Решение № 350 от 01.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Бургас, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Д. П. Стоянов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500255 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№1178/16.01.2023г. по описа на ЧСИ от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ****, длъжник в изпълнителното производство, чрез адв. М. Г., против Постановление изх.

№327/05.01.2023г. за отказ за намаляване на разноски по изп. дело №1415/2022 по описа на ЧСИ Т.М. рег. №***** на КЧСИ.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното постановление и се иска да бъде намален адвокатския хонорар до 200 лв. Алтернативно се поддържа да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минималния размер съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение. Претендира разноски.

Взискателят, чрез пълномощника си адв. В. оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне.

Претендира разноски.

ЧСИ е изложил становище за допустимост на жалбата и за неоснователност на същата . Не излага мотиви. Прилага копие от изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.д.№1415/2022г. по описа на ЧСИ Т.М. е образувано по молба на Д. Д. К., действащ чрез своята майка и законен представител В.Р., чрез пълномощника адв. П. В., срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с представен изпълнителен лист № 119 от 29.09.2022г. издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№1350/2021г. по описа на БОС за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.07.2018г. до окончателното плащане. Представен е договор за правна помощ от 18.11.2022г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

До длъжника е изпратена ПДИ на 23.11.2022г., получена на 24.11.2022г.

На 15.12.2022г. е депозирано искане от адв. В. за установяване на банкови сметки на 1 длъжника и налагане на запор. Също така е представен договор за правна помощ от 15.12.2022г. с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3177,92 лв.

С постановление от 20.12.2022г. разноските са приети.

Изпратени са три запорни съобщения до ОББ, „Уникредит Булбанк“ и „ПИБ“ АД.

На 22.12.2022г. длъжникът е депозирал молба за намаляване на приетите разноски.

На 05.01.2023г. е постановен обжалваният отказ.

Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК предвижда възможност за длъжника да обжалва постановлението за разноски, поради което подадената жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК- от процесуално-легитимирано лице и срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разноските за адвокатско възнаграждение не са реално извършени. Видно от представения и съдържащия се в изпълнителното дело договори за правна защита и съдействие, сключени между адв.

Адвокатско съдружие „Н. и В.“ и взискателя с предмет оказване на правна защита и съдействие по изп.д.№1415/2022 по описа на ЧСИ Т.М. договореното възнаграждение е в общ размер от 3377.92 лв. /200 лв. по договор за правна помощ от 18.11.2022г. и 3177.92 лв. по договор за правна защита от 15.12.2022г./ В посочените договори е отбелязано, че сумите са платени изцяло и в брой при сключване на договора. В мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е застъпено виждането, че се присъждат разноски тогава, когато е доказано тяхното реално извършване. Поради това се приема, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Именно такъв е и конкретният случай.

Основателно обаче е възражението за прекомерност на приетото по делото адвокатско възнаграждение:

В чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ се предвижда минимално възнаграждение на адвоката на взискателя от 200лв. за образуването на изпълнително дело и същото минимално възнаграждение за процесуалното му представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Определеният минимален размер съобразно цитираната разпоредба е в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 1100 лв. за извършване на действия за удовлетворяване на вземането-общо 1300 лв.

Съдът намира, че с оглед установяване по делото, че такива действия са извършвани-т.напр. по искане на взискателя е наложен запор на банкови сметки на длъжника от една страна, и липсата на фактическа и правна сложност, от друга, приетото възнаграждение следва да бъде намалено до посочения минимален размер.

Поради несъвпадение на изводите на съда с тези на ЧСИ, обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на 2 съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Постановление изх.№327/05.01.2023г. за отказ за намаляване на разноски по изп. дело №1415/2022 по описа на ЧСИ Т.М. рег. №***** на КЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите по изп.дело №1415/2022 по описа на ЧСИ Т.М. разноски за възнаграждение на адвокат до размера от общо 1300 лв. на основание чл.10, ал.1 и ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3