Решение № 3910 от 12.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3910 гр. Варна, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20213110107945 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявена искова молба от „*“ ЕООД, срещу Х. Д. Т., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.210 от КТ във връзка с чл.206, ал. 3 вр. ал. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4280,79 лева без ДДС, представляваща обезщетение за вреда – некачествено извършени СМР, заплатени от ищеца на 08.04.2021 г., причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения на работника да ръководи и надзирава строително –монтажните работи в част ОВК (отопление, вентилация, климатизация) на обект ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, I-ви ЕТАП - БЛОК „А“ и БЛОК „Б“, с местонахождение УПИ *, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска /04.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и насрещна искова молба, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 220, ал. 2 от КТ за осъждане на „*“ ЕООД да заплати на Христо Т. следните суми: сума в размер 809 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.януари 2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 35,73 лв. за периода от 28.02.2021 до 05.08.2021, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; Сума в размер на 100 лв., представляваща неизплатени командировъчни разходи за м.януари 2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 4,42 лв. за периода от 28.02.2021 до 05.08.2021, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното 1 заплащане на сумата; сума в размер на 1650 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.02.2021 год. - 22.02.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 58,67 лв. за периода от 31.03.2021 до 05.08.2021, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; сума в размер на 550 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие в размера на брутното трудово възнаграждение на основание чл.220, ал.2 от КТ за периода 23.02.2021 год. - 28.02.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 19,56 лв. за периода от 31.03.2021 до 05.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; Сума в размер на 1200 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие в размера на брутното трудово възнаграждение на основание чл.220, ал.2 от КТ за периода 01.03.2021 18.03.2021г. , ведно с обезщетение за забава в размер на 32,67 лв. за периода от 30.04.2021 до 05.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба и уточнителната такава се излага, че на 04.12.2020 г. е сключен трудов договор между работодателя „*“ ЕООД, и работника Х. Д. Т., като последният приема да изпълнява длъжността инженер, проектант с приложена длъжностна характеристика, при договорено брутно трудово възнаграждение от 2200лв. Излага се, че със заповед № * г. на ответника е възложено да следи за качествено изпълнение на СМР, отклонения от проектни и нормативни изисквания, влагани материали на обект ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, I-ви ЕТАП - БЛОК „А“ и БЛОК „Б“, с местонахождение УПИ *, с главен изпълнител „*“ ООД, и подизпълнители „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. Сочи се, че задължението на ответника било да следи за качественото изпълнение на СМР на обекта съобразно длъжностната му характеристика и образование.

Сочи се, че на 19.02.2021 г. са констатирани множество недостатъци, обективирани в протокол. Твърди се, че е нает външен подизпълнител „*“ ООД - специализирана фирма в изграждането на ОВК инсталации, която своевременно извършва всички необходими СМР по корекция на описаните дефекти чрез демонтаж на регулираща секция и присъединителни елементи, доставка на регулиращи секции, доставка и монтаж на мрежести предпазни решетки, вентилационни решетки, въздуховод, окантващ профил, конструкция за укрепване и други, които СМР са подробно описани като вид, количества и цени в протокол от 01.04.2021 г. за заплащане на СМР. Твърди се, че на 08.04.2021 г. от „*“ ЕООД е платена сумата от 4280,79лв. без ДДС или 5136,95лв. с ДДС, префактурирана и заплатена от ищеца, поради това че работата е извършена от ответника като техен служител, ангажиран да ръководи и надзирава СМР в част ОВК на обекта. Излага се, че на 19.02.2021 г. е издадена заповед за ангажиране на имуществената отговорност, с което се нарежда удържане на сумата необходима за отстраняване на недостатъците в размер на 4280,79лв. без ДДС. Заповедта била коригирана на 02.04.2021 г. и изпратена повторно по пощата на 25.05.2021 г., като ответника оспорил 2 сумата по основание и размер. Сочи, че трудовият договор с ответника е прекратен със заповед № * г., връчена на работника на 22.02.2021г., като причина за прекратяването е едностранно изявление за прекратяване от работника с неспазване на предизвестието. Последното обосновавало и интереса от предявяване на иска по съдебен ред.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва допустимостта на иска, поради това, че ответникът не попадал сред лицата, посочени в чл. 206, ал.2 и ал. 3 от КТ. Не се оспорва наличието на трудов договор от 04.12.2020 г. сключен между страните с посочена длъжностна характеристика. Сочи се, че преди сключване на договора между ответника и „*" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на консултантски услуги от 03.11.2020 год., по силата на който ответникът приел да извършва консултантски услуги, свързани с изготвяне на технически и работни инвестиционни проекти по части ОВК и енергийна ефективност, и на 04.11.2020 год. бил командирован на обекта „*" в гр. *, на разноски на възложителя. Твърди се, че по време на изпълнение на двата договора, местоизпълнението на задълженията на ответника е на обекта „*" в гр. *, където бил командирован неколкократно, а също на обектите „*", „*". Не му било известно на обекта „*" да се е работило до началото на м.февруари 2021 год., като той бил с най-нисък приоритет.

През целия период на трудовото правоотношение главен приоритет на работодателя е бил именно този в гр. *, заради което служителят е бил командирован нееднократно през м. януари 2021 год. Твърди, че ответникът никога не е бил назначаван за ръководител на който е да е обект, в това число и на проекта „*". От една страна, сочи, че съгласно длъжностната характеристика на служителя, същият е на пряко подчинение на Ръководител отдел и Управител на работодателя си „*" ЕООД. В кръга на компетентността му била изработването, проверка на съответствието, изготвяне на количествени сметки и проверка на качественото изпълнение на системите ОВК, каквато е специалността му. Сочи се, че „*" ЕООД не е подизпълнител на обекта „*", което означавали, че това дружество не разполага с компетентността да назначава ръководител обект. Сочи се, че от приложените фактури № */31.01.2021 год. и № */28.02.2021 год. се изяснява, че „*" ЕООД предоставя на подизпълнителя „*” ЕООД работна сила в лицето на 10 служители, сред които и ответникът, едва за периода 01.01.202131.01.2021 год. и 01.02.2021год. - 28.02.2021 год. В тази връзка оспорва представената Заповед № * год. на няколко основания: че заповедта е издадена при липса на компетентност, доколкото „*" ЕООД не се явява подизпълнител на обекта „*"; че към момента на съставяне на заповедта, „работната сила" на ответника все още не е предоставена на друг подизпълнител, което изключва възможността той да е бил назначен за ръководител на обекта; че същата не е и връчена на служителя, респ. не е породила правно действие; че в самата заповед служителят не е посочен за ръководител на обекта. На отделно основание, твърди, че ответникът не може 3 да носи отговорност за некачественото изпълнение на СМР на обекта „*”, доколкото по волята на работодателя за извършването на процесните дейности са назначени неквалифицирани работници. Сочи се, че съгласно уведомителното писмо от третото неучастващо в процеса лице „*" ООД, главен изпълнител на обекта „*”, всички несъответствия и некачествени СМР касаят изпълнението на аварийна нагнетателна вентилационна инсталация.

Твърди се, че на обекта „*” през м. февруари 2021 год. работа по аварийната вентилация са изпълнявали работниците *, които били с електротехническо образование и минимален опит в изграждането на вентилационни инсталации. Твърди се, че посочените лица били принудени от работодателя да извършат СМР по вентилационната система, под страх да не получат трудовите си книжки при напускане на работа. За липсата на квалификация и практически умения за извършването на конкретните дейности ответникът е уведомявал управителя на дружеството многократно, но поради пасивното поведение на работодателя, преценил да напусне, поради което и депозирал предизвестие с правно основание чл.326 от КТ на 18.01.2021 год. Твърди се, че след проведената среща на 22.01.2021 г. се установило, че по-голямата част от определените като „дефектни" участъци всъщност са изградени по изрично настояване на техническия ръководител на „*" ООД *, както и поради промяна на размери на място и обективна невъзможност инсталациите да бъдат изпълнени по друг начин. Било предложено на ответника да отстрани дефектите, но той отказал, поради противоречие с притежаваната от негова квалификация да стори това, поради което му била връчена Заповед № * год., с която трудовото правоотношение със служителя е прекратено почти месец преди изтичане на срока на предизвестието, депозирано на 18.01.2021 год. Оспорва Констативен протокол № */19.02.2021год. по отношение на направената констатация, че Х. Т. е ръководител на обекта, както и по отношение на количествено-стойностната сметка на дейностите, описани в протокола. Твърди, че към 19.02.2021 год. няма как на ищцовото дружество да е била известна сумата от 4 750 лв., която ще струва „отстраняването на дефектите", предвид водената между дружествата кореспонеденция. Твърди се, че издадената по време на трудовото правоотноешние Заповед № *9.02.2021 год., за осъществена ограничена имуществена отговорност спрямо ответника в размер на 4 750 лв. не е връчвана на ответника, докато все още е служител на ищеца, а извършеното такова е ненадлежно такова. Настоява се, че писмените доказателства са манипулирани.

В срока по чл. 211 от КТ е предявен насрещен иск от ответника, с който са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.

128 от КТ и чл. 220, ал. 2 от КТ. В насрещната искова молба се твърди, че ищецът Т. е връчил на 18.01.2021 г. предизвестие за напускане на основание чл. 326 КТ със срок от 2месеца, съобразно сключения между страните договор. Сочи се, че на 22.02.2021 г. Т. бил отстранен от работа и му била връчена заповед от 22.02.2021 .г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че на ищеца по насрещния иск не е изплатено в 4 цялост дължимото трудово възнаграждение, както и командировъчни разходи за командироването му в гр. *. Не било заплатено и обезщетение за неспазено предизвестие. Предвид закъснялото плащане претендира и законна лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника по насрещния иск е депозиран отговор, с който се оспорват изцяло исковете по основание и размер. Оспорва се твърдението, че Т. бил отстранен от работа, като се настоява, че същият сам е отказал да спази предизвестието и е напуснал работа, подписвайки заповедта от 22.02.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, поради което възникнало задължение на работника да заплати обезщетение в размер на 1870лв. за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. Твърди се, че 22.02.2021 г. ищецът Т. е поискал оформяне на трудовата му книжка и прекратяване на трудовото правоотношение, при което от човешки ресурси му предоставили документите, в т.ч. заповедта за имуществена отговорност, която отказал да подпише. Получил другите книжа без възражения. Сочи се, че на 02.04.2021 г. е направена корекция в заповедта, тъй като бил известен размерът на сумата, която подлежала на възстановяване от Т.. Оспорва искането за заплащане на командировъчни, доколкото липсвала информация същият да е бил командирован, да е издавана заповед в тази връзка или доклад. Сочи се, че удържането на суми е на база декларация от ищеца Т. за неспазено предизвестие. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.