Решение № 9812 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9812 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ****

* ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251110104253 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „*“ ЕАД съществуват следните вземания от Н. К. С.: за сумата от 1105.77 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2162.70 лева), представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2018г. до м.

04.2020г. в имот, представляващ апартамент 134, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. *, вх. Е, ет. 2, за сумата от 180.54 евро (равностойност в евро на исковата сума от 353.11 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 15.09.2019г. до 12.11.2021г., за сумата от 14.23 евро (равностойност в евро на исковата сума от 27.82 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 2.86 евро (равностойност в евро на исковата сума от 5.60 лева), представляваща обезщетение за забава върху цената на тази услуга за периода от 01.12.2018г. до 12.11.2021г., ведно със законната лихва върху цените на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, считано от 25.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 67283/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „*“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения 1 на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, но в подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу вземанията по заповедта са изложени твърдения, че процесният имот не се обитава от ответницата, тъй като, считано от 15.08.2017г., същата е настанена за лечение в психиатрична болница.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

На първо място, следва да се изясни, че в проведеното на 25.02.2026г. първо по делото открито съдебно заседание ответницата Н. К. С. изрично е заявила, че не оспорва обстоятелството с правно значение, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент 134, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. *, вх. Е, ет. 2, като това се установява и въз основа на надлежно приобщената като писмено доказателство и неоспорена от страните декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена на 29.05.1998г. от изрично упълномощен от ответницата пълномощник за това, съгласно която съсобственици на имота към този момент са били Н. С. и нейната майка Иванка Иванова Колева- при равни части. А след смъртта на 11.04.2016г. на последната идеална й част от жилището е преминала към правната сфера на ответницата като неин единствен наследник по закон съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РНД26-ДИ11-33/21.01.2026г. по описа на Столична община, район „***“. Ето защо, при липсата на други данни в тази насока и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата като единствен 2 собственик на процесното жилище през исковия период е била потребител на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да заплаща цената й.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за избор на дружество за дялово разпределение, договор между последното и етажните собственици с предмет извършването на услугата топлинно счетоводство, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза през исковия период радиаторите в процесния имот са били демонтирани, поради което на абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Поради липсата на осигурен от клиента достъп за извършване на реален отчет в жилището в края на всеки от включените в процесния отчетни периоди служебно е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване- по 140 л/денонощие за един живущ. Наред с това, на клиента е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 2101.93 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Същевременно, съгласно представената от ответницата в проведеното на 25.02.2026г. открито съдебно заседание и неоспорена от името на ищеца служебна бележка с изх. № 645/24.02.2026г. по описа на Държавна психиатрична болница „Иван Рилски“- гр. Нови Искър (служител от която болница бе придружител на Н. С. в това заседание, макар това обстоятелство да не е изрично удостоверено в протокола от заседанието поради пропуск на съда) същата е постъпила на лечение в болницата на 21.04.2016г., като и към датата на издаването на бележката лечението продължава.

3

Следователно, въз основа на така приобщените в хода на процеса данни и при липсата на други в тази насока се установява, че действително, през исковия период процесният имот е бил необитаем, като причината за това, респ. за неосигуряване на достъп за отчет на водомера е пребиваването на ответницата- при това трайно, в Държавната психиатрична болница „Иван Рилски“ за лечение на заболяването й „смесена корова и подкорова съдова деменция“. Последното съгласно представеното в заседанието на 25.02.2026г. решение на ТЕЛК от 22.01.2026г. за преосвидетелстване е послужило като основание за инвалидизацията на Н. К., считано от 20.11.1990г., като на същата пожизнено е призната трайно намалена работоспособност в размер на 80 %.

Настоящият съдебен състав намира, че макар действително, съгласно ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му клиентът на топлинна енергия да е длъжен да осигури достъп до имота си за обезпечаване извършването на реален отчет на количеството потребена в него топлинна енергия и макар в случая за включените в исковия период отчетни такива да не е бил осигурен достъп до жилището, на абоната не следва да бъде вменявано задължение за заплащане на цената на служебно начислената топлинна енергия за подгряване на вода, тъй като въз основана обсъдените писмени доказателства се установява, че ответницата фактически не е пребивавала в имота, поради което и при липсата на други данни за обитаването му през исковия период, следва да се приеме, че реално не е потребявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Ето защо, доколкото от значение за основателността на претенцията за заплащане на цената на топлинната енергия е количеството действително потребена такава, в случая в тежест на клиента не следва да бъде възлагано задължението за заплащане на служебно начислената за исковия период топлинна енергия.