Решение № 1984 от 25.10.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1984 от 24.10.2022 г. по АНД №

5013/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият К. И. К. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в размер, ориентиран към минимума, а именно 1500 лв.

Защитникът на обвиняемия адв. Ц. се съгласява с държавното обвинение и приложението на чл. 78а от НК спрямо подзащитния му, като моли единствено в частта на наказание да му бъде наложено наказание в минимум, а именно на 1000 лв.

Обвиняемият редовно призован за съдебно заседание се явява, съгласява се със становището на защитника и държавното обвинение, признава се за виновен и моли за най-ниско наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият К. И. К. - роден на**** г., в ***, ***, б., б.г., с основно образование, работещ, разведен, неосъждан /реабилитиран/, с постоянен адрес *** и адрес за призоваване ***, ЕГН **********.

Н.В.Б. живеела на семейни начала с П.Г.. От съвместното им съжителство имали син - И.Г., роден на **** г. През 2019/2020 г. Б. се запознала с обвиняемия К. К.. По това време той работел като *** в автобус, по линия на градския транспорт в гр.

Пловдив. Б. използвала автобуса ежедневно, когато отивала на работа. Отношенията между Б. и обвиняемия се задълбочили, започнали да се срещат често и постепенно прераснали в интимни такива. В резултат на това П.Г. се изнесъл от жилището, където живеел със сина си и Б. в ***. През 2020 г. К. и Б. заживели заедно в същото жилище, заедно със сина на Б. - И.Г..

Първоначално отношенията между обвиняемия и Б. били добри. В последствие обвиняемият К. останал без работа и започнал да злоупотребява с алкохол. Започнали и скандали между него и Б.. Обиждал я често, дори й посягал и физически. Свид. Б. сигнализирали и органите на реда - I РУ към ОД на МВР - Пловдив, като на обвиняемия му бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР. Той обаче не престанал с поведението си. К. проявявал грубост и агресия и към И.Г.. П.Г. разбрал от сина си какво се случва.

Около средата на месец януари 2022 г. в резултат на постоянните скандали, Б. изгонила обвиняемия от дома й. Няколко седмици по-късно тя се срещнала със П.Г. и го помолила да се премести обратно в жилището и да живеят отново заедно тримата, със сина им. Той се съгласил. Основната причина била, че Б. се чувствала притеснена 1 от поведението на обвиняемия, който въпреки че се бил изнесъл от дома й, постоянно правил опити да се срещне с нея, причаквал я и искал да се съберат отново.

След като П.Г. заживял със сина си и Б. отново заедно, той всяка сутрин изпращал нея на работа и сина им на училище. На 10.02.2022 г. Г. и Б. изпратили заедно И.Г. на училище и продължили с автобус № *** от градския транспорт в гр.

Пловдив до местоработата на Б.. На спирка, в района на Централна гара в същия автобус се качил К.. П.Г. го видял и застанал с гръб към него и с лице към Б..

Обвиняемият К. се приближил към тях двамата и зад гърба на П.Г. протегнал ръка и стиснал Б. за лицето, в областта на брадичката. Г. се обърнал, видял че това е обвиняемият. Двамата разменили няколко реплики. К. нагрубил Б. като я нарекъл „свиркаджийка“. На спирка около Ресторант „Стадиона“, П.Г. и Б. слезли от автобуса.

Обвиняемият К. ги последвал. Започнал да ги нагрубява, обижда и заплашва. И двамата се уплашили от поведението му.

Още същият ден Н. Б. подала молба до Районен съд - гр. Пловдив, на основание Закона за защита от домашното насилие за издаване на Заповед за защита срещу обвиняемия К. К.. Било образувано гр. дело № 20225330102327 по описа на Районен съд - Пловдив, I гр. състав. На 19.02.2022 г. по делото, с Определение № 1888/19.02.2022 г., на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, съдът издал Заповед за незабавна защита № 21 в полза на Н. Б. спрямо обвиняемия. С последната обвиняемият К. К. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.В.Б., ЕГН **********, от *** до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Със същата Заповед на обвиняемия се забранявало да приближава Б., както и жилището й, местоработата й и местата за социалните й контакти, отново до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. С писмо до I РУ към ОД на МВР - Пловдив по гр. дело № 20225330102327 по описа на Районен съд - Пловдив, I гр. състав, съдът изпратил издадената Заповед за незабавна защита за изпълнение връчване на обвиняемия К., по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗННД. Същата била разпределена за отработване на С.А. - *** в съответното районно управление. Били предприети от негова страна редица издирвателни мероприятия на обвиняемия, но първоначално не бил открит на известните адреси и телефони.

Обвиняемият К. междувременно продължавал да притеснява Б.. На 11.03.2022 г., рано сутринта, той я причакал пред входа, когато тя тръгвала за работа и като я видял започнал да я обижда и заплашва. Още тогава, уплашена от поведението на обвиняемия, Б. подала жалба до Районна прокуратура - Пловдив. Било образувано процесното наказателно производство, по което било указано извършването на съответните процесуално - следствени действия.

Едновременно с това свидетелят А. продължавал да издирва обвиняемия, за да му връчи заповедта. Едва на 15.04.2022 г. К. К. бил установен, явил се в районното управление и запознат със Заповедта за незабавна защита № 21/19.02.2022 г., която му била и връчена по съответния ред от С.А.. На обвиняемия му били снети обяснения и съставен Протокол за предупреждение, които той подписал лично. След тази дата същият следвало да съобразява действията и поведението си със съдебния акт. К. обаче не сторил това. Той продължил да обикаля около местата, на които му било забранено да посещава в издадената Заповед за незабавна защита.

Така, през месец май 2022 г. П.Г. го забелязал да седи на пейка в района на жилищния блок, където живеела Б. - на *** в ***. Той уведомил Б., но не подали сигнал в полицията, понеже преценили, че обвиняемият не се намирал толкова близо до жилището.

2

В същия жилищен вход на *** в *** живеел Д.М., но на *** етаж. Със Б. били съседи. Тя живеела на *** етаж. М. познавал лично обвиняемия К., но не били близки приятели. М. знаел, че обвиняемият злоупотребява с алкохол. Последните месеци преди месец юни на 2022 г. често виждал К. да стои на пейки пред жилищния блок. М. обаче не разговарял с него, понеже го виждал че е пиян.

На 09.06.2022 г. М. излязъл от дома си, около обяд, за да си купи храна. Отново видял обвиняемия К. на пейка близо до блока. Заварил го с непълнолетния К.К.. К. от своя страна знаел от обвиняемия, че във входа където живеел М., както и че живее и Б..

Когато видял М., обвиняемият се разплакал пред него и започнал да му обяснява колко обичал Б.. Помолил М. да се качи до дома му, въпреки че знаел че не трябва да приближава местоживеенето на Б.. Обвиняемият знаел също много добре, че двамата (Б. и М.) живеят в един жилищен вход. Тримата - обвиняемият, К. и М. се качили в жилището на последния - в ***. Там постояли кратко време, след което обвиняемият К. и К. си тръгнали. За да слязат до долу, използвали асансьора.

По същото това време, на 09.06.2022 г., в обедните часове, П.Г. и И.Г. се прибирали към дома си. Влезли в жилищния вход в блока на *** в ***. Входната врата се отключвала само и единствено посредством чип, какъвто притежавали живущите във входа лица, респ. нямало свободен достъп. П.Г. и сина му застанали пред асансьора и го изчаквали да спре на първия етаж. Асансьорът спрял и вратата се отворила отвътре. Насреща им били обвиняемият К. и К.. П.Г. силно се изненадал. К. без да е запитан заявил, че са били с обвиняемия на гости. Двамата излели от асансьора и се отправили към входната врата. Преди да излезе от входа, К. се спрял и погледнал П.Г..

Последният му напомнил, че не трябва да приближава и да влиза в жилищния вход, където живее Б.. Обвиняемият напсувал грубо П.Г. и му се заканил, че щял да го оправи. След това обвиняемият и К. излели от входа. П.Г. и И.Г. се качили в дома си.

По-късно през деня Б. се прибрала и разбрала за случилото се. Понеже в района на жилищния блок били поставени охранителни видеокамери, достъп до записите на които Б. имала през мобилния си телефон, тя веднага прегледала записите. Ясно видяла обвиняемият К. и К., влизайки и излизайки от жилищния вход на *** в ***.

За случилото се на 09.06.2022 г. Б., П.Г. и И.Г. били разпитани допълнително по процесното наказателно производство. Б. представила запис от охранителните камери, на който бил направен оглед, обективиран в Протокол от 17.06.2022 г. По делото била изисквана неколкократно информация от PC - Пловдив за хода на гр. дело № 20225330102327 по описа на Районен съд -Пловдив, I гр. състав, по което била издадена и процесната Заповед за незабавна защита. Последно постъпилата по делото информация от съда е от дата 20.07.2022 г., с която уведомяват че по делото все още няма постановено решение и проведени открити заседания. Респ. издадената на 19.02.2022 г. Заповед за незабавна защита № 21 в полза на Б. срещу обвиняемия К. била действаща.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от признанията на обвиняемия, дадени пред съда и на досъдебното производство, макар и чисто формално, гласните доказателства – показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите Н. Б., П.Г., И.Г., Д.М., К.К. и С.А., както и писмените доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, определение № 1888 от 19.02.2022 г. по гр.д. № 2327/2022 г. на 3

Районен съд Пловдив, ведно със заповед за незабавна защита № 21 от 19.02.2022 г., протокол № 2758/07.04.2022 г. от съдебно заседание по същото гражданско дело, протокол за полицейско предупреждение от 15.04.2022 г., справка АИС БДС, справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление.

Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната достоверност и съответстват на признанието на обвиняемия, което допринася за изясняване на обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства - съдебни актове, протокол за полицейско предупреждение. Свидетелите П.Г. и И.Г., К. и М. са присъствали на деянието на обвиняемия и заявяват, че са видели неговия категоричен отказ чрез действията му да се съобрази с издадената заповед за защита, присъствайки в близост до жилището на Б. – пред блока и във входа. Същите се потвърждават и от протокола за оглед на веществено доказателство и показанията на самата Б.. Затова и на показанията на свидетелите съдът даде вяра и оцени като установяващи изложената фактическа обстановка. Същевременно от показанията на А. се установява обвиняемият да е бил уведомен редовно за издадената заповед за незабавна защита и то преди акта му на престъпването й, което е изводимо и от самия протокол за предупреждение.

Съдът съобрази и личните отношения на свидетелката Б. и обвиняемия, като провери изложените от нея данни с останалия събран доказателствен материал.

Установи се пълно покриване на споделеното от нея и от останалите свидетели, найвече П.Г., И.Г., К. и М..