Определение № 430 от 13.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Ловеч, 13.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500223 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 679 от 11.04.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 395 по описа за 2023 година, Районен съд - Ловеч е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. И. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. Л., ул. „Христо Ботев“ № 19, обл. Ловеч за вземане в общ размер на сумата 306.06 лева, произтичаща от неплатени електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, както и за сумата 87.60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.04.2020 г. до 01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /20.03.2023 г./ до изплащане на вземането, както и за сумата 18.50 лева - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението. Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за неустойка за прекратяване на договора в размер на 1,133.17 лева и мораторна лихва върху неустойката в размер на 325.62 лева.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

***, чрез пълномощника – юрисконсулт Петър Петков, с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 1,133.17 лв. неустойка и 325.62 лв. мораторна лихва.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, който е приел, че за кредиторът възниква задължение да уведоми своя длъжник за предсрочното прекратяване, до колкото същото е породено от договорно основание съгласно чл. 54.12 от ОУ и 1 съгласно което: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Счита, че кредиторът е в правото си да претендира неустойки по посочения договор, доколкото дължимостта им е породена от предсрочното прекратяване на договора по Общи условия.

На следващо място посочва, че длъжникът е удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и в тази връзка е наясно с последствията от неплащане на задълженията му, продължило повече от 124 дни, за което не следва да бъде уведомяван повторно.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Районен съд - Ловеч по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за парично вземане в общ размер на сумата 1,439.23 лева, от която: 144.56 лева – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 161.50 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 1,133.17 лева – неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и за вземане в размер на 413.21 лева – мораторна лихва върху главното вземане от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Районен съд - Ловеч е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да допълни заявлението си, като изложи обстоятелства относно съществените характеристики на договора за електронни съобщителни услуги и договора за продажба на изплащане – цена на услугите, цена и вид на устройството на изплащане, срок на договорите, начин на плащане, как е формирано вземането за неплатени суми за устройство по договора за продажба на изплащане и кои вноски не са заплатени, момент на прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и на какво основание е настъпило твърдяното предсрочно прекратяване, момент на прекратяване на договора за продажба на изплащане, по кой договор е начислена неустойка и на какво основание, как е 2 формирана тя и какъв е базовия размер за начисляването й, как е изчислена лихвата за забава, като се посочи поотделно размера й върху всяко от главните вземания и началната дата на забава, от която се претендира. Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил размера на претендираните вземания за конкретните услуги и закупено устройство на изплащане, предоставени на потребителя, размера на лихвите и периода за който са начислени. Посочил е, че д оговорите за услуги в едно с приложенията са прекратени по вина на абоната на 12.04.2020 г. на основание чл. 54.12 от ОУ който гласи , че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. Посочил е също, че според приложимите разпоредби за отговорност във всяко приложение № 1 за всяка конкретна услуга, когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението за периода 10.03.2020 година – 27.05.2020 година в размер на 144.56 лева, представляващи неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и 161.50 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, поради което е възникнало задължение за Б. за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и устройство на 3 изплащане по негова вина.

В индивидуалния договор и в Общите условия не е посочено по какъв начин, другата страна ще бъде уведомяване на изменение, респ. предсрочно прекратяване на договора (разваляне на договора). Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на електронни съобщителни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл липсват твърдения в заявлението, като това не се установява и от приложените към заявлението писмени доказателства, съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК.

По отношение претенцията за мораторна лихва. Предвид акцесорния си характер, с оглед отхвърлянето на претенцията за неустойки, следва да бъде отхвърлено заявлението и за претендираната мораторна лихва върху неустойката.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 679 от 11.04.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 395 по описа за 2023 година на Районен съд - Ловеч, в частта, с която е отхвърлена молбата на „А1 България“ЕАД, ЕИК ***, гр. София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. И. Б., ЕГН **********, гр. Ловеч, за вземане за неустойка в размер на 1,133.17 лева и мораторна лихва върху неустойката в размер на 325.62 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5