Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19824 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9386/2025
Вид
Решение № 19824
Подписан
03.11.2025
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 19824 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110109386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М. Ц. Д. е предявила срещу „Т..“ ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не дължи на ответника сумите в размер на 1694,98 лева — главница за потребена топлинна енергия, сумата от 329,28 лева — мораторна лихва, ведно със законната лихва от 14.06.2010 г. до окончателното плащане и сумата от 143,60 лева — разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 11.07.2013 г. по ч.гр.д. № 8177/2010 г. по описа на СРС, 89 състав, и образувано изп. дело № ../2024 г. на ЧСИ В М, като погасени по давност.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.07.2013 г. по гр. д.

№ 8177/2010 г. по описа на СРС, 89-ви състав, наследодателят й Ц Б Д е бил осъден да заплати в полза на „Т..“ ЕАД сумата от 1694,98 лева — главница за потребена топлинна енергия, сумата от 329,28 лева — мораторна лихва, ведно със законната лихва от 14.06.2010 г. до окончателното плащане и сумата от 143,60 лева — разноски по делото. Въз основа на този изпълнителен лист по молба на взискателя „Т..“ ЕАД е било образувано изпълнително дело № .. /2024 г. пред ЧСИ В М, с район на действие СГС. По това дело не били предприемани изпълнителни действия. Счита, че задълженията, обективирани в изпълнителния лист са погасени по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че в негова полза е бил издаден Изпълнителен лист на 11.07.2013 г., издаден по гр.д. № 8177/2010 г. по описа на СРС, 89 състав, срещу Ц Б Д за сумите, описани в същия. С молба вх. № .. от 15.06.2016г., е било образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ У Д, peг. №.. към КЧСИ. Съгласно молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като същевременно е било извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Посочва, че на 29.06.2016г. е бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Ю.. АД. На 26.05.2017г.е бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника в П.. АД. Твърди, че по изпълнителното дело са били предприети множество 1 действия. На 29.01.2020г. е била депозирана молба с вх. № .. за предприемане на изпълнителни действия с посочени конкретни изпълнителни способи. ЧСИ У Д прекратила производство по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като взискателят „Т..“ ЕАД е бил уведомен със съобщение с № ../19.07.2024г. Твърди, че изпълнителното производство е било преобразувано при ЧСИ В М, peг. №.. КЧСИ, на 20.11.2024г. под № ....

С подадената молба е било инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като същевременно е било извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 29.11.2024г. е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника Ц Б Д в П.. АД. На 15.01.2025г. е бил наложен запор върху банкови сметки на конституирания длъжник М. Ц. Д. Б.. АД и Ю.. АД. Посочва, че длъжникът Ц Б Д е починал на 28.06.2018г. съгласно налично по изп. дело ... по описа на ЧСИ М. Удостоверение за наследници с № Р... от 15.08.2023г. на Столична община. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищцата е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.

От фактическа страна

От събраните по делото доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 11.07.2013 г. по гр.д. № 8177/2010 г. по описа на СРС, 89 състав, наследодателят на ищцата – Ц Б Д, е бил осъден да заплати на ответника „Т..“ ЕАД следните суми: 1694, 98 лв. главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 14.06.2010 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 329, 28 лв. за периода до 31.03.2010 г., както и разноски по делото в размер на 143, 60 лв.

На 15.06.2016 г. „Т..“ ЕАД е подало молба до ЧСИ У Д за образуване на изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист, с която е възложило на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучване имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнение. По молбата е било образувано изп.д. № 554/2016 г. по описа на ЧСИ У Д.

На 29.06.2016 г. и на 26.05.2017 г. са били наложени запори върху банковите сметки на длъжника в няколко банки.

На 29.01.2020 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал да бъдат извършени нови справки и да бъдат наложени запори върху банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 19.07.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил с постановление изп.д. № 554/2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 20.11.2024 г. ответникът е подал нова молба за образуване на друго изпълнително производство въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист до ЧСИ В М, с която е поискал образуване на изпълнително дело, налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения, както и е извършил възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По молбата е било образувано изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ В М. В хода на това изпълнително производство е било констатирано, че първоначалният длъжник е починал и на негово място съдебният изпълнител е конституирал като длъжник в производството ищцата М. Ц. Д..

2

На 15.01.2025 г. е бил наложен запор върху банкови сметки на ищцата.

На 03.04.2025 г. по настоящото дело е била издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ В М.

От правна страна

Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 11.07.2013 г. изпълнителен лист. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В разглеждания случай първото изпълнително производство е било образувано след приемането на цитираното тълкувателно решение. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита за прекратено с изтичането на две години, в продължение на които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел такива по силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. На 26.05.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, като впоследствие в продължение на повече от две години не е било извършено действие, което да е от естество да прекъсне двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Следващото такова действие е подадената от ответника молба от 29.01.2020 г., през който период са изтекли повече от 2 години. С оглед на изложеното съдът приема, че на 26.05.2019 г. е настъпила перемпция и на тази дата изпълнителното производство спрямо наследодателя на ищеца е било прекратено по силата на цитираната законова разпоредба. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение нова петгодишна давност за процесните вземания е започнала да тече от 26.05.2017 г. В рамките на тази нова погасителна давност обаче взискателят е подал молбата от 29.01.2020 г., с която е поискал налагането на запори 3 върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение, като след тази молба няма изтекъл период повече от 5 години. След нея през м. 11.2024 г. взискателят е поискал образуване на ново изпълнително производство и е отправил искания за налагане на запори, както и е извършил възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, с която отново е прекъснал погасителната давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В решението е посочено още, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес, принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител. Тази обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Хипотезата на чл.