Решение № 223 от 20.12.2022, Административен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 223/20.12.2022 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ямболският административен съд, трети състав, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия:Ваня Стоянова при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 284 по описа за

2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.83, ал.6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, наричан по долу закона) по жалба на Г.Д.М.,***, пл. „З.С.“ № 3, чрез пълномощника адв. П.С.П.,***, съдебен адрес ***, кант. 12 адв. П.С.П. против Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг.

№ 1679р-28007/19.10.2022 г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един / брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „В.“, кал.22 с №Н005048 на Г.Д.М., с постоянен адрес ***, пл.’’З.С.” №3 на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

В жалбата се твърди, че обжалвания отказ, е незаконосъобразен поради неспазване на административнопроизводствените и материалноправни разпоредби по издаването му. Сочи, че притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на ОББ № 20160255257, валидно до 11.10.2022 г., издадено от РУ – Ямбол, поради което е подал заявление за продължаване на срока на разрешението, а не за първоначално такова.

Счита, че първоначалното разрешение, и разрешението за подновяване се издават по реда на чл. 83 от ЗОБВВПИ, те имат своята нормативна регулация в различни правни норми и в този смисъл не става ясно по какво заявление се е произнесъл административния орган - по заявление за първоначално разрешение или по заявление за подновяване на разрешението, което е ограничило правото на защита на оспорващия.

Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

Излагат се доводи за съществено нарушение на адм. производствените правила, неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая, респективно, твърди се, че отказът е издаден в нарушение и на разпоредбите на чл. 35 от АПК.

Според оспорващия, посоченото в заявлението не обосновава необходимост от оръжие за „охрана на собствеността“, а обосновава необходимостта за самоотбрана на физическото лице, упражняващо такъв тип дейност.

Иска се отмяна на оспорения отказ и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващия Г.Д.М. не се явява, представлява се от адвокат П., редовно упълномощен, като поддържа жалбата на посочените основания. Сочи още, че доверителят му упражнявайки дейност като земеделски производител, е страна в множество потенциални спорове, които биха могли да имат трагичния край като в случая от град Първомай, за което са представили доказателства, приложени към жалбата. Представя списък на разноските.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Издадения индивидуален административен акт счита, че е законосъобразен, постановен при спазване на предвидената процедура, събрани са необходимите доказателства в хода на административното производство, отказът е мотивиран, в него подробно са изложени съображенията на административния орган.

Акцентува, че няма никакви данни за каквито и да е спорове между жалбоподателя и други лица. Представените доказателства касаят съвсем други лица и са неотносими към правния спор. Приетите по делото доказателства доказват обстоятелства, касаещи стопанската дейност на жалбоподателя. И в този смисъл се касае за охрана на именно на тази стопанска дейност, т.е. за служебни цели е депозирано искането пред административния орган и правилно в мотивите на своя индивидуален административен акт Началникът на Районно управление – Ямбол е анализирал тези обстоятелства.

С оглед на това, че не са представени никакви доказателства, нито служебно от събраните доказателства е видно да са налице някакви заплахи за живота и имуществото на жалбоподателя, касаещи неговия личен живот.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 167900-5987 от 13.09.2022г. Г.Д.М. е поискал от началника на РУ-гр. Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „В.“, кал.22 с №Н005048, необходимо при извършване на стопанска и земеделска дейност, като едноличен търговец, тъй като често му се налагало да пренася немалко суми, парични средства до стопанския му двор в с.Б., било при изплащане на ренти за земеделска земя или при продажба на селскостопанска продукция и др. и разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели.

Към заявлението са приложени удостоверение за годност за употреба на оръжието, вносна бележка за платена такса и декларация на основание чл. 76, ал.

4, т. 2 ЗОБВВПИ.

Видно от удостоверение на НСС от 26.09.2022 г., справка за съдимост № 2275/12.09.2022 г. и медицинска бележка от психиатър-психотерапевт, М. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и към 21.09.2022г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

В съставената по преписката докладна записка № 1679р- 28006 от 19.10.2022г е взето предвид и е посочено, че оспорващия първоначално е придобил късото огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана, а сега в заявлението си е посочил, че му е необходимо при извършване на стопанска и земеделска дейност, като едноличен търговец. Обсъдил е и това, че му се налага да пренася немалко суми парични средства до местоположението на стопанския му двор в с.Б., било при изплащане на ренти за земеделска земя или при продажба на селскостопанска продукция и др.

В докладната записка е посочено, че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели- самоотбрана, за каквато цел е подал документи Г.М.. Цитиран е чл.94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.

В докладната записка са изложени съображения и досежно мотива самоотбрана, като е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от М., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства.

От направената справка в ИИС-МВР на 06.10.2022г. и от подадените документи се установило, че М. не е осъждан, няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет видно от докладите на ПИ и ОР.

Относно втората част от заявлението за огнестрелното оръжие за ловни цели, М. представя билет за лов, членска карта заверени за 2022г. и удостоверение за подборно ловуване. Притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ №20160255257 валидно до 11.10.2022г. издадено от РУ-Ямбол.

М. не се води на диспансерно наблюдение, през последните три години не е настаняван на задължително лечение в здравно заведение или заведение за отрезвяване, спрямо него не е издавана заповед по ЗЗДН и в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ-метална каса със секретно заключване, закрепена неподвижно, като мястото за съхранение е утвърдено с протокол.

От извършената проверка в масивите на АИС-МВР за последните пет години не са установени молби или сигнали постъпили от М., касаещи застрашаване на живота и здравето му.

С оглед изложеното в докладната записка и в последствие в постановения отказ е направен извод, че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели- самоотбрана, за каквато цел е подал документи Г.М.. Съгласно чл.94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.

Независимо от изложеното, относно мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от М., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представил и такива доказателства.

В тази връзка е направен извода, че и мотивът самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота и здравето на заявителя и заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана не е доказана необходимостта му, поради което на основание чл.58, ал.1, т,10 от ЗОБВВПИ е счетено за необосновано. Направен е извод, че на М. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

По подаденото заявление е постановен обжалвания в настоящото производство Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-28007/19.10.2022 г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол.

По делото са представени регистрационна карта на земеделски производител с актуална заверка; извадка от заповед за одобряване на споразумение за землището на село Б., от която е видно, че доверителят ми е ползвател на над 2200 декара земеделски земи, собственост на множество физически и юридически лица; извлечение от банкова сметка ***., от което са видни множество тегления на суми от банкомат в периода на раздаване на ренти, както и обобщена справка за извършените тегления на суми от банкомат в периода на раздаване на ренти.

По делото е представена адм. преписка с писмо рег. № 2689/10.11.2022г. от МВР, РУ, Ямбол.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд

Ямбол е Отказ за издаване на разрешение за дейности с

ОБВВПИ, peг. № 1679р-28007/19.10.2022 г., издаден от

Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един / брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „В.“, кал.22 с №Н005048 на Г.Д.М., с постоянен адрес ***, пл.’’З.С.” №3 на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

На първо място следва да се посочи, че така както е подадено заявлението, от прочита на същото се установява, че оръжието се иска за служебни цели. Никъде в него не е посочено, че се иска за самоотбрана. Посочено е, че е имал издадено разрешение като ФЛ за самоотбрана, но видно от настоящото заявление изрично е посочено, че оръжието му е необходимо при извършване на стопанска и земеделска дейност, като едноличен търговец, както и че му се налага да пренася немалко суми парични средства до местоположението на стопанския му двор в с.Б., било при изплащане на ренти за земеделска земя или при продажба на селскостопанска продукция и др. В този смисъл, административният орган правилно мотивира отказа си с това, че посочения мотив „охрана на собствеността“ за необходимост от оръжието за охрана при пренасяне на пари, представлява дейност "опазване на вещи, имущество и парични средства", при която съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели-охрана на собствеността, а не за граждански цели-самоотбрана, а съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.