Решение № 208 от 23.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 407/2026
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 23.06.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 61 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. Стара Загора, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20265500500407 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Р. Г. К. – трето лице по изп.дело № 28/2026 г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № 870.
Жалбоподателят обжалва налагането на възбрана върху ½ ид.ч. от новообразуван имот № 317.113, находящ се в м. Над село, Марашите, землището на с. М.В., ***, с площ от 500 кв.м. Твърди, че имотът е бил придобит по време на брака му с длъжника по делото, тъй като е бил заплатен на 21.07.2021 г., а със заповед № 10-00-2025 г. на кмета на Община С.З. е било наредено призобиването на собствеността от наследниците на В.С.В., една от които е била съпругата му Ж. В. К.. Твърди, че бракът му с нея е бил прекратен с решение № 232 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д. № 862/2025 г. на РС – Стара Загора. След прекратяването на брака съпружеската имуществена общност била прекратена и се трасформирала в обикновена съсобственост при равни дялове, поради което той притежавал ¼ от възбранения имот.
Жалбоподателят твърди, че ЧСИ неправилно е насочил принудителното изпълнение върху ¼ ид.ч. от този имот, тъй като тази част не принадлежи на длъжника, а е негова собствена. Иска съдът да постанови решение, с което отмени налагането на възбраната върху имота, в частта която засяга неговата идеална част.
Взискателят не взема становище.
Длъжникът твърди, че имотът е закупен по време на брака.
По делото са прилоЖ. мотиви по обжалваните действия от частния 1 съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано да обжалва действие по изпълнителното дело лице против налагането на възбрана върху върху ½ ид.ч. от новообразуван имот № 317.113, находящ се в м. Над село, Марашите, землището на с. М.В., ***, с площ от 500 кв.м. Жалбоподателят Р.
Г. К. има качеството на трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК, тъй като твърди, че е собственик на ¼ ид.ч. от този имот, което означава, че твърди и обстоятелството, че упражнява фактическа власт върху имота като елемент на това свое право. Следователно съобразно това твърдение следва да се приеме, че той се намира във владение на имота по смисъла на посочената по-горе разпоредба. Дали наистина е владелец или не, е въпрос по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. СъобраЖ.ята са следните:
Изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Добрич по ч.гр.дело № 3835/2025 г. в полза на „Ю.Б.“ АД срещу длъжника Ж. В. К. за сумите 2278,82 евро за главница, представляваща неиздължена изискуема сума по договор за револвиращ потребителски кредит на физическо лице и издаване на кредитна карта; 104,55 евро за договорна лихва; 144,69 евро за мораторна лихва и разноски. По искане на взискателя имотът е бил възбранен с разпореждане от 23.02.2026 г. – само ½ ид.ч.
Длъжникът Ж. В. К. е наследник на В.С.В., починал на *** г. Освен нея наследодателят е оставил още един наследник – Т.В.А.. Приживе наследодателят е бил ползвател по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като му е било признато правото за закупи предоставената му за ползване земя. Със заповед № 10-00-2025 г от 10.08.2021 г. кметът на Община С.З. е наредил придобиването на собствеността върху имота от наследниците на В.С.В..
Видно от съдържанието на заповедта, на 21.07.2021 г. сумата от оценката на имота е била заплатена от Ж. В. Е..
С оглед на тези обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.435, ал.4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Както бе посочено по-горе, жалбоподателят твърди, че е собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот по силата на прекратена съпружеска имуществена общност, но от представените доказателства това твърдение не се установява. Съгласно указанията в ППВС № 5/72 г., т. 2 при преценката дали един недвижим имот е придобит по време на брака, следва да се изхожда от момента на придобиването, определен съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. С оглед на това 2 и съобразявайки условията и реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост върху предоставен за ползване имот, следва да се приеме, че ако имотът е предоставен за ползване на едно физическо лице въз основа на някой от актовете, посочени в § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ , но трансформирането на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, е извършено след смъртта му, то имотът е или собственост на придобилия го преживял съпруг, или на наследниците му. Това е така, защото с разпоредбата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ се дава възможност на ползвателите да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет.
За целта § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР ППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на собственост. Така, първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998 г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя. Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав, който води до придобиване правото на собственост.
Когато фактическият състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ приключи след смъртта на ползвателя и няма преживял съпруг - ползвател, имотът става собственост на наследниците. Плащането на цената, макар и да е извършено от някой от тях, няма за правна последица придобиването на имота на друго основание, в т.ч. и като съпружеска имуществена общност.
При горното разрешение. не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че понеже плащането на цената на имота е станало по време на брака му с длъжницата, то този имот се придобила като съпружеска имуществена общност. Правото да придобие собственост върху земята принадлежи на лицето, комуто е било предоставено право на ползване.
Трансформирането на ползването в собственост е резултат на уредена в закона административна процедура и едва при приключването й настъпва вещния ефект - придобиването на собствеността. Ако трансформирането се извърши след смъртта на това лице, имотът става наследствен, а не съпружеска имуществена общност поради възмездния характер на придобиването, защото в полза на съпруга на наследника не е съществувало право на изкупуване.
Плащането на цената е само един от елементите на фактическия състав на 3 изкупуването на имота, поради което само за себе си не води до придобиването му.
С оглед на тези съобраЖ.я съдът приема, че жалбоподателят не е собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот, респ. не я владее като такъв, поради което и налагането на възбрана върху ½ ид.ч. като собствена на длъжника е извършено в съответствие с изискванията на закона и не страда от пороци. За пълнота на излоЖ.ето следва да се посочи още, че предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, се разглежда доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо за последното ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като предмет на този иск е именно принадлежността на това право, като се цели да се отрече, че то принадлежи на длъжника. С оглед на различния предмет на двете производства не съществува пречка, в случай че жалбата му по чл. 435, ал. 4 ГПК не бъде уважена, третото лице да предяви иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, за да установи, че правото на собственост не принадлежи на длъжника – ТР №3/10.07.2017 г. на ОСГТК.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е жалбата на Р. Г. К., ЕГН **********, от гр.С.З., ***, против действията на частния съдебен изпълнител И.С., рег. № 870 – възбрана на недвижим имот по изп.дело № 28/2026 г., представляващ новообразуван имот № 317.113, находящ се в м. Над село, Марашите, землището на с. М.В., ***, с площ от 500 кв.м.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4