Определение № 931 от 03.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. Кюстендил, 29.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20221500500656 по описа за 2022 година Производството e по реда на чл.423 от ГПК.

Делото е образувано по подадено възражение с вх.№7936/19.07.2021г. по описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№744, с район на действие ОСКюстендил, съответно - с вх.№264794/27.09.2022г. по описа на РСКюстендил, от Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2, в качеството му на длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1075/24.10.2019г., издадена по ч.гр.дело №214 7/2019г. по описа на Районен съд-Кюстендил.

Във възражението се твърди, че Н. е узнал за съществуване на задължение по издадени изпълнителни листове по водени срещу него четири дела, в т.ч. процесното, с получаването на съобщение по изп.д.

№20217440400417 по описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№744, с район на действие ОС-Кюстендил. Излагат се доводи за наличие на предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, като се отрича Н. да е получавал съобщения и призовки, нито да му е била връчвана заповедта за изпълнение. Прави се искане съдът да приеме възражението против заповедта за изпълнение и да бъде спряно изпълнението на същата. Излагат се и съображения по същество за недължимост на вземането.

Заявителят в заповедното производство и взискател по изпълнителното дело – „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, чрез пълномощника си адв.В.Герова от АК-София, е подал отговор в срок, в който изразява становище по възражението по чл.423 от ГПК, аргументирайки теза за недопустимост на същото, като депозирано след изтичане на преклузивния 1 срок за това, поддържайки, че Н. е узнал за заповедта за изпълнение на датата 05.11.2019г., с връчването на заповедта за изпълнение лично на длъжника от кмета на с.Коняво г-жа Симеонова, при което срокът за подаване на възражението, според частният въззиваем, следва да се счита изтекъл на 05.12.2019г. Изразява се становище и за неоснователност на възражението по същество, с доводи за редовност на връчването на заповедта за изпълнение при наличието на редовно оформен отказ за получаване. Счита се, че в производството не следва да се разпределят разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, с данните, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№2147/2019г. по описа на КнРС и прецени доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Ч.гр.д.№2147/2019г. по описа на РС-Кюстендил е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 23.10.2019г., от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, против Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2, за заплащане на суми в общ размер на 173.81 лева, дължими на основание сключен договор за мобилни услуги от дата 10.01.2018г. Претендирано е било присъждане и на сторените по делото разноски.

На 24.10.2019г. е била извършена служебна справка за постоянен адрес и настоящ адрес на длъжника Н., според която постоянният и настоящ адрес е в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2.

На същата дата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1075, по силата на която Н. В. Н. да заплати на „Теленор България“ ЕАД претендираните в заявлението суми, както и 205.00 лева, сторени разноски, в това число за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Видно от съдържащото се на л.22 от ч.гр.д.№214 76/2019г. на КнРС съобщение е, че същото заедно с приложената към него заповед за изпълнение са връчени на длъжника на 04.11.2019г. В разписката за получаването му се съдържат данни за датата на връчване – 04.11.2019г., за връчителя - В. Симеонова, в качеството й на кметски наместник на с.Коняво, подпис на получателя, подпис на връчителя, както и отразяване, че документите са получени лично от адресата.

На 22.11.2019г. КнРС след като е констатирал, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 04.11.2019г. и, че в рамките на установения от закона срок не е подадено възражение против заповедта за 2 изпълнение и същата е влязла в сила на 19.11.2019г., е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените в заповедта за изпълнение суми.

Установимо е в настоящото производство, че въз основа на издадения изпълнителен лист по това дело, както и по още три дела, с предмет – искане за издаване на заповед за изпълнение, развили се между същите страни, е инициирано от „Теленор България“ ЕАД образуването на изпълнително дело срещу Н., а именно – изп.д.№20217440400417 по описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№744, с район на действие ОС-Кюстендил. Видно от постъпилия по настоящото дело документ, съставляващ част от изпълнителното производство, изпратеното до Н. на 06.07.2021г. съобщение за образувано дело е било връчено на същия в качеството му на длъжник на 13.07.2021г.

На 19.07.2021г. Н.Н. е подал разглежданото възражение, чрез ЧСИ до ОС-Кюстендил, като в същото са били визирани заповедите за изпълнение по четирите дела – ч.гр.д.№2145/2019г., ч.гр.д.№2146/2019г., ч.гр.д.

№2147/2019г. и ч.гр.д.№2148/2019г., всички по описа на КнРС, с искане по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Съдебният изпълнител е счел възражението за жалба срещу негови действия и го е изпратил по този процесуален ред за разглеждане от ОС-Кюстендил. По така образуваното в.гр.д.№468/2022г. на КнОС е постановено определение с №591/15.09.2022г., в което, след като е констатирано, че възражението касае заповеди за изпълнение по четири дела и, че същото подлежи на администриране и разглеждане по реда на чл.423 от ГПК, е прекратил производството по делото и е изпратил преписи от възражението, ведно с изпратената преписка от ЧСИ по изп.д.№417/2021г. на РС-Кюстендил, с указание за прилагането по един брой преписи към всяко от делата - ч.гр.д.№2145/2019г., ч.гр.д.№2146/2019г., ч.гр.д.№2147/2019г. и ч.гр.д.№2148/2019г., за надлежно администриране на възражението по всяко дело и последващо изпращане на делата на КнОС за образуване на самостоятелни производства и разглеждане на възраженията.

Както вече се посочи, предмет на настоящото разглеждане е подаденото възражение от Н. срещу заповедта за изпълнение на парично задължени по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2147/2019г. по описа на КнРС. В същото се оспорва вземането и редовността на връчването на заповедта за изпълнение, с твърдението, че заповедният съд не му е връчвал никакви съобщения, призовки или заповед за изпълнение.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Нормата на чл.423 ал.1 от ГПК предвижда, че в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването 3 поради особени непредвидени обстоятелства и 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Подалият възражението в случая твърди, че заповедта за изпълнение изобщо не му е връчвана, респективно отрича да са му връчвани каквито и да било съдебни книжа по заповедното производство, като същевременно сочи разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Твърди, че за съществуването й е узнал при получаване на съобщението за образуваното изпълнително производство. Предвид това и горепосоченото обстоятелство, че съобщението в изпълнителното производство е връчено на 13.07.2021г., то подаденото на 19.07.2021г. възражение е в рамките на едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК и следва да бъде разгледано по същество.

Възражението по чл.423 ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл.414 от ГПК, а с неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

В конкретния случай наведените от Н. фактически твърдения формално са основани на хипотезата, посочена в нормата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Изложените във възражението твърдения за невръчване на заповедта за изпълнение се опровергават от надлежно посочените в разписката за връчване на съобщението данни. Както се изтъкна по-горе, заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2147/2019г. на Районен съд – Кюстендил е редовно връчена на лицето, посочено като длъжник, на 04.11.2019г. чрез В.Симеонова, в качеството й на кметски наместник на с.Коняво. Връчването е извършено лично и е удостоверено с подписите на връчителя и получателя.

Това връчване е редовно и съобразено с разпоредбите на чл.42 ал.1, изр.2, чл.43 ал.1 пр.2 и чл.44 ал.1 от ГПК, от лице, имащо качеството на връчител, по определен с процесуална норма ред – лично, като връчването е и надлежно удостоверено.

Така аргументираното становище за наличие на редовно връчена, в съгласие с процесуалния закон, заповед за изпълнение на парично задължение компроментира поддържаната от Н. теза за наличие на хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.

При така възприетото от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че възражението не следва да бъде прието, поради което не следва да уважава и искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение.

В настоящото производство не следва да бъдат обсъждани доводите, свързани със съществуване на изпълняемото право, относно наличието или не 4 на правоотношение, възникнало по силата на договор за мобилни услуги.

Липсват предпоставки да бъдат допускани и събирани доказателства, свързани със спора по същество.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението с вх.№7936/19.07.2021г. по описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№744, с район на действие ОС-Кюстендил, съответно - с вх.

№264794/27.09.2022г. по описа на РС-Кюстендил, подадено от Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2, в качеството му на длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1075/24.10.2019г., издадена по ч.гр.дело №214 7/2019г. по описа на Районен съд-Кюстендил.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1075/24.10.2019г., издадена по ч.гр.дело №214 7/2019г. по описа на Районен съд-Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5