Определение № 410 от 22.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. София, 22.07.2026 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Георгиев като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600527 по описа за 2026 година Постъпила е въззивна жалба от обвиняемата Н. Г. Н. срещу разпореждане № 522/01.06.2026 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по АНД № 748/2025 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на обвиняемата с вх. № 5652/27.04.2026 г. за възстановяване на законния срок за обжалване на постановеното по делото съдебно решение № 46/08.02.2026 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, тъй като при постановяването му не са съобразени обстоятелствата, относно влошеното здравословно състояние на обвиняемата.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С. окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и ги прецени във връзка с атакувания съдебен акт, както и във връзка с изложеното в жалбата, приема за установено следното:

Данните по делото сочат, че производството по АНД № 748/2025 г. по описа на Районен съд – гр.Б. е приключило с постановяване на решение № 46 от 08.02.2025 г., с което обвиняемата Н. Г. Н. е призната за виновна за 1 извършено престъпление по чл.309 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

Срещу така постановеното решение на първоинстанционният съд, е постъпила въззивна жалба с вх. № 3841/20.03.2026 г. от обвиняемата Н. Н., която с определение № 70 от 25.03.2026 г. на съдия от този съд, е била върната на обвиняемата, на основание чл.323 ал.1, т.2 от НПК.

По-нататък от процесуалното развитие на делото е видно, че обвиняемата Н. е депозирала молба вх. № 5652/27.04.2026 г. за възстановяване на основание чл.186 от НПК, на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение № 46 от 08.02.2025 г. Към молбата е била приложена и жалба от обвиняемата Н. срещу определение № 70 от 25.03.2026 г. РС Б., за връщане на въззивната жалба на основание чл.323 ал.1, т.2 от НПК.

С атакуваното разпореждане № 522 на съдия от Районен съд – гр.Б. от 01.06.2026 г., същият е приел за редовна така подадената частна жалба от обвиняемата и е разпоредил преписи от същата да бъдат връчени на другите страни, с указания за възможността им да подадат писмени възражения до даване ход на делото пред въззивната инстанция. С това разпореждане, съдията от БРС е оставил без уважение молбата на обвиняемата с вх. № 5652/27.04.2026 г. за възстановяване на законния срок за обжалване на постановеното по делото съдебно решение № 46/08.02.2026 г. Предмет на въззивно обжалване от обвиняемата е именно тази част от разпореждане № 522 /01.06.2026 г. на съдията от БРС.

При така установените фактически данни, съставът на СОС намира, че жалбата на обвиняемата Н. Г. Н. се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане от настоящия въззивен съд.

Това е така, доколкото разпоредбите на чл.185 и чл.186 от НПК регламентират възстановяването на пропуснат, съответно определен от съда или законов срок, но не предвиждат самостоятелно обжалване на определението, с което първостепенният съд отказва да възстанови срока. Т.е. отказът за възстановяване на пропуснат срок, не е сред определенията, които подлежат на самостоятелно въззивно обжалване по общите правила на НПК, поради което незаконосъобразно първата инстанция е дала указания на обвиняемата за обжалването му. На въззивна проверка подлежи единствено 2 разпореждането за връщане на жалбата, респ. протеста, съгласно разпоредбата на чл.323 ал.2 от НПК, което в случая би следвало да бъде предмет на въззивен контрол, след изпълнение на процесуалните действия по администриране на жалбата на обвиняемата.

При това положение и с оглед на гореизложеното, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че като процесуално недопустима жалбата на обвиняемата Н. Г. Н. срещу атакуваното разпореждане на съдията от БРС, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело съответно следва да бъде прекратено като недопустимо.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на обвиняемата Н. Г. Н. срещу разпореждане № 522/01.06.2026 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по АНД № 748/2025 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на обвиняемата с вх. № 5652/27.04.2026 г. за възстановяване на законния срок за обжалване на постановеното по делото съдебно решение № 46/08.02.2026 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 527/2026 г. по описа на СОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се изпрати за сведение на жалбоподателя – обвиняемата Н. Г. Н..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3