Решение № 110 от 17.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20201000503940 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 4459/23.07.2020г, постановено по гр.д.№ 825/2019г по описа на СГС, е осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С. И. С. с ЕГН **********, сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания, които са в причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 23.04.2018 г. в гр.София на пешеходна пътека, виновно причинено от водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02117001346898, валидна от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2018 г. до окончателното издължаване, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., поради приет принос в размер на 50%. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. С. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 865 лв. Осъден е С. И. С. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Бул Инс” АД сумата от 1300 лв. разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 800 лв., съобразно уважената част от иска и сума в размер на 200 лв.-възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на съда.

Решението е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв.Ал.И. от САК, в частта му, с която исковата претенция е уважена за разликата от 1 000лв. до 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава, съответна част от разноските, с 1 доводи, че е неправилно. Сочи, че в представената медицинска документация е описана травма при ПТП на 23.04.2018г, в коeто ищецът е бил участник като пешеходец. Бил е диагностициран със счупване на външния малеол на лявата малкопищялна кост /фибула/, като първоначално е било отказано болнично лечение, но на 4.05.2018г е постъпил в болница и е било извършено оперативно стабилизиране на счупването с плака и винтове.

Няма данни за настъпили усложнения. Излага доводи, че поддържа възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не е направил необходимото да избегне удара, не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото го МПС, не е изпълнил задължението си по чл.113 ЗДвП. Предприетото от него връщане е направило удара неизбежен, тъй като водачът на лекия автомобил не е могъл да предвиди, че пострадалият ще се върне обратно. Поради това счита, че размерът на съпричиняване следва да бъде повисок от 50 %. По отношение на претенцията за лихва за периода 18.08.2018г до 7.02.2019г. сочи, че е неоснователна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка, поради което е налице забава на кредитора. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 1 000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата за периода 18.08.2018г до 7.02.2019г. и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответните страни по жалбата- наследниците на С. И. С., починал на 14.12.2020г и на негово място конституираните И. С. И.-Б. и В. С. И., представлявани от адв.А. С. от САК, са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Депозирана е насрещна въззивна жалба в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над 20 000лв. до 40 000лв.

Считат, че правилно е определено по размер обезщетението за неимуществени вреди.

Възразяват срещу приетия размер на съпричиняване от 50%, тъй като ПТП е станало на пешеходна пътека.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Ищецът по делото-С. И. С., починал на 14.12.2020г и на негово място са конституирани И. С. И.-Б. и В. С. И./, е посочил, че на 23.04.2018г, около 10.15часа, в гр.София, ул.”Река Велека” е настъпило ПТП, като при управление на л.а. „Опел Астра”, с рег. № ******** с водач В. Г. В., го е блъснал докато е пресичал пешеходна пътека.

Получил е счупване на долен ляв крайник-фрактура на латерален малеол. Изживял е силен емоционален шок от удара и не се е възстановил. Към датата на настъпване на ПТП лекият автомобил е била застрахован при ответното дружество. Предявил е заявление с вх. № ОИ311867/17.05.2018г за изплащане на обезщетението, но не е определено и изплатено застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 18.08.2018г до окончателното изплащане.

Ответникът по делото- ЗД „Бул Инс” АД, чрез процесуалния си представител, е оспорил исковата претенция по основание и размер. Възразил е, че е извършен деликт от В.

В. като водач на л.а.м. „Опел Астра“ с доводи, че е налице случайно деяние. Направил е евентуално възражение за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищецът не е направил необходимото да избегне удара, а е имал възможност за това, въпреки че е пресичал на пешеходна пътека. Не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото го МПС, като не е изпълнил задължението си по чл.113 ЗДвП, с което се е поставил в превишен спрямо нормалния риск.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.432, 2 ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 18.08.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 40 00лв. Приел е, че е доказано възражението за съпричиняване и е определил същото в размер на 50%.

Не се спори между страните, че увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП.

Безспорно е, че със споразумение от 13.05.2019 г. по н.о.х.д. № 20987/2018 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 121 състав, В. Г. В. е признат за виновен в това, че на 23.04.2018 г., около 10,15 часа в гр.София, при управление на л.а.

„Опел Астра“ с рег.№ ********, по ул. „Тодорини кукли“, с посока на движение от ул.

„Витиня“ към ул. „Неофит Бозвели“, в района на кръстовището с ул. „Река Велека“, приближавайки към пешеходна пътека с пътна маркировка М.8.2. от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и намиращ се на пътното платно пешеходец С. И. С., не осигурил преминаването му, като не се убедил, че около габаритите на автомобила (пред и отстрани от него) няма преминаващи хора и едва тогава да потегли и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезена на малкопищялната кост на левия крак, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и деянието е извършено на пешеходна пътека.

От заключението на САТЕ се установява, че ищецът в качеството си на пешеходец, от техническа гледна точка е имал непрекъсната пряка зона на видимост към лекия автомобил, още от момента, в който е навлязъл върху пешеходната пътека от разстояние около 4,20 м, след като е започнал да се движи от дясно на ляво с цел пресичане на ул. „Река Велека“ до момента, в който е предприел движение на заден ход с гръб към траекторията на движение на автомобила, тъй като водачът преди това е бил спрял и е изчаквал преминаването на предходните пешеходци. Движейки се сам и след групата от пешеходци от дясно на ляво, при условие, че автомобилът е бил в покой, пешеходецът е имал възможност да предотврати ПТП, ако непосредствено преди да предприеме движение назад е упражнил визуален контрол при условие, че светофарната уредба вече е преминала в забранителен режим на работа. Установява се, че водачът е възприел своевременно пешеходеца, но е реагирал обективно значителни късно, тъй като до момента на поява на опасността /движение назад/, пешеходецът не е давал видими признаци, че ще промени рязко посоката си на движение. В момента, в който пешеходецът е навлязъл за пръв път върху пешеходната пътека от дясно на ляво, лекият автомобил „Опел Астра” е бил в покой, насочен с предната си част към средна пътна лента на дясното пътно платно на ул. „Река Велека“ под ъгъл около 45 градуса, а в момента, в който пешеходецът се е спрял, отклонил се е странично на свое ляво, чрез крачка в страни, излязъл е от зоната на пешеходната пътека, придвижил се е извън нея по посока на огледа, предприел внезапно движение назад, извън пешеходната пътека. Движейки се сам и след групата от пешеходци от дясно на ляво, при условие, че автомобилът е бил в покой, пешеходецът е имал възможност да предотврати ПТП, ако непосредствено преди да предприеме движение назад е упражнил визуален контрол при условие, че светофарната уредба е преминала в забранителен режим на работа.

Водачът е възприел своевременно пешеходеца, но е реагирал значително късно, тъй като до момента на поява на опасността /движение назад/, пешеходецът не е давал видими признаци, че ще промени рязко посоката си на движение. От техническа гледна точка, ако водачът е управлявал автомобила си с оптимално безопасната скорост, не по-висока от 3.90км/ч , реагирайки с време за реакция не по-голямо от 0.6сек е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. В момента, в който пешеходецът е навлязъл за пръв път върху 3 пешеходната пътека от дясно на ляво, лекият автомобил е бил в покой, насочен с предната си част към средна пътна лента на дясното пътно платно на ул.”Река Велека” под ъгъл 45гладуса, а в момента, в който пешеходецът е спрял и е започнал да се движи назад, водачът е бил предприел задвижване на автомобила с цел продължаване по ул.”Река Велека” Спрямо момента на пресичане /стъпване/ на пешеходната пътека, пешеходецът е действал пръв, а спрямо момента, в който пешеходецът е спрял и е започнал да се движи назад, водачът е действал пръв.

При липса на спор пред въззивната инстанция, че следва да се ангажира отговорността на ответното дружество, следва да се разгледа спорния въпрос за възражението за съпричиняване. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е нарушил задължението си да не спира без необходимост на платното за движение, а и внезапно е предприел движение назад с гръб към траекторията на движение на автомобила, в момент, в който светофарната уредба е преминала в забранителен режим на работа, с което е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, като е нарушил чл.113, ал.1, т.2 ЗДвП, удължил ненужно пътя и времето за пресичане, както и задължението си да не спира без необходимост на платното за движение”. Внезапно и рязко е тръгнал назад, без да се обърне и то с гръб към траекторията на движение на автомобила, за което и самият той е дал показания в досъдебното производство, че е достигнал до средата на улицата, спрял се е на място и се е поколебал дали да продължи да пресича, но като е преценил, че няма да успее е решил да се върне обратно и е направил крачка назад.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, в сила към датата на ПТП, според която пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие, но когато то е настъпило на пешеходна пътека, а водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието. В случая автомобилът не се е движил с превишена скорост, спазил е разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Потеглил е след преминаване на пешеходците и след като светофарната уредба е преминала в забранителен режим на работа. Въпреки нарушението на чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП, че водачът на лекия автомобил след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, то следва да се отчете и поведението на пешеходеца, който е сменил рязко посоката си на движение, спрял е не платното, удължил е времето за пресичане. Поради това следва да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, независимо, че ПТП е настъпило непосредствено до пешеходна пътека. При отчитане на изложеното приносът му следва да се определи в размер на 30%.