Определение № 2473 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2473 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502558 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 402, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 21.08.2024 г. на Ц. Г. Ц. срещу определението от 5.08.2024 г. по гр. д. № 8159/2022 г. на Софийския градски съд, ІV-В състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на обезпечението, допуснатото с определение от 22.06.2022 г. по частно нак. дело № 1935/2022 г. на Специализирания наказателен съд чрез налагане на запори върху посочени банкови сметки на жалбоподателя по реда на чл. 73, ал. 3 ЗМИП.

В жалбата се твърди, че СГС неправилно е приел, че не са налице предпоставките на чл.

402, ал. 2 ГПК, тъй като досъдебното производство, макар и прекратено в България, е продължило по трансфер в САЩ. Твърди се, че образуваното през 2019 г. досъдебно производство е било частично трансферирано в САЩ и за тази част се отнасял запора на 9 бр. банкови сметки по чл. 39 ЗА, които са различни от процесните сметки. Сочи се, че в България няма висящо друго досъдебно производство, тъй като то било прекратено с две постановления на СГП, които са влезли в сила. Поддържа се, че при липсата на висящо наказателно производство за престъпление по чл. 253 НК относно процесните сметки не е налице и съмнение за изпиране на пари, което е и единственото основание на въпросните обезпечителни мерки и за обезпечителната нужда, поради което е отпаднала и причината за налагане на мерките.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането за отмяна на обезпечението.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България, чрез СГП – молител в производството – редовно уведомена не взема становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

С определение № 971/22.06.2022 г., поправено с определение № 980/22.06.2022 г. по частно нак. дело № 1935/2022 г. на Специализирания наказателен съд по искане от 21.06.2022 г. на прокурор при Специализираната прокуратура и на осн. чл. 73, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) са допуснати обезпечителни мерки „запори“ върху 8 банкови сметка на Ц. Г. Ц., с посочени IBAN, разкрити в „Инвестбанк“ АД, 1 представляващи клиентски адвокатски сметки по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата. Определението е било връчено на СП същия ден – на 22.06.2022 г.

В диспозитива на определението /и в издадената обезпечителна заповед/ непрецизно не са индивидуализирани обезпечените вземания, нито срокът за налагане на мерките, но от мотивната част на същото, а и от молбата за обезпечение е видно, че искането е направено с цел да се обезпечи правото на държавата за отнемане на паричните средства по сметките, свързано със съмнение, че средствата по сметките са придобити от престъпна дейност, извършена в периода от неустановена дата през 2018 г. до м. 02.2019 г. /изпиране на пари чрез организирана престъпна група и длъжностни престъпления – престъпления по чл. 321, ал. 6 НК, чл. 253, ал. 3, т. 1 НК, чл. 282, ал. 2 НК/, като в искането са описани редица подробно описани банкови операции чрез посочени банкови сметки с посочени титуляри – клиенти на адв. Ц. Ц..

В искането е посочено, че по случая е образувано досъдебно производство № 38/2019 г. на Специализираната прокуратура и пр. пр. № 424/2019 г. на СП, в хода на което е установена съпричастност към разследваните деяния на ответника, който бил с двойно гражданство – българско и германско и с постоянен адрес в Оман, а въпросните банкови сметки били клиентски по чл. 39 ЗА, разкрити по искания на негови пълномощници, като по същите сметки са постъпвали трансгранични преводи в общ размер около 500 млн. евро с произход от Венецуела от множество чуждестранни търговски дружества. Искането е направено във връзка с постъпила информация по чл. 73, ал. 2 ЗМИП с рег. № ФР-10-4684/17.06.2022 г. на ДАНС – САД „Финансово разузнаване“ и издадената заповед с рег. № ФР-9-77/16.06.2022 г. на директора на САД „ФР“ – ДАНС, с която на осн. чл. 73, ал. 1 ЗМИП е спряно за срок от 5 работни дни, считано от 16.06.2022 г. нареждания за превод на конкретни суми в общ размер около 3,8 млн. лв. от посочените сметки, заявени на 15.06.2022 г. от адв. Е. Д. Ч., като пълномощник на адв. Ц. Ц., като преводите са към сметка на адв. Е. Ч. в „ПИБ“ АД с посочено основание – фактури за извършени правни услуги.

С определение от 14.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3487/2022 г. на САС са потвърдени определенията от 22.06.2022 г. на Специализирания наказателен съд, по подадена частна жалба от ответника Ц. Ц..

С процесното искане с вх. № 79298/12.07.2024 г. ответникът Ц. Г. Ц. е поискал на осн. чл.

402 ГПК отмяна на допуснатите по реда на чл. 73, ал. 3 ЗМИП запори на банкови сметки, по които са били издадени обезпечителна заповед от 19.02.2019 г. по ч.гр.д. № С-13/2019 г. на СГС, обезпечителна заповед от 22.02.2019 г. ч.гр.д. № С-14/2019 г. на СГС, обезпечителна заповед от 27.02.2019 г. ч.гр.д. № С-18/2019 г. на СГС, обезпечителна заповед от 5.03.2019 г. по ч.гр.д. № СП-8/2019 г. на САС, обезпечителна заповед от 22.06.2022 г. по ч.н.д. № 1935/2022 г. на СпНС, с обезпечителна заповед от 27.11.2023 г. по ч.гр.д. № 13263/2023 г. на СГС и с обезпечителна заповед от 30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 13392/2023 г. на СГС. В молбата се твърди, че всички обезпечителни мерки са наложени във връзка с водено досъдебно производство в закритата Специализирана прокуратура, което в момента било ДП № 104/2022 г. на НСлС, пр. пр. № 16709/2022 г. на СГП. Твърди се, че същото досъдебно производство било прекратено, но част от делото относно 8 от сметките /посочени/ е било изпратено в САЩ с трансфер за разглеждане. Посочено е, че наказателното производство е продължило над 5 години, което надхвърля разумните срокове, а ответникът не получил достъп до материалите по същото.

В доклад от 15.07.2024 г. на завеждащия служба РКИ на СГС са описани седемте съдебни производства, по които са наложени обезпечителните мерки, като настоящото ч.н.д. № 1935/2022 г. на СпНС е преобразувано в ч.гр.д. № 8159/2022 г. на СГС.

Препис от искането е връчен на 1.08.2024 г. на СГП, от която е постъпил отговор с вх. № 85921/1.08.2024 г. В отговора е посочено, че с постановление от 4.06.2024 г. на СГП е прекратено досъдебното производство, предмет на ДП № 104/2022 г. на НСлС, пр. пр. № 2

16709/2022 г. на СГП, поради трансфер на наказателното производство в САЩ, като делото било с изключителна фактическа и правна сложност. Посочено е, че въпросният трансфер е поискан с искане от 11.10.2023 г. на директора на службата по международни въпроси в Департамента по правосъдие на САЩ за съдействие по преследване на лица за прехвърляне на средства, незаконно присвоени от Венецуела. Молбата за правна помощ била приета за изпълнение по настоящото досъдебно производство, предмет на пр. пр. № 16709/2022 г. на СГП, тъй като произходът на паричните средства, постъпили по посочените сметки, са част от разследването и по настоящото ДП. Посочено е, че от получените документи от САЩ бил видно, че на 10.10.2023 г. е издадена заповед за изземване на имущество от Федерален съд – Флорида, с която е наредено да бъде конфискувано имущество в полза на САЩ, а именно – всички активи по конкретно посочени в молбата сметки, открити в „Инвестбанк“ АД.

Посочено е, че въз основа на това искане от САЩ е отправено искане до съда от СГП за запор на сметките по реда на чл. 73, ал. 3 ЗМИП, като то е било уважено с определение на САС, с което са запорирани 9 сметки /подробно описани/ – различни от процесните сметки.

С обжалваното определение от 5.08.2024 г. СГС е оставил без уважение искането за отмяна на обезпечителните мерки, наложени с определение от 22.06.2022 г. по ч.н.д. № 1935/2022 г. на СпНС. Прието е, че не е отпаднала причината за налагане на обезпечението, а наличието на международен елемент и изпълнението на молби за правна помощ по наказателни производства в друга държава обективно е свързано с необходимост от попродължително време при събирането на доказателства, а в случая – и вследствие извършения трансфер на наказателното производство в САЩ.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да се прецени основателността на процесното искане за отмяна на наложеното обезпечение следва накратко да се анализират спецификите на обезпечителното производство, в рамките на което то е допуснато. Това очертава и изходната позиция, която настоящия съдебен състав вече е застъпил и в други свои съдебни актове по същата тема[1].

1. Производството е започнало по искане на прокурор за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 73 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ДВ, бр. 27/27.03.2018 г., изм. и доп.). Според ал. 1 на чл. 73 в случаите по чл. 72, 88 и 89, когато уведомлението е относно съмнение за изпиране на пари и/или съмнение за средства с престъпен произход, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. Според ал. 2 след извършване на анализа по ал. 1 в срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката по ал. 1, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 72, 88 и 89. Според ал. 3 прокурорът може да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана.

2. При действието на предходния ЗМИП от 1998 г. (отм.) е прието ТР № 6/8.06.2015 г. на ВКС – ОСНК, според което първоинстанционните определения, с които се налагат обезпечителни мерки – запор и възбрана по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗМИП, подлежат на обжалване по реда на чл. 396 от ГПК, като в производството по налагане и контрол на обезпечителните мерки се произнасят съдебни състави, които разглеждат граждански дела /т.

1 и т. 1.2 от диспозитива/. В мотивите на същото е прието, че поради липсата на специална регламентация на процедурни правила в ЗМИП за налагането на обезпечителните мерки и за 3 въззивния контрол на постановените определения, следва да се прилагат процесуалните правила на чл. 389 – чл. 403 от ГПК. Макар това ТР да е прието по повод на отменен закон и поради това правното му действие да се счита за формално отпаднало, то предвид еднаквостта на уредбата на чл. 12 ЗМИП /отм./ и тази на чл. 73 ЗМИП – 2018 г. постановките му са принципно приложими и към новия закон. Отделен е въпросът за неговата правилност.

3. Изяснено е в мотивите към т. 1 на същото ТР, че целите на мерките по ЗМИП, вкл. обезпечителните, са да се разкрие, проследи и предотврати движението на парични суми, придобити по неправомерен начин и така да се обезпечи финансовата сигурност на държавите – членки на ЕС посредством засягане на имуществените права на лица, които нямат качеството на обвиняеми, като е предвидена засилена защита на обществения интерес при съразмерно ограничаване на имуществените права на лицето. Прието е, че обезпечителната нужда по ЗМИП има предимно охранително-превантивен характер с цел недопускане на изпиране на пари чрез осъществяване на сделка или операция или наличието на пари с престъпен произход и не е обвързана с образувано наказателно производство. Посочено е, че тези мерки се налагат по реда на ГПК, но основанията за вземането им следва да бъдат само от кръга на тези по ЗМИП и ГПК, а не на НПК.