Решение № 578 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Биляна Чочева

Петя Шишкова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Божидар Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200840 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на касационни жалби от защитника на Е. Д. П. и лично от подсъдимия срещу решение № 37 от 12.02.2024г., постановено по ВНОХД № 1098/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което изцяло е потвърдена присъда № 20 от 06.06.2023г. по НОХД № 90/22г. на Софийски окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.08.2020г. в гр.С., на ул.„Ч. м.“, №13, без надлежно разрешително произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 198.85гр. амфетамин със съдържание на активен компонент 0.2% на стойност 5965.50лв., и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 52.15гр. метамфетамин със съдържание на активен компонент 0.5% на стойност 1

1303.75лв., и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и 7 000 лв. глоба, като е оправдан по обвинението с посоченото деяние да е осъществил две отделни престъпления.

Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място, без надлежно разрешително държал прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотични вещества

-

2150мл. толуол,

1300мл. фенилацетон, сярна киселина, 770мл. мравчена киселина, 1680гр. магнезиев сулфат, 100.43гр. поливинилпиролидон, 65.53гр. пирацетам, 8.75гр. кофеин, 57.18гр. лидокаин, 290.75гр. фенацитин, пластмасови туби и бутилки с различна вместимост, две колби с вместимост 2000мл., един брой везна „Yamato“, два броя стъклени охладителни колони, един брой стъклен охладител, и на основание чл.354а, ал. 1, изр. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и на глоба в размер на 30 000лв. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено най-тежкото от така определените наказания - лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 30 000лв.

С жалбите са релевирани трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Защитникът е изтъкнал допуснати според него процесуални нарушения, изразяващи се в ползване на негоден протокол за претърсване и изземване, незаконосъобразно образуване на наказателното производство, игнориране на противоречия в доказателствения материал, неправилно съхранение на веществените доказателства. Жалбата от подсъдимия съдържа изявления за липса на мотиви, неточен и едностранчив анализ, непълнота на доказателствата и други нарушения, без да се сочи в какво точно се изразяват посочените пороци. Единственото конкретно оплакване е за несъобразяване на наказанието с претърпяната наскоро хирургична интервенция и влошеното 2 здравословно състояние на П..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата.

Изброява допуснатите пропуски при изготвяне на протокола за претърсване и изземване, изказва съмнение в квалификацията на вещите лица и твърди, че съдът не е изследвал възможността с намерените прекурсори, съоръжения и материали действително да се произведе наркотично вещество. Обосновава искане за минимално наказание с доводи за сравнително напреднала възраст и тежко здравословно състояние на подсъдимия.

Представителят на Върховна касационна прокуратура моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Счита, че при провеждане на претърсването и изземването са спазени всички изисквания на закона, че няма необходимост и задължение за подписване на всяка страница, че няма данни за интервенция в съдържанието, че след изземването вещите са били запечатани. Според него не е било необходимо да се обсъждат противоречия в показанията на поемните лица, тъй като те са четени на друго основание - липсата на спомени, която е обяснима с изминалия период. Намира мотивите за достатъчно подробни и ясни, а наказанието за справедливо с оглед множеството престъпления и предходното осъждане на подсъдимия.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата са неоснователни.

Идентични оплаквания са направени и пред двете предходни инстанции, обсъдени са в мотивите на присъдата и решението и аргументирано са отхвърлени. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира със становището 3 на въззивната.

Не се установява допуснато нарушение при образуването на наказателното производство. Досъдебното производство е образувано с първото действие по разследването – претърсване на помещения, ползвани от подсъдимия, намиращи се в гр.С., на ул.“Ч. м.“ № 13, при което са спазени всички изисквания на чл.212, ал.2 от НПК. За процесуално-следственото действие е съставен надлежен протокол. Незабавно е била уведомена прокурор М., която на следващия ден е депозирала в съда искане за одобрение на протокола. Първото действие по разследването е осъществено при условията на неотложност.

Преценката на разследващия орган, че претърсването е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, е основана на обективни данни. При установеното наблюдение полицейските служители са забелязали активност от страна на подсъдимия и са усетили специфична миризма на химикали, което е обосновало предположението, че именно в този момент П. се занимава с незаконната дейност, за която са получили сигнал. Същевременно, след като те са могли да го наблюдават, той също би могъл да ги забележи и да унищожи или укрие уличаващите го предмети. Било е известно, че постоянното му местоживеене е в гр.София, т.е. съществувала е опасност да напусне имота всеки момент.

Предходните инстанции подробно са обсъдили възраженията срещу начина на съставяне на протокола за претърсване и изземване. Полагането на подписи от поемните лица в горната част на страницата и зачертаването на празните редове не са реквизити на протокола, предвидени в закона като задължителни, от което следва, че не е възможно липсата им да съставлява съществено процесуално нарушение и отменително основание. Тезата на защитника, че установената практика в тази насока е следвало да се спази, 4 защото гарантира правото на защита, не може да бъде споделена. Всъщност, такава необходимост липсва, защото законът съдържа достатъчно други гаранции. Практическото значение на подписването на всяка страница и на запълването на свободните редове, е да препятства подмяната на части от протокола и включването на допълнителен текст след приключването му.

Същата цел се постига успешно със спазване на легалната процедура участието на поемни лица и връчване на препис от протокола на обвиняемия.

Е. П. е вписал саморъчно, че е присъствал на претърсването и че е получил препис от протокола, което е удостоверил и с подписа си.

Твърдението му, че е бил откаран в полицейското управление по-рано, с помощта на две експертни заключения е категорично отхвърлено и законосъобразно оценено от апелативния съд като недостоверна защитна версия.

Следващото оплакване е за игнориране на разпитите на поемните лица в съдебна фаза за сметка на тези от досъдебното производство. Според защитника от съществуващите противоречия се установявало, че свидетелите Ц. и Г. фактически не са присъствали на следственото действие. Настоящият състав, след като се запозна с показанията на двамата свидетели, намери, че във въззивното решение те са интерпретирани според действителния им смисъл. Преди всичко, установява се, че въпреки изминалия период от време, поемните лица си спомнят достатъчно обстоятелства. Пред съда са посочили в какви помещения са влизали, споменали са оскъдното обзавеждане и острата миризма. Изброили са част от намерените предмети – колби, туби и шишета с течности, по-тънки от маркуч тръбички, което съответства на описаното в протокола. Заявили са, че докато са били вътре, някой е диктувал, друг е 5 пишел протокола, на който са се подписали. Всичко изброено не е в противоречие, а кореспондира със съобщеното от тях на разследващия орган.

Разбираемо, не са били в състояние да изброят всички иззети вещи, което е наложило прочитането на показанията им от досъдебното производство, но те не са имали колебания да ги потвърдят. Очевидно е, че в жалбата се визира обстоятелство, за което Ц. и Г. свидетелстват само пред съда, а именно – че в един момент са били изведени на двора, където полицаите им казали да изчакат и, че ще ги повикат при нужда. Тази част от показанията на поемните лица съвсем не е достатъчна за извод, че процесуално – следственото действие е опорочено. Няма как от факта, че Ц. и Г. са прекарали известно време на двора да се заключи, че именно тогава е извършено претърсването и изземването, още повече след като непосредствено преди това са описали какво е намерено и иззето в тяхно присъствие. Възможно е през това време да са извършвани технически действия, като напр. изнасяне на веществени доказателства или преместване на огледната група в другата постройка. В подкрепа на извода, че претърсването е извършено в присъствието на поемни лица, инстанциите по фактите са обсъдили и показанията на майката на подсъдимия. Св.Е. И. е потвърдила обясненията на сина си, че са го отвели преди претърсването да приключи, но по отношение на поемните лица е категорична, че са били вътре заедно с полицаите поне за около час.

Във връзка с претенциите на жалбоподателя, свързани с участието на поемните лица, следва изрично да бъде изтъкнато следното: Съобразно разпоредбата на чл.137 от НПК, запознаването със съдържанието на протокола е тяхно право, а не задължение, поради което отказът им да го упражнят няма как да се квалифицира като процесуално нарушение. От своя страна водещият разследването е разяснил правата им, а очевидно е осигурил 6 и възможност за упражняването им, след като е предявил протокола за подпис и поемните лица са го подписали, при това на всяка от петте му страници.

Третата инстанция споделя аргументите на апелативния съд, с които е отхвърлено възражението, че веществените доказателства не са запечатани и описани. Надлежното описание е видно от самото съдържание на протокола.

Наред с това, са били и надлежно фотографирани, фотографиите са приложени по делото, дори са били предмет на експертиза. Поради многообразието на предметите, които могат да бъдат приети за веществени доказателства, законовото изискване не е за запечатването им, а за вземането на мерки да не се повредят, изменят или дори подменят. В конкретния случай, такива мерки са взети – течностите са били в затворени с капачки съдове, прахообразните вещества са били в найлонови и хартиени пликове, чупливите съдове са опаковани с аеропласт, и всички са били етикетирани. Запазената възможност за индивидуализация и достатъчно доброто съхранение на предметите се установява от описанието на предадените за изследване обекти на вещите лица, изготвили физикохимичната експертиза, както и от протокола за оглед на част от иззетите вещи при претърсването.

Касационната проверка констатира неправилно приложение на материалния закон по отношение на една от формите на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.1 от НК. Съпоставката на установените факти и възприетата правна квалификация сочи, че въззивният съд погрешно е приравнил възможността за производство на наркотични вещества с действителното производство. При изложението на фактите в мотивите на атакувания съдебен акт липсва описание на дейност по производство на наркотични вещества. Не са посочени и доказателствени източници, които е 7 възможно да бъдат интерпретирани в полза на обвинението, че на 16.08.2020г. в гр.С., на ул.„Ч. м.“, №13, подсъдимият П. е произвел амфетамин. Напротив, съдът подробно е разяснил причините, поради които е процесуално недопустимо да се ползва признание за осъществявана престъпна дейност, добито в хода на оперативни беседи. Не е направен извод за идентичност на миризмата, усетена от свидетелите и миризмата, отделяща се в процеса на производство на амфетамин по метода на Люкарт.