Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 12.03.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 708/2017
Вид
Решение № 137
Подписан
12.03.2019
В сила
20.07.2020
Състав
АЛЕКСАНДЪР ЛАЗАРОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер

137 13.03 Година 2019

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение,

ХІХ състав

На тринадесети февруари 2019 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от

Съдията дело номер 708 по описа на съда за 2017 година, намери за установено следното:

Предявен e иск с правна квалификация чл. 452, ал.3 ГПК.

Ищецът „МИДЕКС“ ЕООД твърди, че с влязло в сила решение от 01.03.2013г. по арбитражно дело № 26/2012г. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове - гр. Бургас, „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 400 416, 55 лева, както и 21 141, 23 лева - лихва за забава за периода от 01.01.2012 г. до 22.07.2012 г. и 10 520.

28 лева - лихва за забава за периода от 23.07.2012 г. до 24.10.2012 г. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист от 23.04.2013 г. по т.д. № 1373/2013г. по описа на СГС.

Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист, срещу длъжниците е образувано изпълнително дело № 195/ 2013г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС Бургас. По това изпълнително дело на 12.03.2015г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 1131/ 12.03.2015г. до ответника по настоящото дело - Община Пловдив, в което е посочено, че общото задължение на „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД към „МИДЕКС“

ЕООД е в размер на 475 361, 04 лева и че ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжниците по всички настоящи и бъдещи договори за обществени поръчки, като забранява на третото лице да предава запорираните до посочения размер суми на длъжниците. Твърди, че запорното съобщение е връчено на Община Пловдив чрез писмо с обратна разписка.

Ищецът твърди, че въпреки наложения запор, е извършена цесия, с която „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД е цедирал запорираното вземане на „ИНЖСТРОЙ

МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД.

През януари 2016г. е образувано изпълнително дело № 019/ 2016г. на ЧСИ *** на КЧСИ с район на действие - СГС, по което като взискател е конституиран „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД, а като длъжник - Община Пловдив.

Твърди, че на 19.01.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ***до Община Пловдив, с която Община Пловдив е приканена към изпълнение за сума в размер на 203 111, 43 лева, от която главницата е 122 872,07 лева, а останалото - законна лихва и такси по тарифата към ЗЧСИ. На 21.01.2016г. е изпратено писмо от Община Пловдив до ЧСИ ***, с което е направено възражение на поканата за доброволно изпълнение с доводa, че договорът за цесия е нищожен, поради което „ИНЖСТРОЙ

МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД не може да бъде взискател по изпълнителното дело.

Ищецът твърди, че на 22.01.2016г. ответникът - Община Пловдив е изпратил уведомление до ищеца, с което го е информирал за постъпилата покана за доброволно изпълнение на ЧСИ ***, а също така и за извършената цесия, с която всички вземания на „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД са прехвърлени на „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД. Въпреки това, на 19.01.2016г. Община Пловдив е заплатила сума, в размер на 203 111. 43 лева на „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД по горецитираното изпълнително дело.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 452, ал.3 от ГПК взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение от ЧСИ. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.450 ал.3 и чл.507 от ГПК, запорът върху вземане на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице, в случая ответника - Община Пловдив, от датата на връчването на запорното съобщение, от която дата последният има задължение на пазач и му се забранява да предава дължимите от него суми на длъжника. Ищецът счита, че цитираните разпоредби са императивни и не дават възможност за отклонение от предвидените в тях правила, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 203 111.43 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане и на разноските в производството.

ОТВЕТНИКЪТ Община Пловдив изцяло оспорва иска. На първо място счита, че ищецът няма право да претендира посочената в исковата молба сума, тъй като спор във връзка със същата, е решен с влязло в сила Решение №66/21.04.2017г. по в.гр.д. № 216/2017г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав. Посочва, че с цитирания съдебен акт съдът е приел, че оставащият размер на дължимата на „Мидекс” ЕООД сума във връзка със Споразумение от 11.03.2011г. е 215 582.17 лв. и 70 136.07лв. са били преведени от ЧСИ ***в полза на ищеца, в качеството му на присъединен по право взискател.

На следващо място счита, че неясно и недоказано остава каква част от вземането на ищеца към солидарните длъжници е останало непогасено към настоящия момент, доколкото запорът има действие до датата на погасяване на вземането и удовлетворяване на взискателя /респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство/, а в случая следва да се прецени и степента на увреждане, която ищецът е понесъл, тъй като искът по чл.452, ал.3 от ГПК има за цел да обезщети именно вредата, настъпила за кредитора от твърдяното неизпълнение на третото лице - Община Пловдив. Освен това, ответникът посочва, че не са налице доказателства, че ако процесната сума беше постъпила по сметка на ЧСИ ***в изпълнение на запорното съобщение, ищецът е щял да се удовлетвори напълно или частично от нея, включително дали не са налице привилегии от по-горен ред съобразно, чл.136 от ЗЗД. Нещо повече, според ответника в случай, че вземането на ищеца е удовлетворено, последният не би имал правен интерес от уважаване на предявения срещу Община Пловдив осъдителен иск.

Отделно от това, ответникът твърди, че ищецът се е удовлетворил напълно, предвид наличието на извършени плащания, направени от Община Пловдив във връзка със съобщение за пристъпване към изпълнение вх.№ 11Ф4328/25.05.2011г. по особен залог № 2011051802640 със заложен кредитор „Мидекс” ЕООД. Община Пловдив твърди, че е извършила плащания в размер на: 14 046.6лв. - на

18.07.2011г.; 65 000лв. - на 18.11.2011г. и 30 566,63лв. - на 20.12.2011г. по сметка в „Уникредит Булбанк” АД на посочения депозитар - М.М. на вземания по договори, сключени между Община Пловдив и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ” АД.

Твърди се също, че по изп.д. №

2012***0401289 на ЧСИ ***, с район на действие Окръжен съд Пловдив, с кредитор отново „Мидекс” ЕООД, е получено в община Пловдив запорно съобщение вх.№ 13ЧСИ65/15.01.2013г. върху вземанията на длъжника „ИНЖСТРОЙ” АД като част от ДЗЗД „Инжстрой - Драгиев и ко” по договор за обществена поръчка от 18.12.2006г.

Посочва, че искът пред арбитражния съд е бил обезпечен с налагане на запор върху вземане на „ИНЖСТРОЙ” АД към

Община Пловдив - Обезпечителна заповед от 05.11.2012 г., издаден по ч.т.д. № 88/2012 г. на Окръжен Съд Ямбол, като запорът е наложен на 15.01.2013 г. от ЧСИ ***, район на действие Окръжен Съд Пловдив по нейно изп.д. № 289/2012 г.

Освен това ответникът твърди, че в посоченото вече Решение №66/21.04.2017г. на АС Пловдив по гр.д.

№216/2017г. съдът е приел, че за обезпечение на едно и също вземане на „МИДЕКС” ЕООД по същото Споразумение от 11.03.2003г. са учредени три особени залога. Посочва, че в Решение № 17 от 09.02.2015г. по в. гр. д. №342/2014г. на Апелативен съд Пловдив е констатирано, че „МИДЕКС” ЕООД признава в жалбата си пред Пловдивския окръжен съд /л. 59 - л.

62 от гр.д. № 2796/2013 г./, че има извършени частични плащания и остатъкът от дълга е в размер на 215 582,17 лв. /при предвиден в разпределението дълг от 432 741,24 лв./.

Ответникът твърди, че във връзка със същото вземане на ищеца към

„ИНЖСТРОЙ” АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ” АД, във връзка с което е било образувано арбитражно дело № 26/2012г. по описа на АСТС - Бургас, е образувано и настоящото дело.

На следващо място, ответникът възразява, че от негова страна не са извършвани действия по превеждане на сумите на ЧСИ ***.

Счита предявеният иск за недопустим на основание разпоредбите на чл. 520, ал.1 и ал. 2 от ГПК, с които не се допуска принудително изпълнение върху средства по банковите сметки на общините. В конкретния случай твърди, че ЧСИ ***, е пристъпила към принудително изпълнение, чрез запор на банкови сметки на Община Пловдив. Посочва, че от приложените по делото доказателства, не ставало ясно защо и по какъв начин сумите, претендирани с исковата молба, са били изтеглени от сметката на Община Пловдив и преведени по сметка на ЧСИ *** по изп. д. 16/2016 г.,, както и че не ставало ясно във връзка с кои от договорите, сключени между Общината и дружеството - кредитор. Посочва, че са налице две образувани изпълнителни дела, а именно - изп.д. №195/2013г. на ЧСИ *** и изп.д. № 19/2016г.на ЧСИ ***рег.№ ***, от които не е ясно за кои от вземанията на "ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ" АД е наложен запор.

Ответникът счита предявения иск за недопустим и на основание чл. 441, ал.1 от ГПК. В тази връзка посочва, че на 15.01.2016г. ЧСИ ***е изпратила запорно съобщение с изх. № 540/15.01.2016г. на ТБ „ИНВЕСТБАНК” АД, с което е наложен запор върху всички извънбюджетни средства на длъжника Община Пловдив. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.01.2016г. от Окръжен съд Пловдив, на основание съдебно решение по т.д.№303/2013г. на Окръжен съд Пловдив е образувано изп.д. №019/2016г. срещу Община Пловдив за дълг в размер на 203 111,43 лева, от които главница в размер на 122 304,10 лв., със законна лихва - 34 178,74 лв. за периода 30.04.2013г. - 29.01.2016г. и 37 872,07 лв. - неолихвяеми вземания в полза на взискателя „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД, както и такси и разноски в размер на 8 756,52 лв. На 19.01.2016г. Твърди се, че Община Пловдив е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ***рег.№ *** - София по същото изпълнително дело, след като вече е пристъпено към принудително изпълнение с наложен запор.

По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ *** с рег. № ***. Същата оспорва изцяло иска по подробни съображения, изложени в становището на лист 75 и сл. от делото.

Твърди, че ищецът няма вземане към датата на исковата молба, защото го е събрал изцяло или то не съществува в посочения от ищеца размер. Също така твърди, че ищецът е признал размера на своето вземане в процеса, завършил с цитираното решение по в.гр.дело № 342/2014 г. по описа на Апелативен съд Пловдив като този размер му е ил изцяло изплатен. На следващо място счита, че запорното съобщение на ЧСИ ***до Община Пловдив не е породило своето действие да запорира процесното вземане. В съотношение на евентуалност твърди, че Община Пловдив е следвало да заяви становище по изпратения до нея запор от ЧСИ ***, с което да заяви приема или не признава задължението. Посочва също, че Община Пловдив е следвало да изпълни запора на ЧСИ ***, след влизане в сила на съответното решение и издаване на изпълнителен лист. Счита, че Общината е следвало да уведоми ЧСИ *** за наложения запор от ЧСИ ***, а не да прави възражение за нищожност на договора за цесия, поради особен залог, твърдение, което не може да бъде разгледано от ЧСИ извън исковия процес.

Третото лице-помагач въвежда и ново фактическо твърдение, а именно че процесната сума е заплатена от третото задължено лице – банката в изпълнение на наложения запор от ЧСИ *** и че самата банка не е направила възражение за недължимост на сумата. Въвежда възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност и изпълнителното дело пред ЧСИ ***следва да бъде прекратено по право, съобразно тълкувателно решение № 3/2013 г., във връзка с настъпването на перемция. Като последица от това вземането по изпълнителния лист и по арбитражното решение следва да се считат за погасени по давност. При условията на евентуалност заявява, че в случай че се установи, че ищецът е предявил частично своето вземане по посоченото в исковата молба арбитражно дело, то за частта, която е над присъденото с решението по него от 01.03.2013 г. вземане, също е изтекла погасителната давност.