Определение № 33243 от 14.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33243 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20261110120959 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.524 ГПК

Производството е образувано по молба с вх. № 234060/22.07.2026 г., уточнена с молба с вх. № 245565/04.08.2026 г. от В. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, Район Слатина, ж.к. Х* чрез адв. В. С. П., САК, л.н. *, съдебен адрес: гр. София, ул. П* срещу Б. Г. Я., ЕГН **********, с която се иска да бъде постановено определение, с което да бъде спряно изпълнението по изп. дело № 20268480400493 г. по описа на ЧСИ Р*, рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.

София, Район Слатина, ж.к. Х*, на основание чл.524 ГПК.

В молбата са изложени обстоятелства, че молителят притежава качеството на трето лице с учредено пожизнено право на ползване върху процесния недвижим имот по силата на дарение, обективирано в нот. акт № 106, дело № 46691/1997 г., том LLLLXXXVII от 19.12.1997 г. на I Нотариус при Нотариална служба при СРС, с което, заедно със съпруга си * Я., са прехвърлили правото на собственост върху имота на сина им - взискателя Б.

Г. Я., и са си запазили пожизнено право на ползване заедно и поотделно.

Твърди се, че след смъртта на * Я. взискателят е счел, че притежава неговата ½ ид. част от правото на ползване, което молителят намира за неоснователно.

Излагат се твърдения, че в рамките на правомощията си по чл. 56 ЗС молитЕ.та е предоставила безвъзмездно ползване върху жилището на Е. С. Х. по силата на Договор за ползване, за което счита, че не е имала задължение да уведомява взискателя.

Молителят твърди още, че взискателят е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот на внука си Д* с нот. акт № 68, том В1, рег.

1

№ 762, дело № 59 от 30.08.2023 г. на нотариус С*, рег. № 045.

Молителят сочи, че липсва годно изпълнително основание за въвод/предаване на владение на взискателя.

Излага твърдения, че на 20.07.2026 г. при извършване на изпълнителното действие ЧСИ е установил и вписал в Протокол за отлагане на въвод/предаване на владение, че взискателят лично е отворил входната врата на жилищния блок със свой чип, както и че притежава два ключа от външната входна врата на процесния апартамент, поради което счита, че той има свободен достъп до имота, съответно за него липсва правен интерес от принудителната мярка.

Моли съда да бъде спрян въводът във владение.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Копие от Протокол на ЧСИ Р* за отлагане на въвод/предаване на владение от 20.07.2026 г.; 2. Копие от нот. акт № 106, дело № 46691/1997 г.; 3. Копие от Договор за ползване от 11.10.2025 г.; 4. Копия от писмени възражения пред ЧСИ; 5. Препис-извлечение от акт за смърт на * Я.; 6. Документ за платена ДТ; 7.Пълномощно.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Молителят се представлява от адв. В. С. П. със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Проф. Н. М*, +*, *, която представителна власт важи за всички инстанции (л. 18 от делото).

Ответникът се представлява от адв. С* със съдебен адрес: гр. София, ул.

„К* I“ * – АД „Ц*“, която представителна власт важи само за СРС (виж отговора).

По държавната такса

Молбата касае спиране на изпълнителни действия, поради което дължимата държавна такса се определя по чл.16 ТДТССГПК, а именно 12,78 евро. Представен е документ за внесена държавна такса (л.3 от делото).

По редовността на молбата

Съдът приема, че молба е редовна. Заплатена е необходимата държавна такса, подадена от лице с представителна власт и съдържа необходимия брой преписи.

По допустимостта на молбата

Съгласно правилото на чл. 522, ал. 1 ГПК лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия, като длъжникът се отстранява принудително. В случай, че съдебният изпълнител намери имота във владение на трето лице, той въвежда взискателя във владение на имота, ако установи, че третото лице е придобило владението след предявяване на иска, по който е постановено изпълняваното решение – чл. 523, ал. 1 ГПК.

Ако това трето лице предяви самостоятелни права, изключващи правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото 2 лице срок да поиска спиране на изпълнението – чл. 523, ал. 2 ГПК.

Съгласно разрешенията, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.

В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита.

Съгласно постановеното в тълкувателното решение правното положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно, тъй като това лице не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК.

За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя.

Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита, а и няма интерес от същата. Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя. Това сочи, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. След като поради съществуващата 3 законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение.

От съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка следва, че от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по силата на ал. 1.

В настоящия случай от твърденията на молителя и от представените от страните доказателства не може да бъде изведен правен интерес да се ползва от защитата по реда на чл. 523 – чл. 524 ГПК. Дори в настоящото производство да бъдат установени твърденията, че молителят владее процесната част, като част от имота на взискателя по изпълнителното дело, то редът за защита на правата му не е чрез спирането на въвода, респ. на изпълнението, предвид разрешението, дадено с цитираното Тълкувателно решение и способа за защита на правата му съгласно чл.

435, ал. 5 ГПК, евентуално чрез предявяване на владелчески иск, в които производства следва да бъдат установени твърденията му, че владее тази част от 1991 г. и 1997 г. насетне (преди образуване на исковото производство, по чиито изпълнителен титул е образувано процесното изп. дело № 20268480400493 по описа на ЧСИ Р*.

В настоящия случай от твърденията на молителите, както и от представените доказателства, в т. ч. и нотариални актове, удостоверение за наследници, искова молба, се установява, че същите са придобили владението върху процесните имоти преди образуване на производството, по което е издаден изпълнителен лист, подлежащ на изпълнение по процесното изпълнително дело. Ето защо, по отношение на В. Я. е недопустимо да се осъществява принудително изпълнение въз основа на този изпълнителен лист.

Действията по изпълнение срещу третите лица, установили владение върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, са незаконосъобразни и защитата на молителя в този случай следва да се реализира чрез обжалване на осъществения въвод във владение по реда на чл.

435, ал. 5 ГПК , евентуално чрез предявяване на владелчески иск, поради което съдът намира, че подадената молба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В разглеждания случай е несъмнено, че принудителното изпълнение е започнало по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебно решение, постановено по гражданско дело, образувано след като молитЕ.та е придобила владението върху имота. При това положение следва да се приеме, че молитЕ.та не е процесуално легитимирано трето лице по смисъла на чл. 523 ГПК. Видно от твърденията в молбата и приложените доказателства /н.а. и 4 договор за послужване/, молитЕ.та е придобила владението върху имота преди завеждане на делото - още на 1991 и 1997 г., поради което по отношение на нея като трето лице е недопустимо да се осъществява принудително изпълнение.

Действията по изпълнение срещу третите лица, установили владение върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, са незаконосъобразни и защитата на молитЕ.та в този случай следва да се реализира чрез обжалване на осъществения въвод във владение по реда на чл.

435, ал. 5 ГПК, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че при извършване на незаконосъобразни действия по принудително изпълнение частният съдебен изпълнител носи отговорност за причинените вреди по реда на чл. 45 ЗЗД – арг. чл. 441 ГПК. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. по описа на ВКС, ОСГТК, т. 1, според които не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.

След като поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл. 523, ал.

2 и чл. 524 ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение, както е в настоящия случай.

Нещо повече, ищецът твърди, че има право на ползване, като го е предоставило на трето за делото лице Е. Х., която е длъжник по изпълнителното дело и следва да предостави владението на ответника по настоящото дело, кредитор по изпълнителното дело. При това положение, с молбата молителят упражнява не свои права, а чужди права, което не е допустимо по чл.26 ГПК, доколкото липсват данни молителят да е упълномощен или да предявява чужди права.