Решение № 588 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300501135 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. №14828/23.4.2025 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 7.4.2025 г., от длъжника Ш. А. С. с ЕГН ********** чрез адв.Ст.М. против Разпореждане №52046 от 19.03.2025 г. по ИД №2416/2013 г. на ЧСИ ***** с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОС-Пловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Жалбоподателят поддържа, че по делото взискателят не е искал извършването на принудителни изпълнителни действия и ЧСИ не са извършвал изпълнителни действия повече от две годинипо ИД , поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона. Излага доводи, че неправилно ЧСИ е приел, че при действието на ППВС№3/1980 г.не се прилага перемпция – в ППВС№4/1980 г. е казано, че с изтичане на 2 години на бездействие на взискателя ИД се прекратява.Иска се да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ и да бъде прекратено ИД.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *****– взема становище, че жалбата е неоснователна, тъй като счита, че не е настъпила перемпция.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ *****, който счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,независимо дали изпълнителното действие реално е извършено.

Съдът намира, че жалбата срещу разпореждането от №52046 от 19.03.2025 г. по ИД 1

№2416/2013 г. на ЧСИ за отказ да се прекрати ИД е подадена в двуседмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

От приложеното ИД №2416/2013 г. на ЧСИ ***** се установява, че ИД е образувано на 16.9.2013 г.;

-на 25.09.2013 г. ЧСИ е направил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;

На 03.11.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на дв.в. в дома на длъжника;

В периода 28.10.2013 г. – 13.01.2016 г./л.155 от ИД/ ежемесечно са постъпвали суми от длъжника, разпределяни за погясяване на задължението.

На 29.03.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на дв.в. в дома на длъжника /л.160/;

С договор за цесия вземането на първоначалния взискател „Алфа банк“АД е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, който с молба за конституирането по ИД от 10.11.2018 г. е направил искане до съдебния изпълнител за конституирането му като взискател по делото и на същата дата с разпореждане на ЧСИ е бил конституиран новия взискател /л.163/.

На 25.10.2018 г. –ЧСИ насрочва опис на дв.в. в дома на дл. За 05.12.2018 г./л.188/;

На 01.11.2018 г. – молба на взискателя за извършване на опис на дв.вещи на дл. и запор на вз. на длъжника в банки/л.193/;

На 13.6.2019г. – молба на взискателя за извършване на опис на дв.вещи на дл., запор на вз. на длъжника в банки и запор на ТВ-/л.195/;

На 7.8.2019г. - молба на взискателя за налагане на възбрана върху зем.земи, собсвеност на дл./л.196/

На 26.5.2021 г. – молба на взискателя за налагане на възбрана върху недв.имоти на длъжника/л.214/;

На 21.02.2022 г. /л.217- молба на взискателя за налагане на запор на вз. на длъжника в банки

На 14.12.2023 г. - молба на взискателя за налагане на запор на вз. на длъжника в банки/л.217/;

На 26.2.2025 г./л.219/- молба на взискателя за налагане на запор на вз. на длъжника в банки;

На 18.3.2025 г. от пълн. на длъжника е подадена молба за прекратяване на ИД поради перемпция.

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на 2 кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.

ПОС намира, че не е налице бездействие на взискателя по ИД, тъй като през целия период са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ и по искане на взискателя и в т.см. не е налице бездействие на взискателя.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че възражението на длъжника за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,8 ГПК за прекратяване на ИД е неоснователно тъй като не е налице 2-годишно бездействие на взискателя в процесния период.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира за неоснователна жалбата срещу действия на ЧСИ на заявеното основание, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Решението на окръжения съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.

437 ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГП К, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №14828/23.4.2025 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 7.4.2025 г., от длъжника Ш. А. С. с ЕГН ********** против Разпореждане №52046 от 19.03.2025 г. по ИД №2416/2013 г. на ЧСИ **** с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОС-Пловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4