Решение № 1360 от 02.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300502827 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на СУ „************“ гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.Е. М. от АК Пловдив срещу решение № 3326/02.07.2025г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 16194/2024г.

С обжалваното решение е признато за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД-11-3651/24.07.2024г. на Директора на СУ „*************“ - Пловдив, с която на основание чл.325, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, поради това, че лицето не се е явило на работа в срока по чл.345, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с К. В. В., ЕГН ********** и същото е отменено.

Възстановена е ищцата К. В. В., ЕГН **********, с адрес: ******, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „********“ по задължителен общообразователен предмет – български език и литература /БЕЛ/ в гимназиален етап на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

1

Осъдено е СУ „***********“- Пловдив, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от директора И. М. Д. да плати на К. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда сумата от 14 087,32 лева /четиринадесет хиляди осемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода от 25.07.2024 г. – 25.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 19.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ – разноски за производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че добросъвестно работодателят е допуснал незабавно възстановения работник до изпълнение на трудовите задължения, като за периода 17.07.-23.07.2024 г. работникът не представя медицински документи, които да обосновават здравословното му състояние и това не е отчетено при постановяване на съдебното решение.

Сочи се, че въпреки изрично поетия ангажимент и при наличие към дата 09.07.2024 година на валиден медицински документ с епикризи на ищцата, ищцата не ги е предоставила, не ги е предавала на работодателя. Сочи се, че ищцата е действала недобросъвестно и е в нейна тежест с документ да доказва наличие на уважителна причина за неявяването й в 14-дневен срок от получаването на съобщението на Районен съд - Пловдив и не е изпълнила чл.

55 от Правилника за вътрешния ред на училището. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Не се сочат нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба чрез адв. Т. Ф., с който решението се намира за правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на 2 изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателя СУ „***********“ Пловдив, че работника въпреки изрично поетия ангажимент и при наличие към дата 09.07.2024 година на валиден медицински документ с епикризи, същата не ги е предоставила, не ги е предавала на работодателя. Сочи се, че ищцата е действала недобросъвестно и е в нейна тежест с документ да доказва наличие на уважителна причина за неявяването й в 14-дневен срок от получаването на съобщението на Районен съд - Пловдив и не е изпълнила чл.55 от Правилника за вътрешния ред на училището.

Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата К.

В. с обжалваната заповед от 24.07.2024г. от работодателя е извършено на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ, то предмет на доказване по делото е дали са налични основанията за това. Тоест следва да се докаже че уволнението на работника е признато за незаконно и той е възстановен от съда на предишната му работа, като се изследва въпроса дали работника се е явил на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване на работа.

В мотивите на обжалваното решение, няма отговор на въпросите, кога в настоящия казус започва да тече срока по чл.345 ал.1 от КТ, кога изтича и дали работникът се е явил на работа в срока или не. Началото на срока е ясно записан в закона – това е момента на получаване на съобщението от съда за възстановяване на работа. В казуса, видно от отговор на искова молба и декларация от нея от 17.07.2024г. /л.20/, безспорни между страните по делото са фактите, че ищцата К. В. е с отменено от съда уволнение, което е признато за незаконно и тя е възстановена от съда на предишната й работа. Като ищцата е известена за възстановяването на работа на 12.06.2024г., чрез връчване на съобщението от съда на нейния процесуален представител, за което тя е своевременно уведомена.

При тези факти според въззивният съд срокът по чл.345 ал.1 от КТ е започнал да тече от 12.06.2024г. В тази насока е трайната практика на ВКС.

Според решение № 179 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7263/2013 г., IV г. о., ГК в случаите, когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е 3 получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл.345 ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. Ето защо въззивният съд не приема тезата на ищцата, отразена в отговора на искова молба и декларацията от 17.07.2024г., че двуседмичния срок по чл.345 ал.1 от КТ, започва да тече от друга дата - 10.07.2024г., когато ищцата е била изписана от болнично заведение след проведено там лечение. Моментът на началото на течене на процесуалния срок по КТ е само един и това е момента, в който работникът е узнал, че съдът го е възстановил на предишната му месторабота. В казуса това е дата 12.06.2024г.

Срока изтича след две седмици на 26.06.2024г., като се прилага нормата за броене на същия по чл.60 ал.4 от ГПК. Този срок обаче не е изтекъл на тази дата, защото са били налични уважителни причини – ищцата е била на лечение в болнично заведение от 13.06.2024г. до 09.07.2024г., когато е изписана от там. Горния факт е доказан по това дело и се приема за уважителна причина за неговото неспазване. Ето защо двуседмичния срок е изтекъл на следващия ден 10.07.2024г., когато е отпаднала уважителната причина за неговото неспазване, при прилагане по аналогия на чл.60 ал.6 от ГПК. Според въззивният съд в казуса се прилагат правилата за броене на преклузивните срокове по ГПК, защото принципно настоящия срок е законовоопределен и процесуален, а не давностен срок, който да е свързан с придобиване и загубване на субективни права. Доколкото е налице преклузивен срок, то в казуса не се прилагат нормите за давностните срокове предвидени в чл.110-чл.120 от ЗЗД и чл.79-чл.84 от ЗС. Безспорно е в правната теория, че за преклузивните срокове няма общи правила, те не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, докато обратното важи за давностните срокове /М.П., Гражданско право, обща част, 1996г., том.II, л.261 и л.262/. Ето защо срокът по чл.345 ал.1 от КТ е изтекъл на 10.07.2024г., а ищцата се е явила да заеме работата, на която е възстановена осем дни по-късно на 17.07.2024г. Това неспазване на срока с осем дни не се твърди и не се доказва да е по уважителни причини.

Налага се правния извод, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ със процесната Заповед № РД-11-3651/24.07.2024г. е законосъобразно. Този извод не може да 4 бъде променен и от подписаното на 17.07.2024г. Допълнително трудово споразумение между страните по делото, с което се коригира размера на трудовото възнаграждение на ищцата. Тук въззивният съд напълно се съгласява с виждането отразено в Решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 187/2011 г., IV г. о., че при уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ работникът има право да се яви и да заеме длъжността, от която е незаконно уволнен, като това не е поставено в зависимост от издаване на някакъв акт на работодателя. Ако такъв акт е издаден, той има само декларативно значение.

Ефектът на възстановяването не се предпоставя от извършването на каквито и да е действия от страна на работодателя. Поради тези причини прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата К. В. е извършено от нейния работодател законосъобразно и предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят като такова, а обжалваното решение следва да се отмени изцяло.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на ответника СУ „**********“- Пловдив следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК при следните предели. Няма доказателства да е платено по банков път уговореното адвокатско възнаграждение от 2 230 лева от работодателя /л.124/ и с оглед на т.1 от ТР № 6/2012г. по т.д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК и тези разноски не могат да се присъдят за ответника. За въззивното производство се дължат на ответника направените вече разноски от него за платена държавна такса в размер на 307 лева /л.10/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 3326/02.07.2025г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 16194/2024г., като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** против СУ „**********“- Пловдив, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******* обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД-11-3651/24.07.2024г.

5 на Директора на СУ „*******“ - Пловдив, с която на основание чл.325, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, поради това, че лицето не се е явило на работа в срока по чл.345, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с К. В. В., ЕГН ********** и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата К. В. В., на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „*****“ по задължителен общообразователен предмет – български език и литература /БЕЛ/ в гимназиален етап, както и за осъждане на СУ „************“Пловдив, ЕИК ******да плати на К. В. В. сумата от 14 087,32 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода от 25.07.2024г. – 25.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 19.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, с адрес: ******** да заплати на против СУ „**********“- Пловдив, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ******** сумата от 307 лева за разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от 09.12.2025г. пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6