Решение № 186 от 02.08.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………186…….. гр. Шумен,

02.08.2019г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

Членове: 1. З.И.

2. Н.Цветанкова при секретаря С.

Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара И. в.гр.д. № 332 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България„ АД, гр. С., ЕИК , представлявано от Д. Б.Ш.и М.И.В., чрез пълномощника адв. М. В. от САК и въззивна жалба на „ Бългериън ритейл сървисиз „ АД, гр. С., ЕИК , представлявано от М.В.Х.и М.А.Б., чрез пълномощника адв. М.

В. от САК срещу Решение № 184/02.03.2018 г. по гр.д. № 1582/2017 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят

„ Юробанк България „ АД, гр. С. обжалва решението в частта, в която е признато за установено спрямо Банката, че клаузите, съдържащи се в чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34425 от 10.05.2008 г., сключен между Банката и Т.О.Д. и Д.С.Д., са нищожни като неравноправни, и в частта, в която Банката е осъдена да заплати на ищците сумата от 4 198,62 швейцарски франка, получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 г. до окончателното й плащане и 626,00 лева – съдебни разноски. Жалбоподателят намира решението за недопустимо в частта, в която Банката е осъдена да заплати на ищците сумата от 4 198.62 швейцарски франка, ведно със законната лихва за забава върху нея, като постановено по непредявен иск, с оглед на което моли въззивният да го обезсили в тази част и върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Във всички обжалвани части счита решението и за неправилно, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и отхвърли предявените от ищците искове, като му присъди и извършените по делото разноски за две инстанции. В жалбата си навежда доводи за недопустимост на решението в осъдителната му част за сумата от 4 198.62 швейцарски франка, ведно със законната лихва за забава върху главницата, като постановено по непредявен иск, твърдейки, че, с оглед заявеното от ищците искане, първоинстанционният съд е следвало или да го уважи за солидарно осъждане срещу двамата ответници, или да го отхвърли спрямо двамата.

Ето защо, като е осъдил банката разделно да заплати на ищците претендираната сума и е отхвърлил иска спрямо другия ответник, съдът се е произнесъл по непредявен иск. По отношение обжалваната част от решението навежда доводи и за неправилност на същото, като твърди че визираните клаузи от договора за кредит не са част от Общите условия на банката, а са били индивидуално уговорени между страните, били са прилагани само за периода 10.05.2008 г. – 17.01.2011 г., след което са били предоговорени с допълнителни споразумения от 17.01.2011 г. и 02.03.2012 г., същите не са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и спрямо тях са налице изключенията по чл.144, ал.2 и чл.144, ал.3, т.1 от ЗПП. Освен това, чл.12, ал.1 от договора касае само таксите за преводи на погасителните вноски на ищците, определени с Тарифата на банката, и никога не се е прилагал за определяне на възнаградителните лихви по него. На следващо място, за периода 20.10.2011 г. – 04.03.2013 г. месечната погасителна вноска е била по-ниска от първоначално уговорената, поради което не е налице надплащане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите по жалбата Т.О.Д. и Д.С.Д., действащи чрез пълномощника адв. С. И. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение.

Жалбоподателят

„ Бългериън ритейл сървисиз „ АД, гр. С. обжалва решението в частта, в която е признато за установено спрямо него, че клаузите, съдържащи се в чл.5 и чл.6 от допълнително споразумение от м. януари 2011 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34425 от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение от 02.03.2012 г. към посочения договор, сключени между „

Бългериън ритейл сървисиз „ АД и Т.О.Д. и Д.С.Д., са нищожни и ответникът „ Бългериън ритейл сървисиз „ АД е осъден да заплати на ищците съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 313.00 лева.

Жалбоподателят намира решението за недопустимо, а по същество – за неправилно, с оглед на което моли въззивният съд да го обезсили в обжалваната част и върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, респ. – да го отмени и отхвърли като неоснователен предявения от ищците установителен иск, като му присъди и извършените по делото разноски. Навежда доводи за недопустимост на решението в частта, в която са признати за нищожни клаузите на чл.5 и чл.6 от допълнителни споразумения от м. 01.2011 г. и от 02.03.2012 г., тъй като първоинстанционният съд е обявил въпросните клаузи за нищожни по мотиви, че „ Бългериън ритейл сървисиз „ АД не е страна по процесния договор за кредит и всякакви договорки между него и ищците, касаещи изменение на договора, сключен между „ Юробанк България „ АД и ищците са нищожни, поради липса на предмет. На такива основания за нищожност на договорните клаузи обаче ищците не са се позовавали, поради което съдът се е произнесъл по непредявено основание, а оттам и по непредявен иск. Счита, че обжалваното решение е и неправилно, тъй като ищците са заявили, че не са уведомени за цесията в полза на БРС, но не са оспорили извършването на самата цесия. Иначе, би се поставил въпроса защо са подписали допълнителните споразумения. Следователно изводите на съда, че дружеството не е станало страна по договора за кредит са необосновани и неправилни. Но дори и да се приеме, че БРС не е станало страна по договора, съдът е приел като основание за нищожност на чл.5 и чл.6 от допълнителните споразумения „ липса на предмет„ каквото основание за нищожност не е уредено в закона, с оглед на което е приложил неправилно материалния закон. В допълнение, първоинстанционният съд дори не е посочил въз основа на коя правна норма е признал процесните клаузи за нищожни и на кой закон противоречат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите по жалбата Т.О.Д. и Д.С.Д., действащи чрез пълномощника адв. С. И. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение.

Въззивният съд е разгледал делото и е постановил Решение №6/09.01.2г., с което е потвърдил решението по гр.д. № 1582/2017 г. по описа на ШРС, в частта в която е признато за установено по предявения от ищците Т.О.Д. и Д.С.Д. срещу „Юробанк България „ АД, иск с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от