Решение № 683 от 22.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. ***, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430104066 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адв. А. Д., член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***” ***, против "***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, п.к.

***, р-н „***“3, бул. „***“ ***, ***, в която се твърди следното : на 11.01.2023 г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл.1 от Договора, ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1600 лв.

Съгласно чл.3 от договора, ищцата трябвало да върне общо сумата от 1 968лв., която представлява сбор от: главница в размер на 1 600 лв. и лихва в размер на 368 лв., при лихвен процент 23 %.Съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябва да бъдат извършвани на 12 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план и според договора, както и преддоговорната информация, първото плащане е трябвало да бъде извършено на 10.02.2023 г. (първа падежна дата на вноска), а последното на 06.01.2024 г. (крайна падежна дата на вноска). Съгласно чл.4 от Договора годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от *** в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило 1 обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит.

Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Изложеното в чл. 5 от договора е обективно невярно. След направена справка в сайта на ответното дружество (https://www.ferratum.bg/) се установява, че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да бъде обезпечен с поръчителство от дружество Гарант. В този смисъл няма как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да се съгласи по договора да има Гарант, независимо какво пише в общите условия или договорите, които ответникът сключва със своите клиенти.

Видно от чл. 3 от Договора във връзка с чл. 1.6 от Договора за гаранция (поръчителство), общият размер на задължението на ищцата възлиза на 3 488 лв. (1968 лева главница и лихва заедно с 1 520 лева такса гарант).Съгласно Договор за гаранция с *** (чл. 1.6.) Такса за предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ размер от 1 520 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в *** - ***, ***) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия Договор: Брой вноски - 12; Дата на първо плащане - 10.02.2023;

Краен срок на издължаване на таксата - 06.01.2024 г. Посочената банкова сметка всъщност е банковата сметка на ответното Дружество и именно на нея ищцата е заплатила сумата по Договора предсрочно.

Видно от представената по делото извадка от сметките на ищцата, последната е заплатила сумата от 2 794.69 лева към датата на подаване на исковата молба.

Видно от удостоверението за наличие на задължение към ответното Дружество от 27.05.2023 г., ищцата няма непогасени задължения към ответното Дружество, тъй като последната е погасила предсрочно задълженията си по договора.

Заявява се, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.9 ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 2 годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Твърди се, че Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: Не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Цитира се съдебна практика, вкл. практика на СЕС.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3

ЗПК.

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.

На следващо място, видно от уговорките в договора между страните и тези в договора за /гаранция/ поръчителство, то между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то на кредитодателя по негова сметка.

Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ето защо компонентът "вноска гарант" от последващия погасителен план е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. В случая в процесния Договор е посочен ГПР - 49.66 %, а ако се включи разходът за такса гарант 1 520 лева, и възнаградителната лихва, то този ГПР няма да е 49.66 %.

Доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

В процесния договор е нарушено и това изискване на закона за точно и ясно посочване на ГПР и неговите компоненти,доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото непосочване представлява 4 нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита.

Твърди се, че ищцата не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, поради което възнгараждението на гаранта по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Според константната и безпротиворечива съдебна практика (Решение № 1647 от 22.12.2022 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2744/2022 г., Решение № 257 от 28.02.2023 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 91/2023 г., Решение № 197 от 21.02.2023 г. на ОС Варна по в. гр. д. № 2504/2022 г., всичките влезли в сила, Решение № 3376 от 4.03.2023 г. на СРС по гр. д. № 42556/2021), когато не се включа таксата Гарант в ГПР е налице неправилно посочване на ГПР, което води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.