Решение № 3783 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3783 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20231100109330 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ .

Ищецът А. Х. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я. Д. е предявил осъдителен иск против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 26.04.2023 г. в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 05.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба излага, че на 26.04.2023 г. в гр. София е настъпило ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № **** Б. Р. Х., който не пропуска преминаващите по път с предимство автомобили, с което става причина за катастрофа между лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е350“ с peг. № ****, управляван от Г.П.К. е ЕГН ********** и лек автомобил Марка „Опел“, модел „Корса“ с д.к.№ ****, управляван от А. Х. Г., в следствие на което на последния са причинени травматични увреждания по главата,врата и тялото.

В исковата молба се посочва също така, че за увреждащото МПС е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество валидна към момента на процесното ПТП.

С оглед на горното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер от 26 000 лв. и претендира присъждане на разноски по делото включително и за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София оспорва предявения иск за главница по основание и размер. Навежда доводи за независимо извършителство от страна на ищеца. В тази връзка оспорва механизма на ПТП, както и че е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи.

1

Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Прави искане за конституиране на помагач.Оспорва и претенцията за лихви.

Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, т.к твърди, че ищецът не е поставил предпазен колан.

Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и претендира направените разноски по делото.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол № К 228 на СДВР отдел „ПП“ , скица, АУАН , Наказателно постановление от 01.06.2025 год.,както и медицинска документация се установява, че на 26.04.2023 г. около 07.10 ч. в гр.София е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е350“ с peг. № **** управляван от Г.П.К. е ЕГН ********** и лек автомобил Марка „Опел“, модел „Кореа“ с д.к.№ ****, управляван от А.

Х. Г., при който Мерцедеса движещ се по ул. „Стоян Михайловски“ с посока от „П. Я.ов“ към бул. „Г.М.Д.“, за да избегне удар с неправомерно извършващ в неговата лента за движение ляв завой автомобил /„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № **** управляван от Б. Р.

Х./ се отклонява наляво и навлиза частично в насрещната лента за движение и там удря челно/странично спрелия и изчакващ за ляв завой „Опел“, модел „Корса“ , шофиран от ищеца.

Установено е и няма спор, че за процесния лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег.

№ **** е имало застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество валидна към датата на процесното ПТП, както и това, че пострадалият е заявил извънсъдебно към застрахователя претенция на 05.05.2023 год.

От приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално се установява ,че в момента в който водачът на Мерцедеса е забелязал навлизащия в неговата лента Опел Зафира не би могъл да предотврати удара чрез спиране и се е опитал да заобиколи въпросния автомобил,като по този начин ударил пък спрелия в насрещната лента „Опел“, модел „Корса“. Скоростта на Мерцедеса била 50 км.ч. преди удара и 31 км.ч. при самия удар в насрещния автомобил.

Факт е, че Б. Р. Х. като водач на лекия автомобил „Опел Зафира“ излиза от вход/изхода на магазина за строителни материали и с извършване на неразрешена маневрата завой наляво иска да пресече двете пътни ленти на ул. „Стоян Михайловски“ за движещите се от кръстовището към бул. „Пейо К. Я.ов“ и да навлезе в пътните ленти към кръстовището с ул.

„Никола Габровски“. За да него удари него,водачът на Мерцедеса се отклонява наляво към осевата линия , навлиза в насрещната лента и удря спрелия там автомобил. Опасната зона за пълно спиране на лекия автомобил „Мерцедес Е350“ с максимална интензивност от скоростта на движение преди пътнотранспортното произшествие 50 км/ч е 33,49 м за време 3,42 сек,а отстоянието до „Опел Зафира“ е било 31.22 м.

Вещото лице е категорично,че ако не е бил с поставен предпазен колан ищецът би получил още по-тежки и многобройни увреждания от волана и интериора на автомобила.

По делото е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните по 2 делото. От същото се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреди: контузия на главата и сътресение на мозъка без загуба на съзнание, контузия на гръдния кош и шийния отдел на гръбначния стълб, счупване на 8 и 9 десни ребра.

Спешна медицинска помощ пострадалият е получил в Спешно отделение на болница „Св. Анна“ и впоследствие в “УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и след изследвания и обработка на раната в тилната област на главата е освободен за домашно лечение.

Получените травматични увреждания от процесното ПТП са довели на пострадалия болки и страдания за срок от 1 месец, като през първия 10 дни непосредствено след злополуката болките при ищеца са били с по-интензивен характер. През останалото време ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора и особено при студено и влажно време, когато той е бил принуден да ползва седитивни и обезболяващи средства.

Св. Х. установява,че искал да направи ляв завой,макар да е знаел,че на това място е забранен.Пропуснал поне 15 коли преди да опита да направи завоя.

От показанията на разпитания свидетел В. Г.а/дъщеря на ищеца/ се установява, че в болницата ищецът бил в лошо състояние с кръв по главата, стресиран и уплашен.

Домашното лечение и пълното възстановяване е продължило повече от месец,като през няколко е имал нужда от помощ при обслужването си,тай като бил на легло. В момента вече е възстановен.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи следва да бъдат налице при условията на кумулативност – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина/презумира се/.

С оглед приложените по делото Констативен протокол , скица, АУАН и Наказателно постановление от 01.06.2025 и заключението на АТЕ съдът приема за установено, че водачът на „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № **** Б. Р. Х. в нарушение на чл.37,ал.3 ЗДвП според който водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път и чл.63,ал.2,т.2 от ППЗДвП където е налице забрана за пресичане на двойна непрекъсната линия на надлъжната пътна маркировка.

Водачът на Мерцедеса Г.П.К. няма вина за катастрофата и е факт, че санкционирането му с наказателно постановление е отменено от съда с влязло в сила решение.

Съдът намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреда за ищеца по делото, която е пряка и непосредствена 3 последица от противоправното деяние.

Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Установено е и наличието на договорно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ****.

Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Съдът не възприема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,поради това, че е бил без поставен предпазен колан,тъй като доказателства в тази връзка не бяха представени. Установяването на горното обстоятелства е било в тежест на ответника/пълно и главно доказване/ и тъй като последният не го е установил следва да понесе последствията от това,т.е. отхвърляне на направеното възражение за съпричиняване.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на уврежданията , които са довели до обездвижването му за около седмица, затруднени движения за около месец и са причинили болки и неудобства. Съдът отчита и факта на пълно възстановяване на ищеца от уврежданията. Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 8 000 лв., като намира този размер за справедлив и обоснован с оглед продължителността и интензитета на търпените от ищецът болки и неудобства и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Законната лихва следва да се начисли така както е поискана от ищеца –от 06.08.2023 год. съобразно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ .

По разноските в производството:

При уважен/отхвърлен иск в пропорция 30 % към 70 % ищецът следва да получи 522 лв. разноски ,а ответника 511 лв. и след компенсация последния следва да заплати на ищеца 11 лв. разноски.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на адв. Я. Д. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1100 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Черни връх“ 51 Д да заплати на А. Х. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я. Д., със съдебен адрес:

4 гр. София, ул. Алабин № 28, ет. 1 на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпили при ПТП на 26.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2023 год. до окончателното й изплащане и разноски по компенсация в размер на 11 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен.

О С Ъ Ж Д А ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на адв. Я. Д. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5