Решение № 4283 от 13.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2778/2018
- Вид
- Решение № 4283
- Подписан
- 13.06.2019
- В сила
- 09.10.2020
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 13.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 2778 по описа за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.П.В. против Г. ф., с която е предявен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
Твърди се, че при ПТП настъпило на 31.12.2015 г. на главен път І-6 от гр.Айтос към гр.Бургас, след разклона за с.Българово, е причинена смъртта на В.А.В.-син на ищцата. Твърди се, че на посочената дата З.В.В. е управлявал л.а.м. „Пежо 106“ с рег. № *****, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради нарушение на правилата за движение по пътищата самокатастрофирал. Твърди се, че водачът на автомобила се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения, не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и в пряка причинна връзка от това негово поведение настъпила смъртта на сина на ищцата. Поддържа се, че смъртта на В.се отразява изключително тежко в живота и на душевното състояние на неговата майка. Поддържа се, че ищцата отгледала сама своя син, тъй като останала вдовица и положила огромно старание и обич да изгради сама нормална семейна среда, в която е отглеждала и възпитавала момчето си. Всичко това направило връзката между тях още по-специална, дълбока и неразривна. Поддържа се, че и до днес ищцата не може да приеме смъртта на сина си и фактът, че никога повече няма да може да разчита на неговото присъствие и морална опора, никога повече няма да види топлите му очи и да усети синовната му прегръдка.
Поддържа се, че преди завеждане на настоящия иск ищцата е предявила претенцията си пред ответника, който отказал да определи и заплати обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника Г.Ф.да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина й В.А.В., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП на 31.12.2015 г. на главен път І-6 от гр.Айтос към гр.Бургас, след разклона за с.Българово по вина на водача на л.а.м. „Пежо 106“ с рег. № *****, за който автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от 31.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Г.Ф.чрез юрисконсулт П., надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора.
Ответникът заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия с твърдението, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, с който преди ПТП са употребили заедно алкохол.
Оспорва размера на исковата претенция като силно завишен. Оспорва претенцията за лихва.
В срока по чл.372 ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба. Оспорва отговора на ответника. Твърди, че у пострадалия не е налице знание за липсата на правоспособност на виновния водач, както и наличието на употреба на алкохол. Поддържа всичките си заявени доказателствени искания. Моли съда да допусне уточнение в ЕГН на ищцата, тъй като в абзац първи на исковата молба същото е записано грешно, като ЕГН да се чете *****.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът депозира допълнителен отговор. Поддържа всички възражения и искания.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото лице помагач в съдебно заседание се явява лично, по решението предоставя на съда.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 17.01.2019 г.
Присъда № 69 от 15.03.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 154/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, наказателно отделение, З.В.В. е признат за виновен в това, че на 31.12.2015 г. около 23,45 часа на път І-6 в посока от гр.Айтос към гр.Бургас, на 200 м след разклон за гр. Българово, при управление на МПС-л.а.м.
„Пежо 106“ с рег. № *****, в пияно състояние-0,84 промила на хиляда етилов алкохол в кръвта и без да има необходимата правоспособност, действайки като непълнолетен, не навършил 16 годишна възраст, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което виновно е допуснал самостоятелно пътнотранспортно произшествие, представляващо изгубване на управлението на управляваното МПС при навлизане в ляв завой, с последвали удари на същото в предпазните мантинели, при което е последвало излизане на тялото на возещия се в автомобила пътник В.А.В. и падането му на крайпътния терен, при което същият е получил травми-черепно-мозъчна травма-фрагментирано счупване на черепа, в резултат на които е последвала смъртта му, и по непредпазливост причинил смъртта на В.А.В..
Предвид горната присъда деянието, авторството и виновното поведение на водача З.В.В. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на В.А.В., както и че деянието е извършено в пияно състояние от неправоспособен водач, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 17.01.2019 г. Присъда № 69 от 15.03.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 154/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, наказателно отделение.
Между страните не се спори, а и от приетото по делото удостоверение за наследници № 94-01-32641 от 14.09.2017 г. на Община Бургас, се установява, че ищцата е майка на починалия и негов единствен наследник по закон.
От приетото по делото САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило, следствие на движение с висока скорост в завой и загуба на напречна устойчивост. Преди мястото на първия удар, автомобилът е навлязъл в ляв за него завой. Установява се, че процесното ПТП не би настъпило при положение, че водачът на автомобила е спазил ограниченията на скоростта от 50 км/ч в зоната преди навлизане в левия за него завой.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че причината за смъртта на В.Вълков е черепно мозъчната травма. Между получените при ПТП увреждания и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, но съобразно механизма на настъпване на процесното ПТП, предпазният колан не би имал ефективно действие. Процесният автомобил е понесъл множество удари от всички страни на автомобила, като основните удари са челно-странични.
От заключението на комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза се установява, че претърпяната от ищцата тежка психотравма, каквато е внезапната смърт на сина й, е довела до разстройство в адаптацията-тежко кризисно състояние, след което е налице състояние на протрахиран отговор към трагично събитие с изразена тревожно-депресивна симптоматика: дистимия, тревожност, напрежение, инсомния, безапетитие, емоционална неустойчивост, емоционална отчужденост, вегетативна симптоматика, която покрива параметрите на диагнозата: протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция в границите на адаптационното разстройство.
Към момента при ищцата не се установяват психични симптоми с характеристика на клинична депресия. Въпреки продължаващото присъствие на преживявания за невъзвратимост, ситуативна минорност, при ищцата се наблюдава връщане към предишни занимания, възстановяване на обичайното ежедневие, което е видоизменено от новите обстоятелства. Ищцата е възстановила социалните си контакти, справя се с професионалните си задължения. Не се установяват когнитивни промени до степен да повлияят ежедневието.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля С.В.М., който установява, че познава семейството на ищцата от лятото на 2012 г. Към този момент В.живеел в семейното жилище с майка си, баща си и брат си. Като във всяко едно семейство имали нормални взаимоотношения. Д. се грижела изключително много за сина си. Свидетелят установява, че преди загубата на сина си, ищцата била лъчезарен човек, контактен, с който винаги можеш да седнеш и да си говориш. След произшествието се затворила в себе си и в общи линии станало по-трудно да се комуникира с нея. При всяка среща и чуване ищцата непрекъснато говорела за инцидента. Към настоящия момент ищцата не е превъзмогнала загубата по никакъв начин.
Свидетелката А.В.К.установява, че отношенията между В.и майка му били нормални, много близки. Преди инцидента с В., ищцата била жизнерадостна, винаги усмихната, лъчезарна, но след инцидента не е същата. Вглъбена е. Винаги, когато се виждат се връщат назад.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви.
На 17.11.2017 г. ищцата сезирала ответника с искане за заплащане на обезщетение, като с писмо от 14.02.2018 г. ответникът отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета № 210375/17.11.2017 г.
От представената справка от базата данни на Информационния център към Г.Ф.се установява, че към 31.12.2015 г. за увреждащото превозно средство, не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача З.В.В., както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син.
Както е посочено по-горе тези обстоятелства на основание чл.300 от ГПК са установени с влязлата в сила присъда.
С отговора си ответникът е въвел своевременно възражение за принос от страна на пострадалия с твърдения за непоставен предпазен колан, както и съгласие да пътува в автомобил управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол.
С оглед заключението на комплексната СМЕ и САТЕ възражението за принос с твърдението за непоставен предпазен колан се явява неоснователно, доколкото при този механизъм на ПТП предпазният колан не би имал ефективно действие.
Основателно е обаче възражението за принос от страна на пострадалия, който се е съгласил да пътува в автомобил управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол, като последните две обстоятелства безспорно са доказани с влязлата в сила присъда.
С тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК се прие, че пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, е рисково поведение, което поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно произшествие.
Разпечатката съдържа 47 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9776bf8c-5ee0-48a1-9229-2e0ff4df04b9