Решение № 12875 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12875 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110132434 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. А. К. срещу ........

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: Главен осъдителен иск с правно основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 50 от ЗЗП и евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата от 980,00 лв., представляваща неправомерно задържан депозит по Договор за обучение от 28.05.2025 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно публикуване на снимки на детето на ищцата в социалните мрежи.

Ищцата твърди, че на 28.05.2025 г. е сключила договор с ответника. Твърди, че е заплатила сумата от 980 лв. като депозит. Впоследствие, на 30.05.2025 г., е упражнила правото си на отказ от договора. Ответникът отказва да върне сумата, като се позовава на договорна клауза за нейното задържане. Ищцата навежда доводи, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и следователно е нищожна. Твърди също, че ответникът неправомерно е публикувал снимки на нейното дете във Facebook страницата си без изрично съгласие, от което е претърпяла неимуществени вреди (стрес и нарушаване на личното пространство).

Ответникът ....... оспорва исковете. Твърди, че договорът е породил действие, а депозитът е правомерно усвоен поради неизпълнение от страна на ищцата на задължения (липса на предизвестие) и уреждане на отношения по предходен договор от м. януари 2025 г., тъй като детето е отсъствало без предупреждение. Относно снимките ответникът признава, че разполага с тях и ги изпраща на родителите като "обратна връзка", но категорично оспорва дружеството да ги е публикувало в социалната мрежа Facebook.

Отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е 1 обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 980 лв., която се намира в патримониума му. Относно иска за връщане на депозита: По делото е представен Договор за обучение от 28.05.2025 г. Не се спори, че детето е преустановило посещенията си.

Ответникът се позовава на чл. 20 от Договора, според който при прекратяване без предизвестие депозитът се усвоява. Относно иска за неимуществени вреди: За изясняване на обстоятелствата относно публикуването на снимките бе допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице Х. Й. (стр. 5 и 6 от експертизата) категорично се установява, че процесните екранни снимки не са манипулирани. Вещото лице е констатирало след оглед на администраторския панел на профила на ответника, че въпросните изображения са били качени на официалната страница на детската градина във Facebook, като е установено и лицето, което ги е качило – администратор на страницата.

Съдът кредитира изцяло експертизата като обективна и компетентно изготвена, въпреки възраженията на ответника.

По главния иск с правно основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 50 от ЗЗП: Предявеният като главен иск за връщане на сумата от 980 лв. се явява неоснователен и недоказан. За да възникне правото на отказ от договора без дължимост на обезщетение или неустойка в 14-дневен срок по чл. 50 от ЗЗП, ищцата носеше тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор от 28.05.2025 г. е сключен „извън търговския обект“ или „от разстояние“. В хода на съдебното дирене ищцата не ангажира никакви доказателства (писмени или гласни) за обстоятелствата и мястото на подписване на договора.

Следователно, правопораждащият факт за възникване на правото на отказ не бе доказан, поради което главният иск подлежи на отхвърляне.

По предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД: С оглед неоснователността и отхвърлянето на главния иск, се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за връщане на сумата поради отпаднало основание.

За да възникне в правната сфера на ищцата притезателното право по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищцата към ответника; 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и 3. отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.

Следователно, в тежест на ищцата по евентуалния иск е да установи при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника като депозит по договор за обучение, прекратяването на договора и основанието за връщане на платения депозит, а на ответника – валидно правно основание за задържане на получената парична сума като депозит.

Не е предмет на оспорване и съдът е отделил като безспорна следната част от фактическата обстановка по делото, а именно: съществуването на договорни отношения между страните, инициирани с договор от 06.01.2025 г; имущественото разместване – плащането на депозит от ищцата в размер на 980 лв.; фактът, че ответникът е отказал да върне депозита и го е 2 задържал.

Основателността на претенцията на ищцата и неоснователността на възраженията на ответника се доказват категорично и от направените от самия ответник извънсъдебни изявления и съставени счетоводни документи.

От представеното по делото Уведомление от 02.06.2025 г., подписано от управителя на ответното дружество, и неоспорено от страната - се установява следната последователност от факти: ответникът изрично признава, че е получил изявлението за отказ на ищцата от 30.05.2025 г. Същевременно обаче, дружеството оспорва възможността договорът да бъде прекратен по този ред (по ЗЗП) и заявява, че го счита за породил действие. Въз основа на това си разбиране, ответникът прави и изявление в писмото, че пренася платения от ищцата депозит по стария договор към новия такъв - като посочва рправната възможност за постигане на това , закрепена в новия договор/ и изрично посочва в уведомлението, че депозитът ще бъде използван като „месечна такса за юни 2025 г.“.

Тази воля на ответното дружество е обективирана и счетоводно чрез издадената от ответника Фактура № 158 от 02.06.2025 г. Видно от съдържанието на този счетоводен документ, сумата от 980 лв. е начислена на ищцата изрично с основание: "Усвоен депозит във връзка с едномесечно предизвестие за прекратяване на договор за обучение за месец юни"/ "Такса за месец юни".

От горното съдът приема за установено и доказано, че ответното дружество е получило отказа от договора от 28.05.2025 г., като е приело същия за предизвестие за прекратяване на договора- този от 28.05.2025г., доколкото се позовават на норми от същия за прехвърляне на депозита от предходния договор от 06.01.2025г., към процесния от 28.05.2025г. (което предизвестие обаче счита за едномесечно - тоест счита, че договорът - този от 28.05.2025г., ще се счита прекратен от 02.07.2025г.). Поради това, вместо да търси престация на суми за последен месец (целият месец 06.2025 г. - оставащия един месец от предизвестието) за посещение на детето, то съобщава на ищцата, че в подобна хипотеза следва да се задържи депозитът като такса за оставащия период – месец юни 2025 г. Това обстоятелство се потвърждава категорично и от издадената фактура и изрично посоченото в нея основани

Спорът се концентрира върху това дали ответникът има валидно правно основание да задържи платения депозит. Съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори (в този смисъл ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай договорът за обучение има потребителски характер, а клаузите на чл. 15.2 и чл. 20 от него са предварително изготвени и не са индивидуално уговорени, като ответникът не установи и доказа противното.

Съдът приема, че клаузата, позволяваща автоматично и едностранно задържане на депозита при прекратяване на договора/отсъствие на детето, има характер на неустойка за предсрочно прекратяване или неизпълнение. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.

143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като нарушава принципа на добросъвестността и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. За 3 потребителя е предвидена тежка санкция (загуба на депозита), докато за доставчика на услугата липсва реципрочно идентично задължение при негово неизпълнение. Освен това клаузата не е ясна и недвусмислена относно това какви точно реални вреди на търговеца обезщетява, превръщайки се в инструмент за неоснователно обогатяване, като по делото не се проведе доказване на това, че ответното дружетсво реално да е претърпяло вреди.

Като неравноправна, процесната клауза за задържане на депозита е нищожна (чл. 146, ал.

1 от ЗЗП) и не поражда правно действие. Същта клауза е налична както в първоначалния договор, така и в последващия договор.

Вън от горното, доколкото ответникът твърди, че има право да задържи депозита по силата на чл. 20 от Договора от 06.01.2025 г., следва да се отбележи, че посочената клауза изисква кумулативното наличие на две предпоставки: отсъствие на детето без писмено предварително предупреждение (каквото по делото не е установено) и едновременно с това – незаплатена такса (каквото също не е установено).

Разгледана в систематична връзка с клаузата на чл. 15.1 от Договора, на депозита е придадена функцията единствено да служи като заплащане на последната месечна такса, независимо от причината за прекратяване на договора. Същото касае и формулировката на чл. 15.1 (и чл. 15.2) от Договора от 28.05.2025 г., където като единствен вариант за „връщане“ на депозита е предвидено приспадането му след изтичане срока на целия договор – при предизвестие, отправено преди изтичане на последния месец от срока на договора.

От горното е видно още, че търговецът на практика е предвидил заплащане напред на една месечна такса под формата на „депозит“, без това да е изрично, ясно и недвусмислено обяснено на потребителя. Тази конструкция е в пряко противоречие с основната норма на договора, според която месечната такса се дължи авансово от първо до пето число на текущия месец. Всъщност, предвиденият и платен при подписване на договора депозит представлява месечна такса, която вече е предплатена, като не са предвидени условия за нейното реално връщане под никакъв начин, а единствено за нейното усвояване. Подобно прикриване на действителната цел на плащането е в пряко противоречие с принципа на добросъвестност и прозрачност, създава значително неравновесие във вреда на потребителя и затвърждава извода на съда за неравноправния и нищожен характер на процесните клаузи.

Допустимо е уговарянето на неустойка за вреди, поради предсрочното му прекратяване на срочен договор, но само в рамките на присъщата и обезпечителна обезщетителна и санкционна функция, иначе клаузата за неустойката би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договор, а не в по – късен момент. /Така ТР 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки по чл. 143 чл. 145 ал. 2 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, а именно: 1. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4. да е сключена във вреда на потребителя.Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този 4 случай те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл.146 ал.2 ЗЗП. В тежест на търговеца ответник е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени. На следващо място клаузите изследвани и в двата договора не отговарят на изискването по чл.147 ал.1 от ЗЗП – същата не е ясна и недвусмислена, доколкото не е ясно какви точно вреди се предвижда да обезпечи неустойката предвид преценката дали същата отговаря на съществените й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна или е източник на неоснователно обогатяване за икономически по – силната страна, не е е предвидена възможност и за съразмерното й намаляване. На следващо място потребителя е поставен в очевидно неравностойно положение, доколкото от една страна възложитеите имат право да прекратят едностронно договора само с предизвестие /без наличие на конкретни обективни обстоятателства или поради виновно поведение/, но в този случай ще дължат неустойка за предсрочно прекратяване /при условие, че не се предполага каквото и да е виновно поведение/, а липсва идентично задължение за ответника при едностранно прекратяване на договора с предизвестие по негова преценка – да заплати неустойка в размер на депозита и да върне вече получения такъв.