Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 261093 от 01.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 823/2017
Вид
Определение № 261093
Подписан
01.06.2021
Състав
МАРИЕТА БЛАГОЕВА БЕДРОСЯН

Цитирани разпоредби

  • чл. 132, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 91 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 116, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 13 и 36 · Закон за кредитните институции
  • чл. 151, ал. 1 и 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 151, ал. 1 и 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 13 и 36 · Закон за кредитните институции
  • чл. 79, ал. 8 · Закон за кредитните институции
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 96, ал. 1, т. 1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261093 гр. Пловдив, 01.06.2021 г.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА

БЕДРОСЯН като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 823 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 230 и чл. 140 от ГПК.

Постъпило е искане вх.№ 273241/21.04.2021 г. от ищеца В.Б. чрез пълномощника му адв. К.Б., за възобновяване на производството, тъй като с Определение № 1/25.03.2021 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е отклонено искането на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно решение, поради междувременно настъпила законодателна промяна, с която е приет нов чл. 2в от ЗОДОВ, изрично регламентиращ реда, по който следва да се реализира отговорността на държавата за нарушения на правото на ЕС.

Съдът констатира, че с Определение № 2449/16.10.2017 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 г. на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

С Определение № 1/25.03.2021 г. по тълк.д.№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, е отклонено искането на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно решение, поради настъпила законодателна промяна, с която са направени изменения и допълнения на ЗОДОВ, обнародвани в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. Според § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИЗОДОВ, неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване, но без да се уточнява реда, по който следва да се разглеждат тези дела от гражданските съдилища – по общия исков ред по ЗЗД или по специалния ред на ЗОДОВ.

Ето защо, съдът намира, че са отстранени пречките за движение на спряното дело, поради което съдебното производство следва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК.

Ищецът В.Б.Б.,

ЕГН **********,***, чрез адв. К.Б. със съд. адрес:*** ***, е предявил по пощата на 31.03.2017 г. с искова молба вх.№ 10446/03.04.2017 г. солидарно срещу Народното събрание на РБ и срещу БНБ, както и евентуално срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, както и на обезщетения за забава, в размер на общо 98 252,02 лв., от които 40 000 лв. – за неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че на 03.01.2013 г. открил в Корпоративна търговска банка АД (КТБ) своя банкова сметка ***, с IBAN: ***. През пролетта на 2014 г. ищецът решил да закупи недв. имот – апартамент със застроена площ от 119,33 кв.м в гр. ***. В началото на м. юни той успял да приключи успешно преговорите с продавача, като на 02.06.2014 г. бил одобрен за получаване на кредит от „СиБанк“ ЕАД на стойност 95 000 евро. На 04.06.2014 г. ищецът сключил предварителен договор за покупко-продажба на апартамента на цена от 120 000 евро, като 12 000 евро от тази сума била заплатена от него като капаро в деня на подписване на предварителния договор. В същия е договорено, че остатъка от 108 000 евро от цената на имота ще бъде заплатен на 04.07.2014 г. при сключване на окончателен договор, като в случай, че до тази дата остатъка от цената не бъде заплатен от купувача, продавачът има право да задържи полученото капаро от 12 000 евро.

На 06.06.2014 г. сумата от 95 000 евро (184 310 лв.), отпусната като кредит от „СиБанк“ ЕАД, постъпила по сметката на ищеца в КТБ, като към тази дата наличността е била общо 231 110,66 лв., а към 17.06.2014 г. – 227 110,66 лв., които суми надхвърлят задължението му по предварителния договор в размер на 108 000 евро (211 229,64 лв.).

След множество негативни медийни публикации в периода 13 – 20 юни 2014 г. вложителите в КТБ започнали панически да теглят депозитите си в тази банка, но ищецът не успял да изтегли средствата си, тъй като в периода 07.06.2014 г. – 16.06.2014 г. се намирал в ***.

С писма изх.№ 4098/20.06.2014 г. и изх.№ 4099/20.06.2014 г. ИД на КТБ са отправили искане до БНБ за налагане на специален надзор върху банката на основание чл.

115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност, като с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ банката е поставена под особен надзор за срок от 3 месеца и е спряно изпълнението на всички задължения, заедно с ограничаване на дейността ѝ за същия срок. Така считано от 20.06.2014 г. ищецът В.Б. не е имал достъп до банковия си депозит, като същият е станал „неналичен“ по смисъла на чл. 2, § 3, т. i от Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане.

Ето защо, считано от 20.06.2014 г., най-късно на 27.06.2014 г., БНБ е следвало да установи, че депозитите на вложителите в КТБ са неналични по смисъла на посочения текст от директивата, а в срок от 20 работни дни, т.е. между 18.07.2014 г. и 25.07.2014 г. ответникът ФГВБ е следвало да изплати на ищеца гарантирания минимален депозит от 196 000 лв.

Тъй като на 04.07.2014 г. е изтекъл срокът за подписване на окончателен договор и плащане на цената на апартамента, ищецът Б. сключил с продавача (обещателя) анекс, съгласно който срокът за това се продължава до 31.07.2014 г., но срещу допълнителна неустойка от 7 500 евро. На 15.07.2014 г. БНБ удължила срока на специалния надзор над КТБ до 21.09.2014 г., а страните по предварителния договор продължили с анекс срока за сключване на окончателен договор до 30.09.2014 г., но при условие, че допълнителната неустойка от 7 500 евро ще остане в полза на продавача, независимо дали ще се сключи окончателна сделка или не.

На 16.09.2014 г. БНБ отново удължила срока на надзора до 21.11.2014 г., а ищецът поради блокиране на средствата си не успял да плати цената и да сключи окончателен договор, като дължал на продавача и сумата 7 500 евро. На 25.09.2014 г. ЕК обявила, че започва наказателна процедура № 2014/2240 срещу РБ за неправилно транспониране на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 и за неспазване на принципа на свободно движение на капитали, съгласно чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). С Решение № 138/06.11.2014 г. на БНБ е отнет лиценза на КТБ на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, вр. чл. 62, б. „а“ от ЗКИ, а с Решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ е започнало изплащане на гарантираните депозити, считано от 04.12.2014 г., въпреки че тази дата е крайният 20-дневен срок за това.

С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2014 г. САС приел 20.06.2014 г. за начална дата на неплатежоспособността на КТБ.

На 07.11.2014 г. продавачът изпратил нот. покана на ищеца, с която го уведомил, че считано от 01.10.2014 г. предварителния договор е развален по негова вина, поради което задържа полученото капаро и го кани в 7-дневен срок да му заплати договорената неустойка от 7 500 евро. На 17.11.2014 г. ищецът заплатил дължимата сума на неустойката на продавача (обещателя), като с писмо изх.№ 262/05.11.2014 г. бил уведомен, че салдото по банковата му сметка е 227 074 лв. На 04.12.2014 г. сумата на гарантирания размер на депозита от 196 000 лв. била изплатена на ищеца и с нея той погасил взетия по повод на сделката кредит от „СиБанк“ ЕАД.

Въпреки, че към този момент договореният апартамент все още не бил продаден, сделката останала неосъществена, поради драстично влошените отношенията на ищеца с продавача (обещателя), на когото платил общо 19 500 евро – капаро и неустойка.

Според принципа за ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), всяка държава членка има свободата на предвиди вътрешноправен ред за реализиране на нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, доколкото той не е по-неблагоприятен от реда за разглеждане на подобни производства по вътрешното право и доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от ЕС, в който смисъл е и постоянната практика на СЕС. В случая са налице и трите универсални предпоставки, изведени от практиката на СЕС – нарушена правна норма на ЕС, независимо дали тя е закрепена в директива или в друг акт; нарушението е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“; наличие на причинна връзка между нарушението на задължението на държавата и понесените от засегнатите лица вреди.

Според чл. 1, § 3, т. i и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 ЕО, след като още на 20.06.2014 г. БНБ е декларирала, че депозитите в КТБ са неналични, ищецът е имал право да получи гарантирания размер на депозита си в периода 18 – 25 юли 2014 г., т.е. 4 работни дни преди крайната дата, уговорена с анекса от 04.07.2014 г. Надзорните органи не са изпълнили задълженията си да транспонират Директива 94/19 (НС), да постановят решение по чл. 1, § 3, т. i от нея (БНБ) и да изплатят гарантирания размер на депозитите на вложителите в установените в чл. 10, § 1 срокове (ФГВБ).

В резултат на поведението на ответниците ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди, поради което моли съда да осъди НС и БНБ при условията на солидарност да му заплатят: обезщетение за имуществени вреди в размер на 19 500 евро (38 139 лв.), изразяващи се в заплатено капаро и неустойка по предварителния договор за покупко-продажба на недв. имот, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на общо 9 191,46 лв. за периода от плащането ѝ на 17.11.2014 г. до завеждане на иска на 31.03.2017 г.; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи се в преживян стрес, притеснения, разочарование и здравословни проблеми, ведно с лихвата върху обезщетението за периода от 25.07.2014 г. до 31.03.2017 г. в размер на общо 10 921,56 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.03.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В условията на евентуалност, моли съда да осъди за същите вреди ответника ФГВБ.

Към исковата молба прилага писмени доказателства по опис; моли да се задължат ответниците БНБ и ФГВБ да представят на основание чл. 190 от ГПК посочените в ИМ документи; да се изиска служебно по реда на чл. 186 от ГПК посочената информация от МС на РБ; да се допусне ССЕ относно лихвите; да се допуснат до разпит 3-ма свидетели относно неимуществените вреди, както и да се приемат за ноторно известни обстоятелствата, посочени в т. 7.11 от ИМ.

Ответникът Народното събрание на Република България – София, 1169, пл.

Народно събрание 2, представлявано по пълномощие от Гл. юр. М.Г.и Гл. юр. А.С., със сл. адрес: *** в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК е подал по пощата на 02.06.2017 г. отговор вх.№ 17483/05.06.2017 г., в който заявява, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като в предметния обхват на ЗОДОВ не се включва отговорността на държавата за вреди, причинени от законодателен орган в резултат на нарушение на правото на ЕС.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от Конституцията на РБ Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. То не е правозащитен или административен орган, а орган на власт и спрямо него разпоредбите на ЗОДОВ не следва да се прилагат, поради което е налице липса на пасивна материалноправна легитимация на Народното събрание като ответник по спора.

В случай, че съдът квалифицира предявения иск по реда на ЗОДОВ, то производството би било неподведомствено на гражданския съд и компетентен по предявения иск би бил Административен съд – София, съгласно чл.

1, ал. 2 от ЗОДОВ, а представителството на Държавата - съгласно чл. 31, ал. 1 от ГПК.

Народното събрание не е пасивно легитимирано по така предявените искове и по други съображения.

Народното събрание е орган на власт, а според Конституцията на Република България "Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна".

Съгласно чл. 62, ал. 1 от нея, Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Същността на Народното събрание като орган на законодателната власт с конкретен и изчерпателно определен персонален състав, като представителен орган с мандат, получен пряко от народа, изключва възможността за някакъв вид правоприемство, приемственост или друг вид връзка между предходно и ново Народно събрание.