Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260941 от 07.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 16081/2018
Вид
Решение № 260941
Подписан
07.07.2023
Състав
БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496, ал. 2, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • §5 т.46 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 07.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16081/2018 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от К.Б.Б., ЕГН **********,*** против Н.И.Б., ЕГН **********, Е.Д.С., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********,*** с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на К.Б.Б., че Н.И.Б., Е.Д.С. и С.Д.С. не притежават право на собственост по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в

София, район „Триадица“, ж.к. ************** със застроена площ 156 кв.м., състоящ се от дневна и трапезария, кухня, три спални, две сервизни помещения, дрешник, три лоджии и антрета, при съседи: от север - двор, от изток - стълбище и двор, от юг - апартамент № 48 от вход „Г“, отдолу - апартамент № 55, отгоре - апартамент № 57, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 4, находящо се във вх. Д с площ 6.46 кв.м., при съседи: от север - мазе № 5, от изток - коридори на мазетата, от юг - мазе № 3, от запад - двор, както и с приспадащите се идеални части от общите части на вх. „Д“ и от съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ I, предназначено за строителство на жилища, ателиета и подземни и надземни гаражи, в кв. 133 по действащия регулационен план на м.

„Красно село - Плавателен канал“, който апартамент е с идентификатор в кадастралната карта ***. и съседи е идентификатори на същия етаж: ***; под обекта: ***, над обекта:

***.

В условията на евентуалност предявява и положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на обстоятелството, че 12 095/20 595 ид. части от процесния имот е са придобити по давност от К.Б.Б..

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е адресно регистрирана, живее и ползва от 1997 г. АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в София, район „Триадица“, ж.к. ***************. със застроена площ 156 кв.м., състоящ се от дневна и трапезария, кухня, три спални, две сервизни помещения, дрешник, три лоджии и антрета, при съседи: от север - двор, от изток - стълбище и двор, от юг - апартамент № 48 от вход „Г“, отдолу - апартамент № 55, отгоре - апартамент № 57, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 4, находящо се във вх. Д с площ 6.46 кв.м., при съседи: от север - мазе № 5, от изток - коридори на мазетата, от юг - мазе № 3, от запад - двор, както и с приспадащите се идеални части от общите части на вх. „Д“ и от съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ I, предназначено за строителство на жилища, ателиета и подземни и надземни гаражи, в кв. 133 по действащия регулационен план на м. „Красно село - Плавателен канал“, който апартамент е с идентификатор в кадастралната карта ***. и съседи е идентификатори на същия етаж: ***; под обекта:

***, над обекта: ***.

Заявява се, че ответниците се позовават на незаконно издаден нотариален акт № 99/27.08.2010 г. по чл. 35 ЗЖСК и претендират права върху имота, в който живее ищцата и който ползва от дете, като праводателят на ответниците е провел иск по чл. 38а ЗЖСК срещу нейните родители, което смущава фактическото й състояние на ползване на имота от лица несобственици.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата заявява, че е собственост по давност на 12 095/20

595 ид. части от процесния имот, като тези ид. части са владяни от ищцата с намерение за своене през времето от 2010 г. до датата на исковата молба – 29.11.2018 г., като към владението си тя присъединява и владението на своя праводател и съвладелец Н.Б., а той е придобил същото през м. февруари 2009 г., видно от приложения Протокол от ЧСИ от 15.11.2019 г. Нейното владение продължава и до днес.

Представила е писмени доказателства. Поискала е гласни такива и експертизи.

В хода по същество моли съда да уважи исковата претенция и да отхвърли предявения насрещен иск от ответниците, като й присъди сторените разноски по списък.

Ответниците Н.И.Б., С.Д.С. и Е.Д.С. оспорват исковете както недопустими и неоснователни. Претендират разноски.

На първо място заявяват, че за ищцата не е налице правен интерес от това да отрича вещни права на ответниците.

По отношение на предявения евентуален иск, считат, че ищцата не е изложила никакви фактически твърдения защо счита, че е придобила 12 095/20 595 ид. части от имота.

На следващо място, според тях, след като ищцата твърди, че притежава 12 095/20 595 ид. части, неясно е защо по предявения от нея отрицателен установителен иск оспорва пълния обем на собствеността на ответниците.

По-нататък твърдят, че ищцовата страна не е изложила достатъчно фактически твърдения относно това на какво основание е съвладелец — в едно домакинство ли живее със собственика на земята, как осъществява това съвладение, как и по какъв начин демонстрира намерението да свои. Не е посочено основанието, въз основа на което е придобила държането и как е обърнала държането в своене. Не е заявила как собственикът на земята е придобил владението върху имота, за да й го предаде през 2010 г. Не е изложила с какви конкретни юридически и/или фактически действия ответниците смущават необезпокояваното й владение.

Твърдят също, че ищцата не е осъществявала явно владение.

Считат, че ищцата не е нито собственик, нито владелец, нито дори ползвател, а единствено обитател на имота, държан неправомерно от нейния баща.

Заявяват, че са собственици на процесния недвижим имот, като се легитимират като такива с Нотариален акт № 99, т. 2, рег.№ 8473/2010 г., дело 275/2009 г. на Нотариус 053.

Предявяват насрещен иск за признаване за установено по отношение на ищцата, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** при съседи: на същия етаж ***, под обекта - ***, над обекта - 5668134.1005.186.1.57, представляващ АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в гр.София, район „Триадица”, ж.к. ********”****** със застроена площ 155.93 /по ИМ - 156/ квадратни метра, състоящ се от: пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, с граници: от юг - **********, от изток стълбище и двор, от запад и север двор, отдолу ап.№ 55, отгоре ап.№ 57; заедно с МАЗЕ № 4 в бл.****със светла площ 6,17 кв.м.; заедно с 7,297%/ от общите части на вх. Д и 0,835% идеални части от правото на строеж върху УПИ I с площ 8500 кв.м., кв.133д по плана на гр. София, местността „Красно село - плавателен канал, както и да се осъди ищцата да предаде владението на имота, на основание чл. 108 ЗС.

Претендират разноски.

Представили са писмени доказателства. Поискали са допускане на гласни такива и експертизи.

В хода по същество молят съда да отхвърли предявения първоначален иск, като уважи предявения от тях насрещен такъв и им присъди сторените разноски по списък.

Съдът, като взе пред вид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от К.Б.Б. с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответниците

Н.И.Б., С.Д.С. и Е.Д.С. не са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в София, район „Триадица“, ж.к. ********вх.

******. със застроена площ 156 кв.м. и мазе № 4, находящо се във вх. Д с площ 6.46 кв.м.

В условията на евентуалност е предявен и положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на обстоятелството, че 12 095/20 595 ид. части от процесния имот е са придобити по давност от К.Б.Б..

Ответниците са предявили насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищцата досежно процесния имот.

С нотариален акт №

99, т. 2, рег. №8473/2010 г., дело 275/2009 г. на нотариус В.М., вписан под № 53 в регистъра на НК, ответниците са били признати за собственици на следния недвижим имот: самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор ***, а именно АПАРТАМЕНТ №56, находящ се в гр. София, район „Триадица”, ж.к. **********, със застроена площ 155.93 кв.м., състоящ се от: пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, с граници: от юг - **********, от изток стълбище и двор, от запад и север двор, отдолу ап.№ 55, отгоре ап.№ 57; заедно с МАЗЕ 04 в бл.05 със светла площ 6,17 кв.м.; заедно с 7,297%/ от общите части на вх. Д и 0,835% идеални части от правото на строеж върху УПИ I с площ 8 500 кв.м., кв.133д по плана на гр. София, местността „Красно село -плавателен канал”.

Посоченият нотариален акт е издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК и от този момент е придобито от тяхна страна правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.

Този нотариален акт бе оспорен от ищцовата страна в хода на производството по реда на чл. 193 ГПК и съдът откри производство по оспорването му. В тази връзка от нотариус В.М., вписан под № 53 в регистъра на НК, беше изискан и той представи Протокол по чл.28, ал.1, т.6 ЗЖСК от 12.12.2008 г. за определяне цената на имотите и припадащите им се общи части от жилищната сграда на ЖСК и УПИ

Според цитираната по

– горе норма на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, нотариалният акт се издава въз основа на влязло в сила решение на ОС на член - кооператорите в ЖСК по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК за разпределение на имотите между тях и за приемане на окончателната цена на отделните обекти и на припадащите им се идеални части от общите части от сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. По делото се установи валидно прието решение по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК за разпределяне в дял на процесното жилище, както и решение, взето по Протокол от 06.10.2007 г., за приемане на окончателната цена на имотите в сградата на ЖСК „Български художник“.

Не се спори, че ЖСК „Български художник” е създадена през 1984 г. по ф.д. № 56/1984 г. Част от тази ЖСК е бил и процесният имот . От представеното по делото решение на Общото събрание на член – кооператорите на ЖСК „Български художник“ от 06.10.2007 г. е видно взетото от тях решение за приемане на окончателната цена на имотите в сградата, завършена в груб строеж - 63 %, съобразно обсъденото и прието решение от ОС на 14.07.2007 г. за определяне цената на имотите и припадащите им се общи части. По делото е представена и Таблица за площообразуване и ценообразуване на имотите, като част от нотариалната преписка, послужила за издаване на нотариалния акт на доверителите. Съдът приема въведената от ответната страна теза, че понятието „окончателна цена на имотите“ по смисъла на чл.35, ал.1 ЗЖСК следва да бъде тълкувано във връзка с естеството и целта на нейното определяне. Като подготвящо прекратяването на ЖСК, което следва да настъпи след снабдяване на всички член - кооператори с нотариални актове, както и трансформирането на сградата в Етажна собственост, решението на ОС на член - кооператорите на ЖСК, цитирано по – горе, има за цел да конкретизира цената на всеки отделен обект в сградата непосредствено преди приемане на решението за прекратяване на ЖСК. Липсва законово изискване след тази дата да не бъдат извършвани довършителни строително - монтажни работи в сградата, нито съществува забрана етажните собственици да вършат подобрения в имотите си. С оглед на това следва да се приеме, че окончателна се явява цената на имота непосредствено преди приемане на решението по чл.35, ал.1 ЗЖСК, а цената на всеки отделен обект в завършен вид би могла да има значение единствено за уреждане на сметките между кооператорите, строителя и ЖСК. Не се спори, че посоченото решение на ОС на член – кооператорите на ЖСК не е обжалвано и е влязло в сила и не може да бъде преразглеждано от съда. Съдът подкрепя тезата на ответниците, че, пред вид недовършеното строителство /липсата на акт обр.16 и вероятността от бъдещи разходи за узаконяване на сградата/, въпреки записаните в заключението по приетата СТЕ цени, не може да се направи извод, че тези стойности не са били заложени в ценообразуването и не са били събрани от членовете на ЖСК, тъй като въпросът какви суми те са заплащали за периода от учредяване на ЖСК до приемане на посочената в таблицата цена и дали между тях има съответствие не е изследван.