Решение № 172 от 06.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Разград, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20233300500273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от П. Д. К., чрез адвокат Е. К. срещу решение №146/03.07.2023г. по гр.д. №264/2021г. на РС-Исперих, с което са отхвърлени предявените срещу „Хан Аспарух“ АД искове по чл.200 КТ за имуществени и неимуществени вреди, поради изтичане на предвидената в чл.358 ал.1 т.3 КТ давност. Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Моли да бъде постановено решение, с което първоинстанционото решение да бъде отменено изцяло и спорът да бъде решен по същество. Сочи, че в решението съдът е обсъдил единствено въпроса дали е изтекла погасителната давност за предявяване на иска по чл.200 КТ. Не е намерило място становището на ищцовата страна, досежно мораториума наложен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020г. Излага подробни съображения. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна чрез процесуален представител депозира отговор. Оспорва жалбата, която намира за неоснователна и недоказана, а възраженията направени с въззивната жалба за неоснователни, за което излага подробни съображения. Моли да бъде постановено решение, с което същата да се отхвърли, претендира разноски.

1

В с.з. жалбоподателят чрез процесуалният си представител поддържа жалбата в депозирана писмена молба. Поддържа изцяло изложените съображения във въззивната жалба, моли да обжалвания съдебен акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество или делото върнато за ново разглеждане. Иска присъждане на разноски по делото пред двете инстанции, включително адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА.

Ответната страна чрез процесуален представител моли да бъде постановено решение, с което въззивната жалба да бъде отхвърлена, съответно присъждане разноски.

Излага подробни съображения в писмена защита.

Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявени искове по реда на чл.200 ал.1 КТ и по чл.86 ЗЗД. Постановеното първоинстанционно решение е неправилно.

РС-Исперих е отхвърлил предявените от П. Д. К. искове като е намерил за основателно възражението на ответника, че е изтекъл предвидения срок по чл.358 ал.1 т.3 КТ. Настоящият състав намира въведеното от ответното дружество възражение за погасяване на претенцията по давност по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ за неоснователно. Цитираната разпоредба предвижда, че исковете за обезщетение, като това по чл. 200 от КТ могат да бъдат предявени в срок от 3 години. Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ давностният срок започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Горепосочените законови разпоредби, отнесени към института на трудовата злополука и към фактите и обстоятелствата по настоящия случай водят до извода, че давностният срок за предявяване на исковете е започнал да тече от момента, в който инцидентът с ищцата е признат за трудова злополука. Доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, следва да се приеме, че началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт, тъй като това е денят, в който правото, предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ/ в този смисъл и решения на ВКС с № 319 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на III г. о., №119 от 12.07.2012г.по гр.д. №675/2012г.

IV г.о. ВКС и др./ От изложеното следва изводът, че три годишният давностен срок в настоящия случай е започнал да тече от датата на влизане в сила на административния акт, с който злополуката е обявена за трудова, а именно 27.03.2018 г., тъй като издаденото Разпореждане по чл.60 КСО №6 е от 09.03.2018г., връчено на 13.03.2018г. и няма данни да е 2 обжалвано. Респективно тригодишния срок изтича на 27.03.2021г. В случая обаче съгласно чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, с изключение на сроковете в НК и ЗАНН. Със ЗИД на ЗМДВИП /Дв бр. 34/09.04.2020г./ е предвидено, че сроковете по чл.3 т.1 и т.2 относно „други срокове“ в досегашната редакция спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в ДВ, т.е. от 21.05.2020г. Следователно давностния срок за жалбоподателката за предявяване на иска реално е започнал да тече на дата 27.03.2018г., като в периода 13.03.2020г. до 21.05.2020г./68 дни/ срокът е бил спрян, ищецът депозирал исковата молба на 09.04.2021г., поради което не е изетекъл тригодишния срок по чл.358 ал.1 т.3 КТ.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и за да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от П. Д. К. с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ, за осъждането ответното дружество Хан Аспарух АД да заплати сумата от 41 540.00 лева, от които: 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, произтичащи от трудова злополука, настъпила на 16.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане на обезщетението и 1540.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, произтичащи от същата трудова злополука, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1510.00 лева, считано от 19.02.2018г. до окончателното й изплащане, и върху сумата от 30.00 лева, считано от 02.10.2018г. до окончателното изплащане. Като твърди, че работи при ответника от 06.02.1995г., изпълнявала трудовите си задължения при съблюдаване на всички правила и норми. Към 16.02.2018г. изпълнявала длъжността „манипулант, сортиране на продукциястарши“. На същата дата, по време на изпълнение на служебните си задължения в един от цеховете на дружеството, се подхлъзнала на поставени на пода незакрепени плочки.

Изгубила равновесие и паднала от стъпало, вследствие на което получила телесни увреждания: счупване на горния край (хирургична шийка) на лява раменна кост, счупване на диафизата (тялото) на лява раменна кост, изкълчване на лява раменна става, последвано от открита репозиция и вътрешна фиксация с остеосинтезен материал, които увреждания довели до трайно затруднение в движението на левия горен крайник, за срок повече от един месец. Постъпила на болнично лечение в МБАЛ-Разград и е извършена оперативна интервенция, за която се наложило да закупи интр.хумерален пирон, на стойност 1 510.00 лева, който й е поставен. Впоследствие, за медицинска услуга в МБАЛ- И заплатила сума от 30.00 лева. Цяла година била във временна неработоспособност и дълго време не могла да се 3 възстанови. Изпитвала огромни болни, неудобства от невъзможността да се обслужва сама, като страданията не са отшумели и към момента. От Работодателя си не получила никаква подкрепа – нито финансова, нито морална, единствено сумата от 500.00 лева от направена застраховка. Изцяло се променил социалният й живот. Продължително време не могла да общува с близки и приятели, тъй като болките й били неописуеми. Не можела да извършва елементарни действия и да работи.

Ответникът в отговора прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция, при регламентирана 3-годишна такава по чл.358 от КТ. Счита, че от датата на инцидента давностният срок е изтекъл на 16.02.2021г., поради което исковата молба е депозирана със закъснение на 09.04.2021г. Евентуално намира исковете за неоснователни Не оспорва наличието на трудово правоотношение към датата на инцидента - 16.02.2018г.

Оспорва механизма на настъпване на трудовата злополука. Твърди, че има съществено различие между фактите, установени по време на проверката и тези, изложени в исковата молба. В обяснения от 23.02.2018г. ищцата посочила, че е тръгнала да слиза по своя модул, хванала се за сортировката и спуснала крака си на стъпалото, като за миг се озовала на пода между стелажите. По този начин ответникът счита, че загубата на равновесие не е настъпило на подиума, вследствие недобре закрепени плочки, а при стъпване на стъпалото.

Както, че ищцата имала придружаващи заболявания – инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, характеризиращи се със симптоми, всеки от които би могъл да доведе до инцидента, който ищцата описва като трудова злополука. Счита, че претенцията не е съобразена със законовата норма относно начина на формиране на евентуално дължимото обезщетение (чл.200, ал.3 от КТ). Претендира при присъждане от съда на дължимо от Работодателя обезщетение, то да бъде намалено със сумите, изплатени на ищцата под формата на обезщетения за временна неработоспособност и с полученото застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност от страна на ищцата по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.

Счита, че е следвало да подходи със завишено внимание при качване и слизане към подиума, като ограничи до минимум рисковете за здравето си чрез здраво придържане към сортировката, така че при загуба на равновесие да може да се задържи на ръцете си, когато не може да запази равновесие, както и е следвало да преустанови работа и да уведоми прекия ръководител за обстоятелствата, които създават риск за живота и здравето й при полагане на труд, в т.ч. както при наличие на незакрепени плочки, така и в случай, че не се чувства здравословно добре.

По съществото на спора съобразно доводите на страните, изложени пред въззивния съд, събраните в процеса доказателства и закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата работела в ответното дружество о т 06.02.1995, като от 08.12.2006г. заемала длъжността „манипулант, сортиране на продукция старши“. На 16.02.2018г. по време на изпълнение на служебните си задължения в един от цеховете на дружеството, претърпяла 4 злополука, която е приета от ТП на НОИ - Разград за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 6/09.03.2018г. В същото е посочено, че при слизане от стъпало, което се намира на работното място, пострадалата е изгубила равновесие и пада на пода, при което получава счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка.

Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/977d0bff-4fa3-462a-8215-b4843ce01cc5