Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 20.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3251/2025
Вид
Решение № 302
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Стелла Светозарова Моллова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. П., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20251720103251 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ ****, чрез адв. М., срещу Е. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****“, ***, с която се иска да бъде осъден ответникът на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 753,28 лева, от които: сумата от 719,32 лева – главница за периода 13.08.2024г.

– 09.06.2025г. и сумата от 33,96 лева – лихва за забава месечните плащания за периода 02.11.2024г. 29.07.2025г., за доставена, отведена и пречистена вода за адрес гр. П., кв. „****“, ****, с абонатен *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника съществува облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2004г., изм. и доп./. Съществуващото правоотношение възникнало с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги, абонатът имал задължението да заплаща същите в предвидения в закона срок.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и 1 одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и ал. 3 одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „ВиК” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Твърди се, че към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните, поради което можело да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Твърди се, че в счетоводните регистри на ищеца била създадена отделна партида с абонатен номер на името на ответника за ползваните от него и предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за процесния период, като за този период били издадени 10 бр. фактури. Сочи се, че по така възникналото облигационно отношение между страните, ответникът не бил заплатил предоставените ВиК услуги за процесния период. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

В писменото си становище по хода на делото от 17.02.2026 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като в проведеното на 07.04.2026 г. открито съдебно заседание съдът, съобразявайки наличието на предпоставките за това, е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение в законоустановения срок. Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото съдебно заседание (л. 31 делото).

2

Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна - л. 20 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 31 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да се уважат изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ размер на 450 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, или 230,08 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****“, *** , да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ ****, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в общ размер на 753,28 лева (равностойна на 385,14 евро), от които: сумата от 719,32 лева – главница за периода 13.08.2024 г. – 09.06.2025 г. и сумата от 33,96 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода 02.11.2024 г. 29.07.2025 г., за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., кв. „****“, ****, с абонатен *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Е. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****“, *** , да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, със 3 седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ ****, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК сумата от 230,08 евро, представляваща разноски пред първата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Препис от решението да се връчи за сведение на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4