Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 183 от 26.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 299/2025
Вид
Решение № 183
Подписан
26.06.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 2а, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 234, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 234, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Стара Загора, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора Г. В. В. като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500299 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, против решение № 161 от 24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2024 г. на Районен съд – Стара Загора.

Въззивникът е останал недоволен от обжалваното решение и счита, че то е неправилно и противоречи на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото. Възприел е гласни доказателства, без да ги съпостави с останалите доказателства, събрани по делото, като не е изложил мотиви защо дава пълна вяра на показанията на изслушания свидетел. Твърди, че е налице противоречие между приетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи и доказателствата, събрани по делото. Твърди, че в хода на производството ищцата не била представила конкретни и безспорни доказателства за негативното отражение върху общото й психологическо, физическо и емоционално състояние. Срещу нея не било повдигнато обвинение за престъпление, не била взета мярка за процесуална принуда, а в хода на наказателното производство имала качеството на свидетел. Образуваното и водено на наказателно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК и това не е сред останалите изчерпателно изброени хипотези на чл.2 ЗОДОВ.

Липсвали доказателства РП Стара Загора да е осъществила действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Разследването било проведено в разумен срок – около 10 месеца. За вреди от съставянето на 1

АУАН, налагането на принудителни административни мерки, т.е. за действия, извършени от административен орган, прокуратурата не била легитимирана на отговаря. Въззивникът оспорва и присъденото обезщетение в размер на 100 лв., предявено под формата на претърпяна загуба – за направените разходи за транспортиране на лекия автомобил за нова регистрация. Въззивникът счита, че не била установена причинно-следствена връзка между воденото срещу ищцата наказателно производство и посочените и твърдени от нея обстоятелства. Ищцата не доказала, че била дискредитирана в личен, професионален или обществен план заради действия на прокуратурата.

Ищцата не посочила конкретни въздействия, които да са в причинно следствена връзка между воденото срещу нея наказателно производство и евентуално настъпилите неимуществени вреди. Преценката на съда относно влошаване на здравословното й състояние била неправилна, тъй като съдът не разполагал със специални знания. Твърди, че присъдената сума не е съобразена с конкретни факти и обстоятелства по делото. Иска се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявените искове като неоснователни, или евентуално да измени решението, като намали размера на присъденото обезщетение. По отношение на иска за имуществени вреди се иска съдът да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата И. Т. Ж. не изпраща отговор. В с.з. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред районния съд са били предявени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата И. Т. Ж. е твърдяла в исковата си молба, че на 04.07.2023 г. управлявала в гр. Р., ***, собствения си лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № РК *** ВТ. Била спряна за проверка от полицейски служители. При извършването й полицейските служители я тествали и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с № ARJM0050, което отчело положителен резултат - амфетамин.

Ищцата е твърдяла, че никога не е употребявала наркотични вещества и не се съгласила с резултата от теста. Настояла да даде биологичен материал за химико - токсикологично лабораторно изследване. Издаден й бил талон за изследване и посетила ФСМП Р., където дала кръв за изследване. Видно от изготвената по делото токсико - химическа експертиза, в дадения от нея биологичен материал не било установено наличие на наркотични вещества.

Ищцата е твърдяла, че полицейските служители й съставили и два броя 2 заповеди за налагане на ПАМ - № 23-0327-000052/04.07.2023 г. по чл. 171, т.

1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и по чл.

171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрация на МПС с рег. № СТ***РН - за срок от шест месеца. Тя обжалвала първата заповед и с решение № 343/18.10.2023 г. по адм.д. № 418/2023 г. на АдмС Стара Загора същата била отменена като незаконосъобразна, след което й било върнато СУМПС.

Втората заповед не била обжалвала.

Ищцата е твърдяла, че било образувано досъдебно производство, по което не била привличана в качеството на обвиняем, но същото било за деянието, което, според служителите на МВР, била извършила, а именно по чл. 343б, ал. 3 НК. Наложените й принудителни административни мерки отнемането на СУМПС и дерегистрацията на лекият й автомобил, довели до невъзможност да се придвижва и силно ограничили възможностите й да се придвижва, да престира труд, и да реализира доходи, да води детето си на градина, а предвид, че същевременно здравето на баща й се влошило, което и налагало пътувания за получаване на медицинска помощ до гр. С., което не било възможно да се осъществи от нея, й се наложило да ползва услугите на познати. Предвид наложената й ПАМ „прекратяване на регистрация на МПС“, след изтичането на срока, за да регистрира отново лекия си автомобил, се наложило да ползва услугите на пътна помощ, срещу съответното заплащане в размер на 100 лв.

Ищцата е твърдяла, че с постановление № 7133/13.05.2024 г. на прокурор от РП Стара Загора, наказателното производство по ДП № ЗМ155/2023 г. по описа на РУ на МВР Р. било прекратено, поради несъставомерност на деянието. Твърдяла е, че във връзка с описаните факти и обстоятелства преживяла редица негативни емоционални преживявания, а именно - отрицателни изживявания вследствие на наказателните процедури, ограничаване на личната й сфера на неприкосновеност, намеса в личния й живот, посегателството върху честа и достойнството й. Останала без свидетелство за управление на МПС за около три месеца, което довело до невъзможност да се предвижва, да води детето си на детско заведение, да осигури на баща си възможност за получаване на квалифицирана медицинска помощ, изпитвала психическото напрежение и вътрешен дискомфорт от незаконосъобразното наказателно преследване, което съществено и сериозно повлияло на душевния й личен живот. Не на последно място, предвид, че живеела в неголямо населено място и почти всички се познавали, случилото се станало достояние на голям кръг от хора, станала прицел на негативно отношение от страна на познати и подигравки, като се отразило и на детето й.

Чувствала се безпомощна и загубила доверие в институциите, защото знаела, че не била употребявала наркотични вещества и лекарства. Поради наложените й заповеди за ПАМ, за един немалък период от време, била лишена и от възможност за нормално придвижване, поради дерегистрирането на собственото й превозно средство, и отнемането на СУМПС. Изпитвала 3 страх, чувствала се виновна, срамувала се и променила начина си на живот, като не й се излизало, и не желаела да се среща с хора, загубила апетит и отслабнала, наложило се да се консултира с психиатър, като й било назначено медикаментозно лечение. Затова е искала съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева, както и сумата от 100 лв. за претърпените имуществени вреди, заедно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, от подаване на исковата молба в съда до изплащането му.

Прокуратурата на Република България е оспорила изцяло предявените искове и е искала те да бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно от представителят й в подадения в срок отговор.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.07.2023 г., около 23:18 часа, докато шофирала собствения си л.а.

„Ауди А4“, с рег. № РК *** ВТ, по ***, в гр. Р., ищцата била спряна за рутинна проверка от служители на РУ Р.. Била тествана за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с идентификиционен номер ARJM – 0050, което отчело наличието на анфетамин. Понеже не била съгласна с резултатите от този тест, й бил издаден талон и взети за изследване във ФСМП Р. биологични проби на кръв и урина.

На 04.07.2023 г. е била издадена и заповед за задържането й за 24 часа по чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, въз основа на която е била задържана в помещение за временно задържане на РУ Р. до 2:30 часа на 05.07.2023 г. На 05.07.2023 г. й е бил съставен АУАН № 842089 и издадени две заповеди, с които й били наложени принудителни административни мерки (ПАМ), съответно по чл.

171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството й за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността й, но не за повече от 18 месеца, и по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лекият й автомобил, за срок от 6 месеца. Първата от тях ищцата е обжалвала и с влязлото в сила на 18.10.2023 г. решение по приложеното адм. дело № 418 по описа за 2023 г. на Старозагорския административен съд е била отменена, като незаконосъобразна. На 05.07.2023 г. е било образувано и досъдебното производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК с извършването на първото действие по разследването – разпит на свидетел, за което е била уведомена и РП Стара Загора, ТО Р.. По досъдебното производство ищцата не е била привличана, като обвиняем, и не й е била вземана мярка за неотклонение. С постановление на разследавщият полицай от 06.07.2023 г. е била назначена по досъдебното производство токсикохимическа експертиза, с определен срок за изготвянето й до 31.08.2023 г., която е възложена на ЦЕКИ при НИК – МВР С.. Поради неизготвяне на същата експертиза, срокът на разследването по чл. 234, ал. 1 НПК е продължаван четири пъти с постановления по чл. 234, ал. 3 НПК. На 05.01.2024 г., след изтичане на 6месечният срок на наложената й ПАМ, ищцата е регистрирала отново лекия 4 си автомобил. От представената от същата дата фактура № 88/05.01.2024 г. е приел за установено, че за транспортиране за новата му регистрация на автомобила ищцата е използвала пътна помощ, за която е заплатила 100 лева.

Назначената по досъдебното производство експертиза е била изготвена на 30.04.2024 г. и получена в РУ Р. на 07.05.2024 г. със заключение, че в предоставените за изследване проби от кръв и урина, взети от ищцата, не е било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП. С влязло в сила на 21.05.2024 г. постановление от 10.05.2024 г. на наблюдаващия прокурор в РП Стара Загора, ТО Р., наказателното производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е било прекратено, поради липса на доказателства за извършване на престъпление от ищцата.