Решение № 198 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20228002103852 по описа за 2022 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 756 от 03.06.2022г. по гр.д. № 310/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 262440 от 03.11.2021г. по гр.д. № 20728/2019г. на Пловдивски районен съд, е постановено ново решение за отхвърляне на иска на М. С. Н. и П. З. Г. против В. Г. В. за установяване правото на собственост по давностно владение върху 1/3 ид.ч. от ПИ *** по КККР на [населено място], с адрес: [улица], с площ 180 кв.м.

В касационната жалба на М. С. Н. и П. З. Г. се твърди неправилност на решението като постановено в разрез с материалноправни и процесуални норми, довело до изводи, несъответстващи на доказателствения материал.

Наведени са оплаквания за необоснованост на изводите, че ответницата по иска е извършвала активни действия, квалифицирани като владение на имота, която необоснованост се дължи на некоректно интерпретиране на свидетелските показания и на необсъждане признанието на ответницата в нейна искова молба за делба, че имотът се ползва изцяло от настоящите 1 касатори и тя е лишена от ползване.

Ответницата по жалбата В. Г. В. я оспорва.

С определение № 999 от 05.05.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните релевантни за спора доказателства и да отговори на наведените от страните доводи и възражения както на тези във въззивната жалба, така и на тези в отговора на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Първоинстанционното производство е по предявен главен иск от В. Г. В. против М. С. Н. и П. З. Г. за установяване правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се на [улица], с площ 352 кв.м., съставляващ парцел * по регулационния план. Правото на собственост ищцата претендира на основание договор за дарение от 26.11.1998г. и евентуално на основание придобивна давност. Този иск е уважен от първоинстанционния съд като собствеността е призната на основание придобивна давност. Решението по този иск не е било обжалвано и е влязло в сила.

Предявен е и насрещен иск от М. С. Н. и П. З. Г. против В. Г. В. за установяване правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се на ул. *** с площ от 180 кв.м., съставляващ парцел * по регулационния план (това е имот, съседен на имота по първоначалния иск). Поддържаното придобивно основание е давностно владение от 1998г., започнало от праводателите на ищците и продължено от тях през 2019г. Първоинстанционният съд е уважил и този иск. Въззивното производство е образувано по жалба на В. Г. В. срещу уважаването на насрещния иск. С обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд първоинстанционното решение е отменено и е постановено отхвърляне на насрещния иск. Именно решението по насрещния иск е предмет на въззивното и на касационно обжалване.

От техническата експертиза е установено, че първите данни за двата имота, предмет на спора, са по регулационния план от 1954г., в който е заснет един имот с пл. № * от 530 кв.м.; за него е отреден парцел * в кв. 294; в плана е отразена вътрешна граница (по т. 2-5 от приложение №1 към заключението на вещото лице), която разделя имота. В следващия регулационен план от 2

1973г. имот пл.№ * е разделен на два имота №№ * и *, границата между тях съвпада с вътрешната граница, с която е разделен имот пл. № * в предходния план; за двата имота са отредени отделни парцели - * и *, като регулационните линии следват имотните граници. По регулационния план от 1994г. няма промяна в границите на имотите. В действащата кадастрална карта са заснети имоти с идентификатор *** с площ от 352 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ от 180 кв.м., които запазват непроменени границите си в сравнение с плановете от 1973г. и 1994г.

Безспорно е, че двата имота са застроени с жилищни сгради и страните по делото са собственици на самостоятелни обекти в тези сгради - В. В. притежава жилището на първия етаж в двуетажната сграда в ПИ ***, а М. Н. и П. Г. - две жилища в триетажната сграда в ПИ ***.

Първоначалната ищца В. В. е придобила въз основа на договор за дарение от 1998г. 1/3 ид.ч. от дворно място от 528 кв.м., съставляващо парцел * и парцел *, заедно с първи етаж от двуетажна жилищна сграда. Очевидно предмет на тази сделка е „големия“ имот преди разделянето му на два имота.

С втори договор за дарение от 2002г. тя придобива 122/150 ид.ч. от дворно място от 342 кв.м., имот № *, за който е отреден парцел *. Проследявайки извършените с имота сделки от 1963г. насам и правата на праводателите на ищцата, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че посредством сделките тя е придобила 5/6 ид.ч. от ПИ *** (1/3 по първия договор и 1/2 по втория договор), а не целия имот. Изрично съдът е посочил, че първоначалният имот с пл.№ * не е бил обект на делба и при обособяването на два самостоятелни имота от него по силата на следващия регулационен план, то съсобствениците на „големия“ имот са останали съсобственици на двата новообразувани имота. Затова съдът е отхвърлил иска на В. В. за собственост върху 1/6 ид.ч., притежавана на договорно основание. Уважил е иска й за същата идеална част на основание придобивна давност като е приел, че В. В. е упражнявала фактическа власт върху целия имот с идентификатор *** в продължение на повече от 20 години от 1998г. насам. Тя е изградила ограда на имота, за да го защити, а праводателите на ответниците никога не са влизали в нейния имот и не са имали претенции.

Ищците по насрещния иск М. Н. и П. Г. (настоящи касатори) са придобили чрез покупко-продажба през 2019г. от Е. К. и Н. С. самостоятелни обекти в триетажната жилищна сграда, заедно с 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, 3 с площ 168 кв.м., в който е построена сградата. С втори нотариален акт от същата година същите праводатели даряват на ищците 1/6 ид.ч. и от ПИ ***.

Правата на Е. К. и Н. С. са придобити по наследство от техните родители С.

П. и Т. П.. Ищците претендират, че са собственици по давностно владение на 1/3 ид.ч., за която ответницата В. В. се легитимира с нотариалния акт за дарение от 1998г. Позовават се на владението на праводателите си, упражнявано от 1998г. до момента на прехвърляне на имота през 2019 г. и на свое собствено владение след този момент.

В отговора на насрещния иск ответницата е заявила, че е съсобственик на имота, че е имала достъп до него и е плащала данъци. Посочила е, че са й отправяни предложения за доброволно уреждане на съсобствеността на разменни начала.

Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, е отхвърлил този иск.

Обсъждайки свидетелските показания е приел, че ищците не са доказали праводателите им Н. С. и Е. К., респ. праводателите на последните, да са осъществявали владение върху процесната 1/3 ид.ч. от ПИ *** от 1998г. и да са демонстрирали по отношение на ответницата промяна в намерението си, с която да са отблъснали правата й. Според съда, през годините между праводателите на ищците и ответницата не е имало спорове относно ползването на двата съседни имота * и *; през 2003г. ответницата е построила масивна ограда между двата имота на мястото на съществуващата дотогава мрежеста ограда, като това е било с цел да запази собствения си имот *.

Установено е също така, че в жилищната сграда на втория етаж е живяла до смъртта си през 2005г. Т. П. - майка на праводателките на ищците; след смъртта й в имота са пребивавали синовете на Н. С. (тя е разпитана като свидетел). Според съда тези фактически действия не обосновават владение върху чуждите идеални части. Освен това, ответницата В. В. е извършвала подобрения в незастроената част на дворното място - ремонт на навеса и полагане на бетонова настилка върху терена. Тези подобрения са установени от техническата експертиза, а извършването им от свидетелите Ш. и Ш.. Тези действия съдът е квалифицирал като такива, изразяващи собственическо отношение към имота, независимо че са извършени с цел запазване собствения на ответницата имот № *. На следващо място съдът е посочил, че дори праводателите на ищците да са владели спорната част, то не е налице присъединяване на владението по чл.82 ЗС. С договора за продажба от 2019г.

4 на ищците е прехвърлена 1/6 ид.ч. от ПИ *, така че липсва правоприемство за 1/3 ид.ч. По тези съображения Пловдивски окръжен съд е отхвърлил този иск.

По основанието за касационно обжалване.

Практиката по Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.2 и посочените от касаторите решения - Решение № 70 от 17.06.2012г. по гр.д. № 3460/2020г. на І г.о., Решение № 28 от 21.07.2021г. по гр.д. № 2365/2020г. на ІІ г.о., Решение № 104 от 19.07.2021г. по гр.д. № 2017/2020г. на ІVг.о. несъмнено възлага на въззивния съд задължение за извърши своя преценка на доказателствата, да се произнесе по правно релевантните доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по спора. Тази практика се споделя напълно от настоящия състав .

По касационните основания.

Горепосоченото задължение не е изпълнено в пълнота от въззивния съд и това е довело до неправилност на постановения акт. Решението съдържа подробни мотиви, но в противоречие с посочената практика съдът не е извършил поотделна и съвкупна преценка на всички относими за разрешаването на правния спор факти и доказателства.

Видно е от приложените документи за собственост, че върху първоначалния имот с пл. № * по плана от 1954г. е установено разпределено ползване между съсобствениците още от 1954г. - при първото разпореждане от едноличния собственик Г. Б. в полза на С. П. (непряк праводател на ищците) и К. Т. е постигнато съгласие приобретателите да ползват южната част с лице откъм другата улица, с площ на тази част от около 180 кв.м. Този начин на ползване е уговорен и в следващи разпоредителни сделки, касаещи тази част от имота в нотариален акт от 14.07.1956г. Установено е от техническата експертиза, че между така обособените две части на имота е съществувала граница, отразена в плана. При последващото отреждане на два парцела за имота по силата на регулационния план от 1973г., делба между съсобствениците на новообразуваните парцели *, с площ 180 кв.м., с адрес: [улица] (идентичен с процесния имот) и *, с площ 350 кв.м., с адрес [улица], не е извършвана.

Продължило е от праводателите на страните и от самите тях разделното ползване на дворното място по съществуващата граница, материализирана с ограда, която съвпада с границата по регулационния план и по сега действащата кадастрална карта. Предвид липсата на делба извършваните в 5 течение на годините разпоредителни сделки са с идеални части от първоначално съществуващия голям имот, респ. с двата новообразувани такива. С предявените искове по делото - главния и насрещния страните се домогват да приведат правното положение в съответствие с фактическото като установят, че са придобили чрез давностно владение частите на другите съсобственици, които не притежават жилищен обект в съответния поземлен имот.

Необосновани са изводите на съда, че ответницата е извършвала ремонти и подобрения в процесното дворно място - ремонт на навеса и поставяне на бетонова настилка, които действия са израз на нейно собственическо отношение към този имот. В тази насока свидетелските показания не са преценени цялостно и в съвкупност. От една страна, свидетелите Н. С.

(праводател на ищците) и М. Ц. (собственик на първия етаж от къщата в спорния имот), които имат трайни и продължителни впечатления са категорични, че В. никога не е имала достъп до техния двор, както и те до нейния. Свидетелят Ш., посочен от ответницата, който е неин наемател от дълги години разказва, че при извършване ремонта на покрива на навеса на ответницата е влизал съседния двор, но през покрива и чрез стълба; през входната врата не е влизал, не е влизала и В.. Свидетелят знае само, че тя е влизала при направата на оградата, за да почиства храсти и треви, които пречели на майсторите. От друга страна, свидетелят Ш., между когото и свидетелката Ц. е направена очна ставка, твърди, че В. е направила бетоновата настилка в двора, поправила навеса и поставила гаражна врата към двора.

Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9781f097-2d51-4883-8fc7-1b8bcc7f0325