Определение № 229 от 21.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. София, 21.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Т. М. като разгледа докладваното от А. Т. М. Частно наказателно дело № 20221110215060 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от Р. И. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С*, ул.

„К****црез адв. М. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 13.06.2022г., с което на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено частично наказателното производство по ДП № 3825/2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 47148/2016г. по описа на СРП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление. Подържа, че не е извършено обективно и всестранно разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Сочи, че в постановлението липсва пълен и подробен анализ на доказателствения материал. Допълва, че в обжалвания акт не са изложени ясни мотиви, които обуславят частично прекратяване на наказателното производство. Намира, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, както и направените доказателствени искания. Счита, че събраните в хода на разследването доказателства обуславят извод за извършено престъпление, за което излага подробни доводи. Моли за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото в СРП за продължаване на разследването.

Съдът след като се запозна с доводите на жалбоподателя, постановлението за прекратяване на наказателното производство и доказателствения материал, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, което се явява пострадал от престъплението.

Депозирана е в рамките на законоустановения 7-дневен срок съгласно императивната разпоредба на чл. 243, ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустима.

1

Наказателното производство по ДП № 3825/2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 47148/2016г. по описа на СРП е образувано на 14.12.2016г. за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК. Производството е образувано с постановление за образуване на досъдебно производство на прокурора въз основа на подаден сигнал за извършено престъпление. В хода на досъдебното производство в процесуалното качество на обвиняем е привлечен Б. М. Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК.

Разследването е приключило и досъдебното производство е изпратено в Софийска районна прокуратура със заключително мнение на водещия разследването за частично прекратяване на наказателното производство на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК за престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, като прокурорът е приел, че производството следва да продължи да се води за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като с Постановление от 13.06.2022г. наблюдаващият прокурор е приел, че производството следва да продължи за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за което има данни да е осъществено от обв. Д., и е прекратил частично наказателното производство по отношение на обвинението за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК. Постановлението е получено от пострадалия на 12.08.2022г., а от обвиняемия на 17.08.2022г., видно от приложените разписки по делото.

Преди съдът да провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, е необходимо да се увери, че са налице процесуалните предпоставки да стори това, т. е. да е налице жалба, изходяща от лице имащо качеството на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице и жалбата да е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване. В конкретния случай жалбата срещу постановлението на СРП за частично прекратяване, макар и подадена от легитимирано лице, имащо подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяната на атакувания акт на прокурор при СРП, е подадена срещу акт неподлежащ на обжалване пред съд. Това е така, тъй като произнасянето на съда в рамките на правомощията му по чл.

243, ал. 5 от НПК допускат съдебен контрол единствено над актове на прокурора, с които се слага край на наказателното производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с повдигнатото обвинение, както и относно лица привлечени като съучастници за същите деяния. Съставеното от прокурора постановление, не попада в обхвата на чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, в който са посочени възможностите за осъществяване на съдебен контрол, тъй като не са налице случаите визирани в чл. 24, ал.1 от НПК.

Всъщност, частичното прекратяване на наказателното производство въз основа на релевираното от прокурора основание по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е по отношение на повдигнатото и съотв. предявено конкретно обвинение на конкретно лице. В случая, доколкото прокурора е приел, въз основа установените факти и обстоятелства, че е налице деяние, но същото следва да получи друга, различна от приетата от него правна квалификация на престъплението, предмет на воденото разследане, то и сътв. не е необходимо да е налице ПЧП, предвид, че в конкретния случай, в хода на воденото разследване, е реализиран и института на изменение на обвинението, във връзка с който е налице задължителна практика на ВКС, която изключва частичното прекратяване по 2 различните правни квалификации на едно и също деяние и спрямо едно и също лице, определяни в хода на досъдебното производство, защото те са израз на осъществяване на института на изменение на обвинението на досъдебното производство, водещ до продължаващо развитие на делото по последното обвинение.

В конкретния случай се касае за изменение на правната квалифкация на извършеното деяние, предмет на провежданото разследване - на фазата на досъдебното производство.

Наказателното производство продължава да се води за извършено спрямо пострадалия Р. Ц. деяние, но с правна квалификация по чл. 216, ал.1 от НК. Следователно наблюдаващият прокурор по същество не е приел да са налични реабилитиращите основания за прекратяване на наказателното производство по отношение на цялостната възприета и описана в постановлението за прекратяване деятелност на обв. Д. спрямо пострадалия Ц.. Т.е в случая не е налице прекратяване на наказателното производство относно самото деяние, а на същото при идентичност на фактите и обстоятелствата е придадена различна правна квалификация.

Оспорваното постановление, според което се заявява, че се ангажира отговорността на обв.

Д. за осъществено престъпно деяние по чл. 216, ал. 1 от НК, а не за такова по чл. 213а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, практически не прегражда пътя на наказателното преследване.

Правомощията на прокурора да си служи както с института на изменение на обвинението, така и да преценява правната квалификация на предмета на воденото разследване – каквато е и настоящата хипотеза не попадат под съдебна ревизия, като упражняването им не налага и произнасяне с нарочно постановление. От друга страна -наличието на последното, съвсем не означава, че то е обжалваемо пред съд, въпросът за което еднозначно разрешен и по тълкувателен път с ТР № 2/2002 г. на ВКС.

С оглед посоченото, съдът намира, че доколкото прокурорския акт не подлежи на съдебен контрол, то и настоящия съд не е компетентен да се произнесе относно законосъобразността на обжалваното постановление в частта му, относно частичното прекратяване на наказателното производство. Без значение в случая е обстоятелството, че в заключителната част на постановлението е посочено, че то подлежи на обжалване в 7 мо дневен срок от получаването му пред СРС, НО. В случаи като настоящия лицата, засегнати от определено деяние, разполагат единствено с възможността, визирана в чл. 200 от НПК - да обжалват актовете на прокурора пред по-горестоящия прокурор, но не и с правото на жалба по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата на пострадалия следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а съдебното производство по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. И. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес:

3 гр. С**, ул. „К****, чрез адв. М. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 13.06.2022г., с което на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено частично наказателното производство по ДП № 3825/2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 47148/2016г. по описа на СРП.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 15060/2022г. по описа на СРС, НО, 105 състав.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщенията от страните по реда на глава 22 от НПК.

Препис да се изпрати на жалбоподателя чрез неговия повереник и на СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4