Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 636 от 08.12.2023, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2454/2022
Вид
Решение № 636
Подписан
08.12.2023
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Ямбол, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330102454 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от М. Е. Х. от гр.

Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. В. К.- ЯАК, против И. П. А. от гр. Я., обективно съединени искове с правна квалификация по чл.108 ЗС, вр. чл.88 ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на имот, предмет на развален договор, с административен адрес в гр. Я., ул. „***, а именно 241/361 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, с площ от 361 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, при граници : имоти с №№ ***;

***; ***; ***; ***; ***, в едно с построената в този имот жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 114.00 кв.м. и сграда с идентификатор № *** и осъждане на ответника да й предаде владението върху него, осъждане на ответника да й заплати сумата от 6700, 00 лв.( след неговото изменение на основание чл.214 ГПК), представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляващи премахване на покрива на сградата с идентификатор № ***, чрез премахване на керемидите и дървената конструкция, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-16.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и осъждане на ответника да й заплати сумата от 2633, 45 лв.( след неговото изменение на основание чл.214 ГПК), представляваща обезщетение за ползването на имота, считано от 30.08.2019 г. ( момента на сключване на предварителния договор) до момента на подаване на исковата молба- 16.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че страните на 30.08.2019 г. сключили предварителен договор, по силата на който ищцата се задължила да продаде на ответника посочения по горе имот. Съгласно 1 уговореното в чл.5, ал.4 от предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот, страните приели, че владението на същия било предадено на ответника през месец януари 2019 г., за което обстоятелство бил сключен друг предварителен договор. Твърди се, че по искане на ответника предварителния договор бил развален, поради невъзможност да бъде изпълнен, като съгласно решение от 21.04.2021 г. по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ищцата била осъдена да върне на ответника сумата от 19 000, 00 лв., представляваща капаро и вноски по разваления предварителен договор и да му заплати сумата от 8000, 00 лв. неустойка за неизпълнение на договора.

Срещу ищцата било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ и в срока на доброволното изпълнение, заплатила изцяло дължимите суми на ответника. Твърди се, че по време на процеса по посоченото гр. дело по описа на ЯРС, ищцата на няколко пъти се обръщала към процесуалните представители на ответника с молба за съдействие за предаването владението на имота, но същия не бил върнат, като към момента на подаване на исковата молба същия още бил в негово владение, като според мотивите на съда предварителния договор бил развален от момента на получаване от ищцата препис от исковата молба на основание чл.131 ГПК, т.е. от 19.11.2020 г. В тази връзка се иска осъждане на ответника да им предаде владението на имота, предмет на разваления предварителен договор. Също така се твърди, че след предаването на имота от страна на ищцата на ответника с предварителния договор, последния предприел действия, като премахнал покрива на жилищната сграда с идентификатор № ***, чрез премахване на керемидите и дървената конструкция. Ищцата говорила с ответника защо поврежда имота й, след като не била му прехвърлена собствеността върху него, като същия обяснил, че му трябва строителен материал и затова предприел посочените по- горе действия, като имота в последствие щял да стане и негова собственост. По сигнал на другата съсобственичка на имота, община- Я. извършили проверка и установили, че били премахнати изцяло дървената конструкция и таванския гредоред на помещенията в източната част на посочената по-горе жилищна сграда, находяща се се в гр. Я., ул. „***, при което била нарушена покривната конструкция. Липсвали покривка от керемидите, което било предпоставка за увреждането на имота и наводнения на помещенията при валеж. С оглед на това, се твърди, че ответника причинил на ищцата неимуществени вреди върху имота й, представляващи стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на покрива, изразяващи се в покрИ.е с керемиди и нова дървена конструкция, които са оценени на стойност 2500, 00 лв. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата посочената по-горе сума, представляваща причинените й имуществени вреди, в едно със законната лихва върху тази сума, от момента на завеждане на настоящото дело, до окончателното изплащане на сумата. Също така се твърди, че при развалянето на предварителния договор купувачът по него, в случая ответника, следвало да върне на ищцата вещите и добивите от нея, под формата на обезщетение за ползването на имота.

Обезщетението било в размер на средно пазарния наем за имота, независимо дали същия бил отдаван под наем или не. Твърди се, че пазарния наем на имота бил в размер на 40, 00 лв. за месец, като ответника дължал на ищцата обезщетение от 30.08.2019 г., или за 36 2 месеца и общо сумата от 1440, 00 лв. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата посочената по-горе сума, в едно със законната лихва върху тази сума, от момента на завеждане на настоящото дело, до окончателното изплащане на сумата.

Иска се уважаването на исковете и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.

П. А. от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „Жорж Папазов“ № 14, кант.402, чрез адв. Б. К.- ЯАК. Не се оспорва обстоятелството, че с ищцата имали сключен предварителен договор за покупко- продажба на посочения в исковата молба имот, като владението върху имота му било предадено през месец януари 2019 г. Не се оспорва и обстоятелството, че с решение по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, влязло в сила, сключения между страните предварителен договор бил окончателно развален, като до 07.07.2022 г. ( датата на влизане на решението в сила), ответника владял имота на валидно правно основание. Твърди се, че до настоящия момент ищцата не била предприела абсолютно никакви действия и не била правила опит да се свърже с него относно връщане на владението на имота. Също така следвало да се отбележи, че естеството и състоянието на имота не позволявало фактическото му предаване. Твърди се, че описаното в предварителния договор предаване на владение било разрешение същия да влезе в него, както от 2020 г. когато подал иск за разваляне на предварителния договор си прибрал личните вещи, като повече не бил стъпвал там и фактически не владеел имота, като ищцата безпрепятствено можела да упражнява владението си върху него и в този насока иска по чл.108 ЗС бил неоснователен. Оспорват се изцяло твърденията на ищцата относно увреждането на имота, като целта на предаването на владението през м. януари 2019 г. било да се започнат строително- монтажни работи в имота, с оглед на това, че същия не бил годен за ползване. Ищцата нямала нищо против да бъдело извършени такива дейности, като още през 2019 г. се виждало на снимките, че покривната конструкция била паднала. През м. април 2020 г. съобщил на ищцата, че имало оплаквания от другата съсобственичка, че в имота имало течове, защото била паднала половината от покрива на сградата и с цел да запази целостта на сградата щял да премахне и останалата част от покрива. Твърди се, че извършените от него действия били с цел да запази имуществото на ищцата, като дървения строителен материал, касаещ дървесината била изгнила, която вероятно е причинила срутването и керемидите били изпочупени. Същите не били годни за употреба и били изхвърлени като строителен отпадък. Ищцата била запозната с намерението му да отстрани компрометирания покрив и по никакъв начин не се противопоставила, като на тези основания се счита, че иска по чл.45 ЗЗД бил неоснователен. Оспорва се и предявения иск за заплащане на обезщетение за ползването на имота, като се посочва, че владял и ползвал имота на валидно правно основание, сключен предварителен договор за покупко- продажба, като в тази насока се цитира съдебна практика на ВКС. С оглед на това, че ползвал имота на основание предадено владение по предварителен договор, можел да се ползва от гражданските плодове и не дължал обезщетение. С развалянето на договора отпадало основанието за ползването на имота, като се прекратявало облигационното отношение и се 3 дължало връщане на даденото по договора владение, което било фактическо състояние и не можело да отпадне с обратна сила. Получаването на плодовете и отношенията, свързани с извършените подобрения в имота, не били част от съдържанието на предварителния договор, като закона уреждал тези отношения в нормата на чл.70, ал.3 ЗС, като иска следвало да се отхвърли, като неоснователен.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Ямболският районен съд, като взе събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № *** г. съдът на основание чл.233 ГПК е прекратил частично производството, поради отказ на предявените искове с правна квалификация по чл.108 ЗС, вр.чл.88 ЗЗД.

По делото е представен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 31.07.2018 г. от който се установява, че ищцата М. Х. закупила 241/361 ид.ч. от описаните в същия недвижими имоти. Също така се установява, че страните на 30.08.2019 г. сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот на основание чл. 19 ЗЗД, с който ищцата в качеството й на продавач, а ответника в качеството на купувач са се задължили по процесния недвижим имот, който следвало да бъде прехвърлен до 31.05.2022 г. С решение № *** г. по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, потвърдено с решение № *** г. по възз. гр. дело № *** г. по описа на ЯОС, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от общо 19 000 лв., заплатено капаро и вноски по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.08.2019 г. на отпаднало основание, както и неустойка в размер на 8 000 лв. на осн.чл.7, ал.2 от предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 30.08.2019 г. По делото са представени снимков материал за състоянието на недвижимия имот за периода- 17.01.2019 г.- 27.04.2020 г. По делото е представен още писмо от 04.05.2020 г. на община- Я., касаещо премахване на покрив на източния край на жиблищната сграда с адрес гр. Я., ул. „***.

От страна на ответника са представени снимков материал за процесния имот за периода 27.04.2020 г.- 18.01.2019 г.

От община- Я. са представени заверени преписи от проверка, извършена от служители на общинска администрация по повод постъпила жалба вх. рег. № *** г., а именно : жалба от П. Щ.; констативен протокол № 58/ 30.04.2020 г., зцаедно със снимков материал и писмо до Щ. и Х., заедно с известия за доставяне.

По искане на ищеца по делото е назначена СТЕ, изготвена от в.л. инж. Ф. Д., която освен, че е изготвила количествено-стойността сметка и снимки на процесния имот, в заключението си посочва, че към момента на огледа 04.01.2023 г., сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, разположени в ПИ с

4 идентификатор № ***, с административен адрес в гр. Я., ул. „*** са без покриви, като били демонтирани дървените покривни конструкции; покритието с керемиди и тавански гредоред, като към момента на огледа сградите били неизползваеми. Състоянието на сградите към 01.2019 г. и 05.2019 г., същите са били с покриви от дървена покривна конструкция, покрити с керемиди. В сградата с идентификатор № ***, над помещенията бил съществувал тавански ( подпокривен) гредоред. Дървените покривни конструкции и покритието с керемиди били стари и повредени. Към момента на огледа 04.01.2023 г. , сградите били без покрив и без тавански гредоред. За възстановяване състоянието на покривите на сградите било необходимо да бъдат извършени следните СМР – доставка и монтаж на тавански /подпокривен/ гредоред в сградата с с идентификатор № ***; доставка и монтаж на дървена покривна конструкция, на двете сгради; доставка и покритие с керемиди на двете сгради. Стойността на СМР които следвало да бъдат извършени с цел възстановяване на покривите на сгради с идентификатори № *** и 5 ( с взетото в предвид изхабяване и повредите) било на стойност 6700 лв., от които за сграда с идентификатор № *** - 5840 лв. и за сграда с идентификатор № ***- 860 лв.