Определение № 591 от 27.02.2026, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591

Русе, 27.02.2026 г.

Административният съд - Русе - IV състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Калоянова административно дело № 162/2026 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Т. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Русе, [улица]чрез адв. П. Й. Н., АК Варна срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4569-000011/05.02.2026 г., издадена от началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Две могили. С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП, на Т. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В подадената жалба е инкорпорирано особено искане – на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ.

От фактическа страна във връзка с искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение се установява следното:

В жалбата са посочени няколко обстоятелства, които според жалбоподателя обосновават искането за спиране на изпълнението, както следва:

Т. работи като шофьор на автобус в „Общински транспорт Русе“ ЕАД и отнемането на СУМПС ще го лиши от възможността да упражнява професията си, респективно, ще го лиши от доходи. Това е единствената трудова дейност на жалбоподателя.

Т. има седем непълнолетни деца.

При така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Искането за спиране, е процесуално допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената ЗППАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК.

Съдебният състав, който разглежда по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК искане за спиране изпълнението на актове, постановени на основание чл. 172 от ЗДвП, следва конкретно да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на жалбоподателя е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Допуснатото предварително изпълнение е по силата на самия закон, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което няма как то да противоречи на закона. Ограничаването на основни конституционни права не е „каприз“ на административния орган, постановил оспорената заповед, а е в резултат на прилагането на закона.

По делото не са приложени доказателства за сключен валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите., независимо, че Т. не е собственик на процесното МПС.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на посочените. Съдът намира изложените доводи относно необходимостта от спиране на изпълнението на обжалваната ЗППАМ за общи и недоказани по какъвто и да било начин.

На първо място, по делото е представено писмено обяснение на Т. от 03.02.2026 г., от което е видно, че същият е знаел, че използваното от него МПС е без необходимата застраховка. Не са посочени причини, поради които Т., независимо от факта, че е знаел за липсата не необходимата застраховка, се е наложило да използва това МПС.

На следващо място, като професионален шофьор, Т. е бил напълно наясно с последиците от управление на МПС, за което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Представения трудов договор, макар и сключен за неопределено време,, е със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Към жалбата не са ангажирани други доказателства, че към настоящия момент договорът е действащ.

Представени са удостоверения за раждане на децата на Т., като се твърди, че ако той остане без СУМПС, няма да е в състояние да се грижи а тях. Не са ангажирани доказателства за имущественото състояние на Т. към настоящия момент, както и не са представени доказателства за имущественото състояние на другия родител на децата – майката И. И. З..

Налага се извод, че с искането за спиране изпълнението на оспорената заповед не се въвеждат конкретни аргументи какви имуществени и/или неимуществени вреди биха настъпили от невъзможността Т. да управлява МПС за максимален срок от 6 месеца.

Не може да се пренебрегне факта, че всеки водач на МПС следва да има ясно и точно знание дали за управлявания от него автомобил са изпълнени всички необходими изисквания на закона, сред които и изискването за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. П. Т. следва да се отчете и факта, че същият е професионален шофьор и в още по-голяма степен следва да знае и прилага закона в тази връзка.

Доводите, релевирани в жалбата, не водят до извода, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя. По посочените съображения, съдът приема искането за неоснователно и следва да го остави без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание и чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 171, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Русе, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Русе, [улица]за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-4569-000011/05.02.2026 г., издадена от началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Две могили

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

ДА СЕ ВРЪЧИ настоящия съдебен акт по следния начин:

5.1. На жалбоподателя – чрез процесуалния му представител адв. П. Н. на електронен адрес [електронна поща]

5.2. На административния орган – чрез Системата за сигурно електронно връчване

5.3. Страните следва незабавно да потвърдят получаването, в противен случай ще се приложи реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.

Съдия: