отразено, от къде е събрал данни, че длъжникът е напуснал адреса. Нещо повече, връчителят не е посочил дори и датата, на която е посетил адресата и е съставил удостоверяването.

2

От правна страна, съдът приема следното: възражението е подадено в срока по чл. 423 от ГПК и е допустимо. За издадената против молителя заповед, последният е узнал от връчването на запорното съобщение от обслужващата го банка, след образуване на принудително изпълнение против него- на 17.10.2025 година.

Съдът намира възражението за основателно. Правилата за връчване на съобщения по дела на юридически лица и търговци са уредени в чл. 50 от ГПК. Съобщенията на юридическите лица се връчват на заявения в ТР адрес.

Когато адресатът е напуснал адреса, всички призовки и съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени- ал. 2. За да се приложи от съда фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, удостовереното от страна на връчителя трябва да отговаря на определени критерии. Последователната практика на ВКС относно фингираното връчване на съобщения на юридически лица е възприела, становището, че за да е редовно връчването връчителят следва да установи, че адресата е напуснал адреса, след обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено. Част от тази практика са Решение № 50169/23.01.2023 г. по т. д. № 1704/2022 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 123 от 28.09. 2012 година по т.д. № 530/12 на II т.о. на ВКС; Решение № 279 от 24.01. 2015 год., по гр.д. № 2769/14 на IІІ г.о. на ВКС.