Определение № 2959 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2959 гр. София, 18.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503038 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 ал.3 вр.чл.78 ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от И. С. С., в качеството й на ЕТ „ИВИ - И. С.“, гр.Пловдив срещу определение № 3458/10.09.2024г. постановено по гр.д.№ 1553/2023 г., по описа на СГС, ТО VI- 11-ти състав, с което е изменено разпореждане от 27.09.2023г., постановено по гр.д.№ 1553/2023г. на СГС, VI-11 състав, в частта за разноските, като го отменя в частта, с която на основание чл.38 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК в полза на адвокат Н. А., пълномощник на ЕТ „ИВИ - И. С.“, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.

Определението е било надлежно съобщено на страната на 24.09.2024г.

Частната жалба е депозирана на 01.10.2024г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят И. С. С., в качеството й на ЕТ „ИВИ - И. С.“, гр.Пловдив изтъква факта, че не е налице законова възможност да се обжалват разпореждания на съда по реда на чл. 248 ГПК, тъй като нормата е насочена към актове на съда, които имат характер на решения, а от друга страна в чл. 274 ГПК се сочи за възможност на обжалване на определения, които преграждат пътя на делото или е налице изрично посочени в закона основание. Произнасяне на СГС е произнасяне свърхпетитум, водещо до неговата недопустимост. Съдът не е сезиран с молба по чл. 248 ГПК, нито има искане за промяна на присъдените разноски. От първоначално представената жалба и молба от 07.06.2024г. е невъзможно логически и смислово да бъде изведен извод, че „Лено“ АД атакува разноските по чл. 248 ГПК. Счита, че срокът за обжалване на разпореждането съгласно чл.407 ГПК аналогично 248 ГПК, който за жалбоподателя тече от връчване на ПДИ от ЧСИ при когото е образувано ИД на базата на издадения изпълнителен лист е двуседмичен. Видно от представените по делото документи 1 е, че същият не е спазен-дата на връчване на ПДИ - 10.10.2023г., дата на входиране на жалбата 26.10.2023г.

По същество оспорва, че с поведението си длъжникът не е дал повод за образуване на производството, тъй като е превел доброволно дължимата сума по сметка на взискателя в Изи Пей. Съдебната практика е категорична , че за да се освободим длъжникът от отговорност с паричен превод е необходимо, освен внасяне на сума на името на взискателя, същият да бъде уведомен за това и кумулативно да е получил сумата, а в настоящия случай нито едно от двете не е изпълнено. Сумата не е реално получена и взискателят не е изрично уведомен. В допълнение към ч.ж. уточнява, че при паричните преводи нареждането на извършване на превода /внасянето/ на сумата по сметка на пощенската станция /или в случая на “Изи Пей / на името на взискателя няма погасителен ефект, за разлика от банковия превод, доколкото към този момент за взискателя не съществува правната възможност да се разпорежда с паричната сума. Тази възможност възниква на първо място - само ако взискателят бъде уведомен /от момента на уведомяването/ от страна на пощенската станция за паричния превод и на второ място - съществува само до крайния момент, до който съгласно общите условия на дружеството, извършващо паричния превод, е възможно получаването на сумата, тъй като след този момент- тя се връща по сметка на наредителя.

При условие, че получателят не може да бъде открит или откаже да получи изпратените суми, неизплатените суми в записа се връщат обратно в станцията на подаването. В този смисъл са и Общите условия на "Изи Пей" АД за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни услуги

Ответникът по ч.ж. Лено АД оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочва, че разноските, на които е било осъдено Лено АД съгласно Решение от 26.06.2023г. по арб. дело №21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив са били в размер на 1,300 (хиляда и триста лева) лв. Тази сума е платена на И. С., ЕГН **********, за което е представена Разписка за извършено плащане №200000036331129 от 26.07.2023г., от която е видно, че посочената сума е внесена за И. С., при Изи Пей АД. На следващо място, на 28.11.2023г. Дружеството е получило потвърждение, че сумата е получена от лицето И. С. С. на дата 28.11.2023 г. в 16:06:55 ч.

Сумата е депозирана по сметка на лицето И. С. С. веднага след постановяване на Решение от 26.06.2023г. по арб. дело №21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация Пловдив, и е била на разположение на лицето, като същата във всеки един момент е могла да я получи при поискване. Въпреки това с Молба, с вх. №76534/18.08.2023 г. е образувано ч.т.д. №1553/2023 г., по описа на СГС, TO, VI-11 с-в, с което е поискано издаване на изпълнителен лист и присъждането на сумата повторно от страна на процесуалния представител, като същият превратно упражнявайки процесуалните си права е поискал присъждане на още едно адвокатско възнаграждение - в производството по издаване на изпълнителен лист на основание чл.38 ЗА. В тази връзка твърди, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК доколкото не е дал повод за образуването на настоящото производство и е признал вземането, като е извършил доброволно плащане. И. С. С. е 2 изтеглила сумата в размер на 1,300 лв. на 28.11.2023г. Уточнява, че ЕТ „Иви - И. С.“ и И. С., на практика са един и същ правен субект, поради което направеното възражение е неоснователно.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Делото е било образувано по искане на ЕТ „ИВИ - И. С.“ за издаване на изпълнителен лист за присъдени разноски от 1300 лв. срещу „Лено“ АД, дължими по решение от 26.06.2023г. по арбитражно дело № 21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанската асоциация - Пловдив.

С разпореждане от 27.09.2023г. искането е уважено. Със същото в полза на адв.Н. А., като пълномощник на ЕТ „ИВИ - И. С.“ при условията на чл.38 ЗА, е присъдено адвокатско възнаграждение за представителство по делото в размер на 440 лева.

За издадения за тази сума изпълнителен лист „Лено“ АД са били уведомени на 11.10.2023г., като в срока за обжалване депозирали частна жалба, с която оспорват така присъденото възнаграждение с твърдение, че е недължимо, тъй като още на 26.07.2023г. т.е. преди образуване на настоящото дело по чл.405, ал.3 ГПК, „Лено“ АД е заплатил доброволно сумите по арбитражното решение в полза на ЕТ „ИВИ - И. С.“, за което насрещната страна е била уведомена на 28.07.2023г., поради което за образуваното по молба на ЕТ от 18.08.2023г. гр.д.№ 1553/2023г. „Лено“ АД не са дали повод. Затова са депозирали ч.ж. срещу разпореждането. С определение от 15.07.2024г. по ч.гр.д.№ 1626/2024г. САС, 4 състав, е приел, че с оглед направените от жалбоподателя уточнения не се касае до ч.ж. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на СГС от 27.09.2023г. по гр.д.№ 1553/2023г., а за искане от страна на „Лено“ АД за изменение на разпореждането в частта за разноските, като бъде отменено присъденото на адв.Н. А. възнаграждение от 440 лева, като недължимо. С тези мотиви делото е върнато на СГС за произнасяне по реда на чл.248, ал.3 ГПК. Точно затова и като взе предвид, че СГС е изпълнил дадените му от по-горна инстанция указания, САС намира за правно ирелевантни наведените от жалбоподателката доводи за произнасяне на СГС свърхпетитум, водещо до неговата недопустимост.

Аналогично неоснователни са доводите, че по реда на чл.248 ГПК могат да се изменят само решения, не и разпореждания, както и че е изтекъл срока за обжалване. Всички тези въпроси вече са били обект на изследване от САС, 4 състав.

При връщане на делото в СГС съдът е изменил първоначално издаденото разпореждане, като е отменил присъдените в полза на адв.А. разноски в размер на 440 лв. по чл.38 ЗА.

Предмет на обжалване е именно това второ по време определение по чл.248 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че ч.ж. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

3

Разноските, за които е било осъдено Лено АД съгласно Решение от 26.06.2023г. по арб. дело №21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив са били в размер на 1,300 (хиляда и триста лева) лв.

На 26.07.2023г. сумата, присъдена на ЕТ „ИВИ - И. С.“ по арбитражното решение е била заплатена от „Лено“ АД чрез нареждане на същата в полза на търговеца, платима чрез „Изи Пей“ АД, като на 28.07.2023г. „Лено“ АД е известил за плащането арбитражният съд с писмо, адресирано на електронната поща на Арбитражен съд при Стопанската асоциация Пловдив. Няма данни, че насрещната страна по арбитражното дело - ЕТ „ИВИ - И. С.“, се е уведомила за това, за което да е направено отбелязване по арбитражното дело. Приложено е писмо с известие за плащането до ЕТ, което е било връчено чрез залепване на уведомление, тъй като търговецът не е бил намерен на известния по делото и вписан в ТР адрес гр.Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 23, ет. 8, ап. 18 /който адрес е изрично посочен и в депозираната от нея ч.ж./

Тази сума от 1300 лв. е платена на И. С., ЕГН **********, за което е представена Разписка за извършено плащане №200000036331129 от 26.07.2023г., от съдържанието на която е видно, че посочената сума е внесена при Изи Пей АД на името на И. С.. На 28.11.2023 г. Дружеството е получило потвърждение, че сумата е получена от лицето И.

С. С. на дата 28.11.2023г. в 16:06:55ч. Сумата е депозирана по сметка на лицето И. С. С. веднага след постановяване на Решение от 26.06.2023г. по арб. дело №21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив и преди депозиране на молбата за издаване на изп.лист в СГС, и е била на разположение на лицето, като същата във всеки един момент е могла да я получи при поискване. Безспорно физическото лице и ЕТ нямат различна правосубектност, поради което доводът на жалбоподателката, че плащането е направено в полза на лице, различно от кредитора, е неоснователно. От друга страна ако търговецът не е имал активна банкова сметка, по която да му се преведе сумата, длъжникът може да се освободи от дълга, като открие сметка на името на ЕТ „ИВИ - И. С.“ в „Изи Пей“ АД.

Поради образуването на специално отделно изпълнително дело по отношение на присъдените разноски - ИД 4591/2023 г. на ЧСИ Б., дружеството не може да се ползва от хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Такава защита „Лено“ АД може да осъществи в хода на образуваното изп.д.№ 4579/2023г. на ЧСИ Б. за сумата от 1300 лева, като докажат, че плащането им предхожда издаването на изпълнителния лист за тази сума, докато за сумата от 440 лева е образувано второ по време изп.производство - № 4591/2023г. на ЧСИ Б., чието основание е именно изпълнителния лист, издаден за присъденото адвокатско възнаграждение.

Спорен е единствено въпросът дали длъжникът се е освободил от задължението си чрез направеното плащане и има ли кумулативно уведомяване на кредитора за това, тъй като уведомлението е залепено при условията на чл.47 ГПК. САС споделя извода на първа инстанция, че Лено АД е положил дължимата грижа като е депозирал молба в този смисъл по арбитражното дело и е отправил писмено известие до известния по делото адрес на ЕТ, 4 който е вписания адрес по партидата му в ТР. Удостоверено е, че търговецът не се помещава на адреса, посочен като адрес на управление, т.е. няма офис и служители. От друга страна именно това е адресът, посочен в депозираната частна жалба. В този смисъл „Лено“ АД е положил дължимата и достатъчна грижа да погаси задължението си към ЕТ „ИВИ - И. С.“, като добросъвестно е заплатил присъдените му разноски в кратък срок след постановяване на арбитражното решение и е известил насрещната страна за това с молба по делото и с писмо до адреса на управление на търговеца, известен на „Лено“ АД и по арбитражното дело. Факта, че на соченото седалище и адрес на управление търговецът няма реално офис и служители, не може да се тълкува във вреда на длъжника и да влече след себе си допълнителни разноски, които той с извънпроцесуалното си поведение не е предизвикал.