Определение № 2197 от 09.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. №13220/05.05.2026 г. от КОНПИ, въззивник и ищец в производството, с искане за изменение на постановеното по делото решение №316/16.03.2026 г. в частта относно разноските, както и частна жалба от същия въззивник с искане за отмяна на определение №193/12.02.2025 г., постановено по гр.д. №348/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

В молбата си КОНПИ поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил на въззИ.емите разноски за адвокатско възнаграждение в завишен размер, без да съобрази направеното от процесуалния представител на комисията възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и фактическата и правната сложност на делото. Освен това сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че необходимостта от предявяване на иска е била обусловена от поведението на ответната страна, поради което именно тя следва да понесе направените по делото разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е депозирала становище по молбата.

В частна жалба с вх. №3742/10.03.2025 г. КОНПИ е изложила подробни доводи за неправилност на определение №193/12.02.2025 г., постановено по гр.д. №348/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на комисията за изменение на решение №591/11.12.2024 г., постановено по същото дело, в частта относно възложената държавна такса и присъдените на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

По отношение на възложената в тежест на КОНПИ държавна такса 1 жалбоподателят поддържа, че е налице трайна практика на ВКС, съгласно която Комисията е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ. Сочи още, че доколкото исковете на Комисията по своята правна същност са насочени към защита на публичен интерес и касаят публични държавни вземания, КОНПИ се ползва от привилегията по чл. 84 ГПК.

По отношение на присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение КОНПИ поддържа, че необходимостта от предявяване на иска е обусловена от поведението на ответната страна, поради което именно тя следва да понесе отговорността за разноските. При условията на евентуалност сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен направеното по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност и неправилно е отказал да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ответната страна не е депозирала становище по частната жалба.

Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата за изменение на постановеното от въззивната инстанция решение в частта за разноските е подадена в срок, от страна имаща право, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ, с правно основание чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, срещу Д. Н. Г., Б. А. Г. и „Боро Травел – 99“ ЕООД, за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска в размер на 123 500 лева.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба и частна жалба, подадени от ищеца – КОНПИ.

С въззивната жалба се обжалва решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от КОНПИ срещу Д. Н. Г., Б. А. Г. и „Боро Травел – 99“ ЕООД иск с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с цена на иска 123 500 лева.

С частната жалба се обжалва определение № 193 от 12.02.2025 г., постановено по гр.д. № 348/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на решение № 591/11.12.2024 г. в частта за разноските относно възложената в тежест на комисията държавна такса и присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение.

Досежно определеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3 323.40 евро (с левова равностойност 6 500 лв.) 2 настоящият състав приема, че е справедливо и съобразено с изхода на спора. В случая изцяло е потвърдено решението на първата инстанция, т.е. въззивната жалба на КОНПИ не е уважена. Освен това правната и фактическа сложност на делото са преценени от настоящия състав на въззивната инстанция с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, както и с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия. В случая делото е девет тома на първата инстанция и един том на въззивната инстанция. Продължителността му е вече четири години. Събрани и обсъдени са множество писмени и гласни доказателствени средства.

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от общо 6 500 лева и за тримата въззИ.еми е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и въззвния състав намира, че не са налице предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК и не следва да се намалява.

По тези съображения молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Относно частна жалба с вх.№3742/10.03.2025 г.:

Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване, от активно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Първоинстанционното решение, чието изменение относно разноските е искано, е постановено по искове на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество при действието на ЗПКОНПИ.

Настоящият състав намира, че правилата на чл.154, ал.3 и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ съдържат актуална правна уредба относно държавната такса за производството пред съда по иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Съгласно тях при подаването на исковата молба КОНПИ не внася държавна такса – чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, а съдът я присъжда с решението в зависимост от изхода на делото – чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ. Следователно неприложимо по препращане от чл.159 от ЗПКОНПИ е правилото на чл.84, т.1 от ГПК. Освен това предмет на заявения от КОНПИ иск като процесуален субституент на държавата е непритезателно право на държавата на отнемане на имуществени права на ответника (мотиви на ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС), а не нейно парично или непарично притезание. Държавата придобИ. имуществото от влизане в сила на решението за отнемането му от проверяваното лице и лицата по чл.143, чл.144, чл.145, чл.146 и чл.150 от ЗПКОНПИ и от този момент се легитимира като носител на включените в него права – парични вземания, право на собственост върху недвижими и движими вещи и т. н. Ето защо при отхвърляне исковете за отнемане с цена от 123 500 лв., КОНПИ дължи държавна такса в размер от 4 940 лв.

Относно възложеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав отчита, че първата инстанция правилно е съобразила, че делото се 3 характеризира с фактическа и правна сложност; неговия предмет; вида и броя на предявените искове; въведените възражения, както и цената; обема на извършената от адвоката работа; продължителността на производството. С оглед на което правилно е приела, че договореното и заплатено възнаграждение е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото и реално положената работа. Освен това определеният размер не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

Поради съвпадане изводите и на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№13220/05.05.2026 г., депозирана от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на решение №316 от 16.03.2026 г., постановено по в.гр.д.№1495/2025 г. по описа на САС, ГО, 2-ри състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение №193 от 12.02.2025 г., постановено по гр.д.№348/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Определение подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4