Определение № 1213 от 29.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1213 гр. Варна, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500175 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 96259/20.12.2023 г. , уточнена с молба с вх. № 5866/06.03.2024 г., депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Х. И.-САК, срещу Разпореждане № 46906/05.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 10951/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XX-ти съдебен състав, В ЧАСТТА с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Т. В. Б., ЕГН **********, гр. *******, *************************************, за вземания, основани на извлечение от счетоводните книги на банката, а именно такси в общ размер на 260.79 лева, дължими по Договор за издаване на кредитна карта от 06.08.2020 г. за период от 08.01.2021 г. до 13.08.2023 г., както следва: 45 лева годишна такса за обслужване на платежен инструмент на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях; 170.79 лева сбор от 7 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях; 15.00 лева такса за блокиране на карта/кредитен лимит на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях; 30.00 лева, представляваща такса, начислена на осн. Раздел VIII, В, т.

13 от Тарифа за таксите и комисионните; както и сумата от 25.20 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно като немотивирано и несъобразено с материалния и процесуалния закон.

Отбелязва, че нарушението на изискването за мотивираност и недостатъците на мотивите са основание за отмяна на постановения съдебен акт. Счита, че Законът за потребителския кредит (ЗПК) не намира приложение по отношение на процесния договор за издаване на кредитна карта, тъй като той 1 не е такъв за предоставяне на потребителски кредит, а приложим се явява действащия към момента на сключване на договора Закон за платежните услуги и платежните инструменти (ЗПУПИ), като всички предвидени в него изисквания са спазени. В случай, че въззивният съд не възприеме до тук изложеното посочва, че дължимостта на таксите е изрично предвидена в чл.

10.1 от ОУ към договора, като последните нямат пряко отношение към съществените престации по договора, поради което събирането им не е забранено от закона. Счита претенцията за обезщетение за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост за основателна, доколкото това уведомяване е разход, който кредиторът не би направил при добросъвестно поведение на длъжника и предвид наличните по делото доказателства за направените разходи в тази връзка. Позовава се на разрешението, дадено в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с това, че обявяването на предсрочната изискуемост и уведомяването на длъжника за това обстоятелство са задължителни условия за защитата на правата на кредитора в заповедното производство. Отправя искане за отмяна на обжалваното разпореждане в посочените части и присъждане на съдебноделоводни разноски.

Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не се връчва, поради което и в настоящото производство не се конституира насрещна страна.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в една част и основателна в друга като съображенията за това са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, депозирано от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу длъжника Т. В. Б. за парични вземания, основани на извлечение от счетоводните книги на банката, дължими по силата на Договор за издаване на кредитна карта от 06.08.2020 г., а именно сумата от 1096.55 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до окончателното й изплащане; сумата от 409.27 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 29.09.2021 г. до 10.07.2023 г.; сумата от 97.67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.09.2021 г. до 13.08.2023 г.; сумата от 138.12 лева, представляваща дължими премии по застраховка „Защита на плащанията“; 45 лева, представляваща годишна такса за обслужване на платежен инструмент на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях; 170.79 лева, представляваща сбор от 7 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях; 15.00 лева, представляваща такса за блокиране на карта/кредитен лимит на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях; 30.00 лева, представляваща такса, начислена на осн. Раздел VIII, В, т.

13 от Тарифа за таксите и комисионните; както и сумата от 25.20 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпила 2 предсрочна изискуемост на кредита. Претендират се и сторените разноски.

Към заявлението е приложено извлечението от счетоводните книги на банката, както и процесният Договор за издаване на кредитна карта от 06.08.2020 г. и приложенията към него. Производството е оставено без движение с разпореждане № 33189/31.08.2023 г. и разпореждане № 40673/24.10.2023 г., като дадените от съда указания са изпълнени с молба с вх. № 68748/19.09.2023 г. и молба с вх.№ 83936/08.11.2023 г.

За да отхвърли заявлението в обжалваната част, заповедният съд е счел, че претендираните вземания за такси и разходи за уведомяване противоречат на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява събирането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управление на кредита, както и на нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Съставът на въззивния съд счита, че в конкретния случай, доколкото се касае за договорно правоотношение, по силата на което банката предоставя на длъжника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, приложение намира именно ЗПК. Следва да се отбележи, че процесният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК и не попада в някоя от изброените в чл. 4 от ЗПК хипотези, при които приложението на този закон е изключено, като обстоятелството, че като средство за достъп до отпуснатите средства по кредитния лимит се издава и персонална кредитна карта на длъжника не променя характера на договора като такъв за потребителски кредит, което от своя страна не изключва приложението в отношенията между страните и на ЗПУПИ, доколкото двата нормативни акта имат различен предмет на регулиране.

Следва да се отбележи обаче, че освен предвидените в чл. 411, ал. 2 от ГПК предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, сред които и задължението на заповедния съд да следи служебно за спазването на закона и добрите нрави, за да издаде исканата заповед, съдът следва най-напред да е сезиран с редовно заявление, което, както се сочи в чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, предвидени в чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК, като трябва да е налице индивидуализация на всяко едно отделно вземане чрез посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича.

Видно от иницииращото заповедното производство заявление е че част от претенцията на кредитора, касае такси в общ размер от 260.79 лева с посочен период от 08.01.2020 г. до 13.08.2023 г. Тези такси заявителят сочи и като отделни компоненти, като общата сума се формира от следните такси: 45 лева за годишна такса за обслужване на платежен инструмент на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях, 170.79 лева, представляваща сбор от 7 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях, 15 лева за такса за блокиране на карта/кредитен лимит на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях и 30.00 лева – такса, начислена на осн. Раздел VIII, В, т. 13 от Тарифа за таксите и комисионните. В чл. 10.1 от ОУ е предвидено, че за предоставяне на кредита и за другите услуги, свързани с ползване на картата, която се предоставя от банката, картодържателят заплаща на банката възнаграждения, включително, но не само, лихви, посочени в Приложение № 1 към 3 настоящите Условия, като всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечение.

Настоящият състав намира, че така заявеното вземане за такси, макар и разбито по пера, се явява неясно и неконкретизирано по отношение на всеки един съставен елемент, представляващ отделна такса.

Претендираната такса за обслужване на платежен инструмент в размер на 45 лева е заявена като годишна такава, като видно от самото заявление е че претенцията касае близо двугодишен период от време (08.01.2021 г.13.08.2023 г.), като не става ясно за коя година се претендира тази такса.

Таксата за надвишен кредитен лимит пък се претендира като сбор от общо 7 броя такси без да е отразено какъв е размерът на всяка отделна такса, формираща претендирания общ размер, доколкото видно от представеното приложение към ОУ таксата за надвишен кредитен лимит се определя като 5% от размера на надвишаването. В тази връзка и липсва посочване на размера на превишаването на кредитния лимит, съответно неясно остава каква е базата върху която се начислява всяка отделна такса, а от там и как се формира претенцията от 170.79 лева.

Що се отнася до таксата за блокиране на кредитна карта/кредитен лимит на стойност от 15 лева не става ясно нито дали се касае за блокиране на кредитна карта или на кредитен лимит, или съответно на двете, нито към кой момент е станало това, нито при какви условия, на какво основание и в каква точно хипотеза, доколкото чл. 12.4 от ОУ предвижда възможност на банката за събиране на такава такса единствено в случай, че блокирането е извършено по вина или небрежност на картодържателя в някоя от изброените в чл. 12.1 от ОУ хипотези.

Видно от представената към заявлението Тарифа за таксите и комисионните е че претендираната такса в размер на 30 лева, предвидена в раздел VIII, В, т. 13 от Тарифата, е за администриране на просрочен кредит.

Не ясно в какво се изразява това администриране, какви действия са извършени от кредитора и дали действително такива са извършени, като се държи сметка, че отделно от това се претендират и разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Така изложеното води до извод, че претендираните такси не са надлежно индивидуализирани от заявителя, като наличието на такава индивидуализация е било необходимо както с оглед на формалните изисквания на чл. 410, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, така и с оглед извършването на преценка за предпоставките за издаване на заповедта по чл. 411, ал. 2 от ГПК. В тази връзка и заповедният съд е следвало да отхвърли заявлението в тази част в случай, че претенциите не бъдат конкретизирани от заявителя след дадени от съда указания, но по съображения за нередовност на заявлението в тази част.

По отношение на претенцията в размер на 25.20 лева, заявена като разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, заявителят се позовава на разпоредбата на чл. 20.3 от ОУ към процесния договор, която предвижда задължение за картодържателя да покрие евентуалните разходи, свързани с принудително изпълнение на задълженията по договора. В случая от кредитора към заявлението са представени всички изискуеми книжа за уведомяване по надлежния начин – изпратена чрез ЧСИ 4 до длъжника покана за обявяване на цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо, получена лично от последния на 10.07.2023 г., както и доказателство за реално сторен разход – платежно нареждане за извършен превод от кредитора в размер на 25.20 лева към ЧСИ Петя И. във връзка с връчване на покана на длъжника Т. В. Б..