Решение № 206 от 22.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. П., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора С. Б. П. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600628 по описа за 2025 година

С присъда № 34 от 18.12.2024 г., постановена по НОХД № 243/24 г. на РС Велинград е постановено следното :

Признат е подсъдимият Г. С. Ч. от град В., ЕГН **********, за виновен в това, че на ********* г., в гр. В., е отнел противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 980 лева от владението на собственика П.Н.П. от гр. В., с намерение да ги присвои, като е използвал за това физическа сила – по чл. 198, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.

198, ал.1 от НК и след приложение на чл. 58а от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим.

На осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето от един ден, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице рег. № ****[1]***г. на РУ на МВР – Велинград.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият Г. Ч. е осъден да изтърпи отделно и наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено му по НОХД № 72/2023 г. на Районен съд - Велинград.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е осъден подсъдимият Г. Ч. да заплати сторените по делото съдебни разноски от 105 лева /сто и пет лева/ за експертиза по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

Присъдата се протестира от прокурора само в частта относно наказанието. В протеста се поддържа, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, вместо да определи общо наказания по двете осъждания, предвид наличието на хипотезата на чл. 25, 1 ал. 1 във връзка с чл. 23 от НК.Иска се изменение на присъдата в горния смисъл.

Против така постановената присъда е постъпила и жалба от защитника на подсъдимия. Оплакванията са за незаконосъобразност. Иска се отмяна изцяло на присъдата.

При условията на евентуалност се правят и искания за изменение на присъдата, чрез намаляване размера на наказанието и заменяне първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от „строг“ на „общ“.

Преди даване ход на делото в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК, защитникът е подал писмено допълнение към въззивната жалба. В същото се прави оплакване за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане. Поддържа се, че е нарушен принципът за неизменност на съдебния състав.

Делото било разгледано по същество от един съдебен състав с участието на служебен защитник, назначен от предходен състав на съда. Не била посочена и причината за замяна на един от съдебните заседател с друг. В съдебно заседание не били прочетени по реда на чл.

283 от НПК протоколите от досъдебното производство за разпит на свидетелите, тоест същите не били приобщени надлежно към доказателствената съвкупност. Липсвали мотиви за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Защитата се присъединява към възраженията в протеста на прокурора относно приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, вместо тези на чл. 25 и чл. 23 от НК.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадените жалба и допълнение към същата, както и релевираните със същите отменителни основания.

Прокурорът поддържа протеста, оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, поддържа доводите на своя защитник.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. С. Ч., ЕГН:**********, е роден на ******г . в гр.П., българин, български гражданин, осъждан, живущ в гр.В., обл. П., ул. „****“ *** Подсъдимият и пострадалата свидетелка П.Н.П. от гр.В. не са се познавали преди *********г. и до тогава не са контактували помежду си по никакъв повод.

На 21 срещу *********г. обв. Г. Ч. се шляел безцелно по улиците на гр.В., искал да открадне нещо или евентуално да вземе чужди вещи като употреби за това сила.

На ********* г., около 05.35ч., в гр.В., пострадалата свидетелка П.П. тръгнала за работа по булевард „*****“ към базата на „*********“ в квартал „*****“ в гр.В.. Някъде около „*****“ заведение в гр. В. свидетелката П. видяла, че срещу нея се движи мъж на видима възраст около 25-30 години. Това бил подсъдимият Г. Ч.. Пострадалата носела със себе си дамска чанта, съдържаща мобилен телефон Марка “****“, модел *, IMEI :*******;

*******, *, ****, * *********

При разминаването си с пострадалата свидетелка, подсъдимият Г. Ч. застанал срещу нея и й казал: “***“, но свидетелката П. я стискала здраво в ръцете си и не я пускала, при 2 което обвиняемият Г. Ч. със сила дръпнал чантата на свидетелката П., която паднала на земята, а обвиняемият Г. Ч. побягнал заедно с дамската чанта в посока центъра на квартал „*****“, като взел дамската чанта на свидетелката, съдържаща мобилен телефон Марка “****“, модел *, IMEI :*******; *******, *, ****, * ********* Свидетелката П.П. стигнала базата на „*********“ в квартал „*****“ в гр. В. и оттам сигнализирали за станалото на телефон 112.

На 30.12.2022г. подсъдимият Г. Ч. продал мобилен телефон Марка “****“, модел *, IMEI :*******; ******* на свидетеля И.С.Я., а последният, след това, продал мобилен телефон Марка “****“, модел *, IMEI: *******; ******* на свидетеля М.А.Я.. След изготвени справки по Закона за електронните съобщения, мобилният телефон бил установен у свидетеля М.А.Я., който предал мобилния телефон доброволно на полицията.

Впоследствие телефонът бил върнат на пострадалата свидетелка П.Н.П. от гр. В..

Ч. бил задържан със Заповед за задържане за 24 часа по ЗМВР в арестните помещения на РУ Велинград, където дал обяснения и се признал за виновен за стореното от него.

Тази фактическа съдът приел за установена въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което приел, че се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство.

По приложението на закона.

При така установената фактическа обстановка, контролираната съдебна инстанция приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 198, ал.1 от НК, като на ********* г., в гр. В., е отнел противозаконно чужди движими вещи, подробно описани в присъдата, на обща стойност 980 лева от владението на собственика П.Н.П. от В., с намерение да ги присвои, като е използвал за това сила.

Районният съд приел, че подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал е с пряк умисъл.

Настоящата инстанция намира за подкрепени от доказателствата и съответни на закона изводите на съда относно обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние.

По възраженията в протеста и жалбата.

Основателно е оплакването за неправилното приложение на чл. 68, ал. 1 от НК.

Районният съд, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е осъдил подсъдимият Г. Ч. да изтърпи отделно от наказанието по настоящето дело и това, наложено му по НОХД № 72/2023 г. на Районен съд – Велинград. Там Ч. е осъден за кражба, извършена на 03.06.22г.

Присъдата е в сила от 15.12.23г.

Деянието по настоящето дело е извършено на 22.12.22г., тоест преди горната присъда да влезе в сила.

При това положение основателни се явяват оплакванията на прокурора и защитата за неправилно приложение на материалния закон – разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК.

Хипотезата на последната ясно и недвусмислено дефинира обстоятелствата, при които едно лице следва да бъде осъдено да изтърпи наказание по предходна присъда. Второто деяние трябва да е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане, при което е бил 3 приложен чл. 66, ал. 1 от НК. Районният съд е мотивирал приложението на чл. 68, ал. 1 от НК с обстоятелството, че обвинителният акт бил внесен по време на изпитателния срок.

Очевидно доводът е несъстоятелен. В тази част присъдата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Основателна е тезата на защитата и прокурора, че деянията по настоящето дело и по НОХД № 72/2023 г. на Районен съд – Велинград се намират в отношение на реална съвкупност. По този въпрос Велинградският районен съд следва да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК. При това съдът следва да прецени дали в съвкупността не следва да се включат и други предходни наказания на подсъдимия Ч..

Неоснователен е доводът на защитата за нарушение на принципа за неизменност на състава на съда по чл. 258, ал. 1 от НПК.

Поддържа се, че в открито съдебно заседание на 09.10.2024г. съдът назначил на подсъдимия служебен защитник. Впоследствие, в заседание проведено на 18.12.24г., след замяна на единия съдебен заседател с друг, съдът допуснал да участва същият служебен защитник, без да го е назначил отново. Това накърнявало и правото на защита на подсъдимия.

За да не сподели тези разсъждения на защитата, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според същата, органът по чл. 25, ал.

1 или 2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички фази и съдебни инстанции. В случая органът по чл. 25, ал. 1 от ЗПП е разследващият полицай, който с постановление от 01.07.24г. /л. 116 от ДП/ е назначил адв. Й. У. от Пазарджишката адвокатска колегия за защитник на обвиняемия тогава Г. Ч.. Същият адвокат е участвал в първоинстанционното съдебно производство в качеството на защитник на подсъдимия.

Доколкото в постановлението за назначаване на защитник не е посочено друго, следва да се приеме, че по силата на закона защитникът е назначен за всички фази на наказателното производство. Затова обстоятелството, че съставът на съда, постановил обжалваната присъда, не е назначил отново и изрично същия защитник за съдебната фаза не е процесуално нарушение.

Поради изложеното неоснователен се явява и доводът, че било накърнено правото на защита на подсъдимия поради участието на защитник, който първоинстанционният съд не е назначил в състава, в който е разгледал по същество и решил делото.

Замяната на единия съдебен заседател с друг, без да е посочена причината за това също не е нарушение от категорията на съществените. Доколкото е спазено изискването на чл. 258, ал. 1 от НПК делото да се разгледа от един и същи състав от започването до приключването на фазата на съдебното заседание, не може да се приеме, че се касае за съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на подсъдимия.

Първоинстанционният съд, в новия си състав, е провел ново разпоредително заседание, като правилно, при наличието на предпоставките за това по чл. 252, ал. 1 от НПК, е пристъпил към незабавно разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, вследствие на което е постановил обжалваната присъда.

4

Неоснователен се явява и доводът за нарушаване на реда за събиране на доказателства, състоящ се в това, че първоинстанционният съд се позовал на свидетелски показания, които не прочел по реда на чл. 283 от НПК.

При провеждането на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, когато подсъдимият е признал верността на фактите по обвинителния акт, не е необходимо на съдебното следствие да се четат протоколите за разпит на свидетели.

Съгласно препращащата норма на чл. 374 от НПК, доколкото в глава двадесет и седма от НПК няма особени правила, прилагат се общите правила, тоест тези на глава двадесета от НПК, регламентиращи провеждането на фазата на съдебното заседание.