Решение № 1875 от 01.11.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.

С., 01.11.2016 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Д.Ц., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3612 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, предявена от С.О., БУЛСТАТ ********, за установяване на нищожност на сключен между ответниците ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“, ЕИК ******** и Г.Е.Г., ЕГН **********, договор за продажба на недвижим имот от 11.07.2014 г., поради противоречие с установена законова забрана за прехвърляне на обект, придобит чрез приватизационен договор.

В исковата молба се твърди, че на 07.08.2009 г. между С.О. и ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т.

Ц.“ по реда на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОбП(отм.) бил сключен приватизационен договор за продажба на обект: кафе-бар „Т.“, находящ се в гр. С.,***.

Продажната цена била заплатена на 01.07.2014 г., като купувачът в чл. 9 от приватизационния договор се задължил да не отчуждава посочения имот в рамките на 5 години от изплащането му, като същото ограничение било предвидено и в чл.

41, ал. 2 ЗППДОбП(отм.). При извършена проверка било установено, че имотът на 11.07.2014 г. бил продаден на ответника Г.Е.Г. с договор, оформен в нотариален акт №168, том V, рег. №7099, дело №757/2014 г. на нотариус Н., №040 на НК. С посоченото отчуждаване били нарушени императивни разпоредби на ЗППДОбП(отм.) и чл.9 от приватизационния договор, което обуславяло нищожност на разпоредителната сделка.

От страна на ответника ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ е постъпил отговор на исковата молба, който обаче е извън преклузивния двуседмичен срок. Независимо от това, в отговора е релевирано възражение за процесуална недопустимост на предявения иск, тъй като С.О. не била страна по сключения на 11.07.2014 г. договор и съответно не била легитимирана да провежда иска. Възражението е неоснователно.

Ищецът твърди да е носител на правото да иска прогласяване на договора за нищожен, тъй като е страна по приватизационния договор, в нарушение на който е сключена атакуваната сделка между ответниците, което е достатъчно за обосноваване на правен интерес от установяване недействителността й. В този смисъл и решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 3903/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, в което изрично е прието, че забраната на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП(отм.) за продажба на изкупените по реда на чл. 35 от същия закон предприятия и обособени части в продължение на 5 години от изплащането им, е установена в полза на продавача по приватизационната продажба - държавата или съответната община, които имат правен интерес да искат прогласяване нищожността на такива сделки, а не на купувачите, които не могат да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение.

По същество оспорва иска като неоснователен, поради сключването на приватизационния договор на 07.08.2009 г., съответно сключване на прехвърлителната сделка с Г.Е.Г. на 11.07.2014 г., когато ограничителната разпоредба на чл.41, ал.2 ЗППДОбП(отм.) не е била действаща и затова нямало основание за прилагането й към последващи правоотношения.

От страна на ответника Г.Е.Г. е постъпил отговор, в който се оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди се, че С.О. не била страна по атакуваната сделка и нямала правен интерес от прогласяване на нищожността й, а в същото време всички задължения за заплащане на неустойка по приватизационния договор за неизпълнение на задължението придобития обект да не бъде прехвърлен били заплатени.

Приложим бил ЗПСК, който не съдържал посоченото в ЗППДОбП(отм.) ограничение, съответно било налице само неизпълнение на договорно задължение, което не било основание за нищожност.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа претенцията си. Приложим към сделката бил единствено ЗППДОбП(отм.), тъй като предвиденият в този закон облекчен ред за продажба на обектите кореспондирал със забраната за отчуждаването им.

В допълнителния отговор Г.Е.Г. поддържа възражението, че забраната на чл.41 ЗППДОбП(отм.) е приложима единствено по отношение на сделки, сключени при неговото действие, но не и към тези, сключени след влизане в сила на ЗПСК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и с определение от 23.08.2016 г. за безспорни в отношенията им и ненуждаещи се от доказване, са отделени фактите, че на 07.08.2009 г. между С.О. и ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ е сключен договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен обект, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва със стопанска цел, с който в полза на ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ е прехвърлено правото на собственост върху обект: кафе-бар „Т.“, находящ се в гр. С.,***, като продажната цена по приватизационния договор е изплатена изцяло на 01.07.2014 г., като на 11.07.2014 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт №168, том V, рег. №7099, дело №757/2014 г. на нотариус Н., №040 на НК, с който правото на собственост върху посочения обект е прехвърлено от ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“ на купувача Г.Е.Г..

В чл.9 на приватизационния договор, сключен на основание §17, ал.3 ПЗР на ЗПСК вр. чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП(отм.), страните уговорили забрана недвижимият обект, предмет на договора, да бъде отчуждаван в продължение на 5 години от окончателното му изплащане, като неизпълнението на това задължение пораждало акцесорно такова за заплащане на неустойка в размер на 3% от продажната цена, която е в размер на 541000 лева. С платежно нареждане от 27.04.2015 г. в полза на Столична общинска агенция за приватизация от ЕТ „Т. – В.Н.В. – Т. Ц.“, е преведена сумата 16300 лева, с посочено основание – неустойка по договор със СОАП.

При така отделените за безспорни факти, не се налага обсъждането на останалите събрани доказателства, тъй като спорът е изцяло правен.

По отношение предявените пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.41, ал.2 ЗППДОП (отм.).

Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е установяването със сила на пресъдено нещо, че извършената такава е засегната от посочения в исковата молба порок – сключена в нарушение на императивна правна норма, който порок обуславя несъществуването на правоотношение между търговеца-прехвърлител, от една страна и Г.Е.Г., от друга, което да е транслирало правото на собственост върху недвижим имот в правната сфера на купувача.

Разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗППДОбП (отм., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.) предвижда предприятията и обособените части, изкупени по реда на чл. 35, да не могат да се продават в продължение на пет години от изплащането им. Сделка, сключена в нарушение на тази императивна норма, е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и не поражда правни последици.

Първият въпрос, който се поставя е приложима ли е тази законова забрана към сключената на 11.07.2014 г. между ответниците сделка, след като към този момент не е била действащо право, каквото е основното възражение на ответниците.

Отговор на този въпрос е даден с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съставляващи задължителна практика за съдилищата - решение № 16 от 23.03.2009 г. по т. д. № 442/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 130 от 09.07.2010 г. по т. д. № 995/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 127 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 467/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 88 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 191/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 3903/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и решение № 186 от 18.07.2016 г. по гр. д.

№ 810/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Така в решение № 88 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 191/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че с въведената забрана по отношение на купувачите, ползвали преференциални условия при закупуване на имота, се цели предотвратяване заобикалянето на закона при преобразуването на общинската собственост в частна, поради което разпоредителната сделка с имот, изкупен по реда на чл. 35 ЗППДОбП(отм.), извършена преди изтичане на срока по чл.

41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

С отмяната на ЗППДОбП, въведената в чл. 41, ал. 2 забрана за отчуждаване в определения от закона срок не отпада по отношение на изкупените по реда на чл.

35 имоти. Нормата на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП(отм.) е приложима по отношение на договорите, сключени при действието на този закон - гражданските правоотношения се регулират от закона, при който са възникнали, освен при изричното им преуреждане в изключителните случаи с приемането на нов закон, което не е сторено с приемането на ЗПСК (ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., отменящ ЗППДОбП с § 12 ПЗР). Предвид изложеното, с приемането на ЗПСК разпоредбите му се прилагат занапред, а правоотношенията, възникнали при действието на ЗППДОбП се уреждат от отменения закон - в същия смисъл решение № 16 от 23.03.2009 г. на І т.о. ВКС по гр. д. № 442/2008 г..

Тук е необходимо да се отбележи, че приватизационния договор е сключен при действието на ЗПСК – на 07.08.2009 г., но в приложение на §17, т.3 ПЗР на ЗПСК, която разпоредба предвижда в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е налице висящ съдебен спор или влязло в сила съдебно решение за отмяна на изричен или мълчалив отказ за приемане на предложение за продажба без търг или конкурс по реда на чл. 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, процедурата по продажба да се приключва по досегашния ред от Агенцията за приватизация, съответно от общинските съвети.

В решение № 127 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 467/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е разяснено, че ЗППДОбП, обн. ДВ бр. 38/1992 г. е специален закон, с който се уреждат условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. Чрез приватизацията, имущество от държавни и общински предприятия се прехвърля на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие.

Приватизацията се осъществява въз основа на програми за приватизация и приватизационни стратегии. В закона са предвидени и особени начини за приватизиране на държавни и общински предприятия и обособени техни части, сред които е и този по чл. 35 ЗППДОбП - държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им от посочените в нормата субекти. За купувачите са предвидени редица преференции - за разсрочено плащане, включително с облекчения и отстъпки при извършването му, вписването на законна ипотека в полза на прехвърлителя се освобождава от държавни такси. По силата на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП (отм.) на купувачите е забранено да продават от своя страна придобитото имущество в продължение на пет години от изплащането му.

Нормата е императивна и нарушаването й, води до нищожност съгласно чл. 26, ал.

1 ЗЗД.

Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е отменен на 23.03.2002 г. със Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Предметът на регулиране на новия закон не е напълно идентичен с отменения, промени има и в материята за приватизация. Важно е, че аналогични правила на тези по чл. 35 ЗППДОбП(отм.) за преференциално изкупуване, няма предвидени в новия закон, поради което няма как да е възпроизведена и забраната по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП(отм.). В същото време, уредена е хипотезата на висяща процедура по предложение за закупуване по чл. 35 ЗППДОбП (отм.). При изричен или мълчалив отказ за приемане на предложението, който се обжалва в съда и съдебното производство е висящо към датата на влизане в сила на ЗПСПК, процедурата по продажбата се довършва по стария ред от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно от общината. Договорът се сключва при условията на отменения закон, а това означава при всички условия по глава VІІ от ЗППДОбП(отм.), включително и при забраната по чл. 41, ал. 2.