Решение № 353 от 21.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

М. Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от М. Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000501194 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260009 от 16 февруари 2022г. по т. д. № 53/2021г.

Окръжен съд - София, е отхвърлил предявените от Р. З. Б. срещу ЗК „Лев инс“ АД обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :1. за заплащане на обезщетение в размер на 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания, вследствие нанесени й телесни увреждания – прорезна рана на главата и шията, мозъчно сътресение, екстракраниален хематом фронтално вляво, птоза на горен клепач на лявото око и фрактура на лява ключица, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2020 год. около 12.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 335+500 км /посока от гр. София към гр.

Бургас/, по вина на Н. Ж. Б. – водач на лек автомобил марка „Киа”, модел „Сиид“, с ДК № ********, със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.09.2019 год. до 08.09.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2020 год. до окончателното й заплащане и 2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 48 лева /четиридесет и осем лв./ 1 за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за диагностика и лечение на причинените й при горното ПТП телесни увреждания – за заплатена рентгенография на раменна става и закупени лекарства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2020 год., до окончателното й заплащане; осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата да заплати на ответника сумата от 350 лева /триста и петдесет лв./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищцата Р. З. Б. срещу решението по т. д. № 53/2021г. на СОС. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху неправилни изводи на съда за недоказаност на механизма на ПТП и процесуални нарушения при произнасяне по доказателствените искания на жалбоподателката, се иска отмяна на решението и вместо това уважаване на исковете.

ЗК „Лев инс“ АД е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установен от ищцата механизмът на ПТП, от което твърди, че е пострадала, като отразеното в представения констативен протокол за ПТП, което не е било запазено според протокола за оглед, почива на предположения, съответно не е доказано, че вина за настъпването на ПТП има соченият за негов причинител Н. Ж. Б.. Съдът е изтъкнал различната фактическа обстановка за настъпване на ПТП, възприета в констативния протокол и в постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство, и, че заключението на изслушаната по делото експертиза е изготвено само въз основа на документи, които не обвързват съда, поради което не може да бъде кредитирано в частта му относно механизма на ПТП.

По тези съображения е приел и,че отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за 2 заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.

Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните доводи в отговора на жалбата и в приложение на императивните норми на материалния закон, за които съдът следи служебно, въззивният съд, за да разреши спора по същество, приема за установено на първо място следното във връзка с механизма на ПТП:

Ищцата основава исковете си за заплащане на обезщетения за вреди като пострадало лице, предявен срещу застраховалия гражданската отговорност на застрахования при ответника делинквент – водач на автомобил, - на увреждане, настъпило в резултат от ПТП, станало на 05.09.2020г. на АМ Тракия в посока към гр.Бургас. Посочила е, че ПТП е причинено от Н. Б. (не се спори, че той е син на ищцата ), който е блъснал движещия се пред него автомобил, а тя е пострадала в областта на главата с мозъчно сътресение и е получила фрактура на лявата ключица като пътник на задната лява седалка. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 48 лв. – 3 разходи за лечение ведно със законната лихва от 28.09.2020г., когато е предявила претенцията си пред застрахователя, до окончателното им изплащане.

Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е оспорил причиняването на непозволено увреждане от застрахован при него водач, съответно причиняването в резултат на такова на твърдените болки и страдания, евентуално е възразил, че пострадалата не е била с правилно поставен колан, както твърди. Оспорил е и размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, а това за имуществени вреди е оспорено и в своето основание. Оспорена е и дължимостта на лихва за забава от посочения от ищцата момент. С тези възражения от защитата си по същество е обосновал и своите доводи срещу въззивната жалба, основавайки ги на събраните по делото доказателства, като никое от които според него не удостоверява обстоятелствата и причините за ПТП.

В констативния протокол, съставен по повод процесното ПТП, в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено от съставителя на протокола, че на 05.09.2020г. около 12.30 ч. л. а. „Киа“ с ДК № ********, управляван от Н. Ж. П., се е движил по АМ Тракия в посока гр. Бургас и на км 335 + 500 е блъснал движещия се пред него л. а. „Тойота Корола“ с ДК ******** поради неспазване на дистанция. Протоколът е съставен в 15ч. на същия ден, като е отразено, че преди това пострадалата пътничка в л. а. Киа Р. Б. е откарана в болница в Бургас. В докладна записка от 05.09.2020г. до Началника на РУ Камено като причини за ПТП са посочени, че поради неспазване на дистанция от водача на л.а. Киа същият е блъснал движещия се пред него л.а. Тойота. В телеграма до ОДМВР Бургас от Началника на РУ – Камено са посочени същите обстоятелства по настъпване на ПТП. На Н. Ж.

П., поради неспазване на дистанция и допускане на ПТП, е съставен акт за установяване на административно нарушение на 05.09.2020г. Огледът на произшествието е започнал в 16.30 ч., както е удостоверено в протокола за оглед, в който е записано, че двата автомобила са намеР. в ускорителната лента и, че лекият автомобил Тойота се намира върху репатриращ автомобил.

В постановлението на прокуратурата от 29.04.2021г. за спиране на наказателното производство поради това, че престъплението, заради което е образувано, се преследва по тъжба на пострадалия (в случая ищцата като майка на Н. Б.) е прието, че по пътя на Н. Б. на АМ Тракия и в двете ленти е 4 имало колони със спрели автомобили поради настъпила катастрофа и за да избегне удар в лявата лента за движение той е предприел маневра и е завил към дясната лента, където също имало спрял автомобил – „Тойота Корола Версо“ с рег. № ********, вследствие на което настъпило ПТП. От приетото във въззивното производство постановление на прокуратурата от 07.09.2022г. се установява, че наказателното производство по образуваното по случая досъдебно производство е било прекратено поради неподаване на тъжба от Р.

Б. – майка на Н. Б..

Вещото лице по назначената комплексна експертиза в автотехническата й част, във връзка с отговор на задачи, свързани с механизма на ПТП, е посочило, че не може да се извършат точни изчисления на скоростта на процесния автомобил, което е потвърдило и в съдебно заседание. Вещото лице е приело, че като се изхожда от посоченото в постановлението на прокуратурата за спиране на производството, - че Н. П. е предприел маневра и е завил към дясната лента, където също имало спрял автомобил – л.а. Тойота, - от техническа гледна точка причина за възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Киа, който в зоната непосредствено преди ПТП не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и независимо, че е имал видимост пред фронта на автомобила, не е предприел своевременно действия за намаляване или спиране при възникналата опасност за движението и в средната част на дясната пътна лента с лявата си челна част е ударил в задната централна и задна дясна част спрелия автомобил. Вещото лице е уточнило още, че по технически път не може да се изясни дали към момента на удара л.а. Тойота се е движил или е бил в статично положение, като в констативния протокол за ПТП е отразено, че се е движил, а в постановлението на прокуратурата е отразено, че е бил на място.

Във въззивната си жалба ищцата поддържа, че поради спрелите поради пътен инцидент автомобили водачът Н. Б. е предприел маневра навлизане в дясната пътна лента, където се е ударил в спрелия автомобил Тойота. Същевременно по-нататък в жалбата се твърди, че водачът Б. се е ударил в движещото се пред него МПС (така, както се поддържа в исковата молба ). В съдебно заседание жалбоподателката е посочила, че л.а. Тойота се е движил в съседна лента и е бил почти спрял към момента на удара.

За търпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни 5 доказателства чрез разпита на св. Т. – съседка на ищцата, прието е и заключение на съдебно–медицинска експертиза - част от назначената в първоинстанционното производство комплексна експертиза.

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, съотв. отговорността на застраховалия гражданската отговорност на делинквента, е необходимо да се установи наличието освен на вреда, така и на противоправно поведение и причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като това са елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл.

45, ал. 2 ЗЗД). Ето защо и предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът (в случая застраховалият отговорността му) може да обори презумпцията за вина. При липса на писмени доказателства, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП (чл. 179, ал. 1 ГПК), основният източник по делото на тази информация принципно са гласните доказателства (каквито ищцата, въпреки указанията, че не сочи, не е поискала своевременно) и протокола за ПТП, в който са отразени факти, относими за определяне на механизма на ПТП, - местоположението на участниците в ПТП и мястото на произшествието, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото и др.