Определение № 4132 от 15.12.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4132 гр. Варна , 15.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503356 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 49798/24.07.2020 г., депозирана от И. Д. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 5, вх. Б, ет. 6,ап. 38, чрез адв.

Михаил Томов, срещу Решение от 2525/22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 19085 по описа на РС-Варна за 2019г. , ГО, 25 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника, срещу “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника заплащането на сумата от 7 435.68 лв. /седем хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, начислена по фактура № 0105982076/20.09.2019г., за периода от 15.07.2016г. до 14.06.2019г. за електрическа енергия по партида с абонатен № 0101032108, клиентски № 200041180, с адрес на потребление гр. Добрич, ул. „П. Хитов“ № 1, вх. Д, ет. 3, ап. 8.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 265461/11.09.2020 г. от въззиваемата страна “Електроразпределение Север” АД, действащо чрез адвокат Никодим Георгиев.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на 1 районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. В тази връзка твърди, че единствените доказателства, на които лицензианта се опира, са оспорените такива по смисъла на чл. 180 ГПК, издадени от и ползващи същия, негодни да удостоверят сочените в тях обстоятелства. От страна на ответника не е представено удостоверение на БИМ на ДАМТН относно годността на посочения уред - чл. 31 и чл. 32 от ЗИ, както и чл. 39 ЗИ. Следователно липсата на доказателства в тази насока задължава съда да приеме възражението на ищеца за вярно, че електромерът е изначално негоден и не е преминавал надлежна проверка. Косвено това се установява и от процесния Констативен Протокол. Сочи, че по делото не е представено удостоверение за одобрен тип, следователно необосновано съдът е приел, че електромерът е от одобрен тип и към процесния период. Твърди, че ВРС неправилно е неглижирал законовата норма, че потребителите дължат на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставената, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.

Жалбоподателят намира за неправилен е извода на ВРС, че по делото не била оборена презумпцията, че ищецът като клиент на дружеството е бил в някакво неизпълнение на задължение, тъй като е очевидно, че на адреса е бил монтиран изначално негоден електромер, който не може да мери правилно ел.енергията. Сочи, че ответникът е следвало да установи правния произход на претенцията си, например наличието на деликт, на неоснователно обогатяване (напр. ищеца да е ползвал ел. енергия без да я заплаща) или някакво договорно основание, количество на твърдяното дневно и нощно потребление, цената на киловат час ел. енергия за всеки един месец по отделно и по кои тарифи, одобрени от ДКЕВР е изчислена сумата.

Въззивникът излага подробни доводи, че по делото не е се установило, че общите условия на ответника са влезли в сила, поради което и същият не може да се ползва от тях в отношенията си с потребителя.

Твърди, че съгласно чл.154 от ГПК, в тежест на ответника е било да установи, при условията на "пълно и главно доказване" обстоятелството, че процесното количество ел.енергия е потребено от ищеца в качеството му на потребител на ел.енергия за конкретния адрес и конкретния електромер, но такова доказване не е било проведено.

В заключение въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, както и за присъждане в негова полза на сторените съдебно-деловодни разноски на двете съдебни инстанции.

В отговора си на въззивната жалба, въззиваемето дружество намира обжалваното съдебно решение за правилно, законосъобранзо, обосновано и постановено в пълно съответствие с процесуалните и съдопроизводствени правила, както и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал. Намира, че изводите на съда, изградени върху приетите по 2 делото доказателства, в това число и заключение на вещо лице и разпит на един свидетел, са правилни, а претенцията на дружеството е доказана по основание и размер. Сочи, че всички твърдения на ищеца са неотносими към настоящия случай, тъй като общите условия са ирелевантни по случая, а цитираните съдебни решения неприложими.

Предвид изложеното в отговора дружеството моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено в неговата цялост, като претендира и сторените от него съдебно-деловодни разноски, включващи и адвокатско възнаграждение.

Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 49798/24.07.2020 г., депозирана от И. Д. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ № 5, вх. Б, ет. 6,ап. 38, чрез адв. Михаил Томов, срещу Решение от 2525/22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 19085 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 25 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3356/2020 г. на ОС-Варна за 20.01.2021 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3