Решение № 1042 от 31.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно гражданско дело № 20265300501093 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 422 във вр. с чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл. 79 и чл. 86 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, представлявано от Ю. Р. К., чрез ст. юрк. Г.Н.Ш. против решение №889/27.02.2026г., постановено по гр. д. №227/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, XI гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против М. М. И., представляван от особения представител адв. В. В., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 603, 51 лева (шестстотин и три лева и петдесет и една стотинки), представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.09.2020г.- 17.07.2023г. и мораторна лихва в размер на 146, 85 лева (сто четиридесет и шест лева и осемдесет пет стотинки) за периода 30.11.2020г.31.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024г.- датата на подаване на заявлението по частно гр. дело № 20371/2024 г. на ПРС, XXII гр. с-в, до окончателното изплащане на вземането.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, приложен е и документ за заплатена държавна такса, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Неправилно съдът 1 отхвърлил иска, като приел, че ответникът не притежавал качеството на потребител на услугите, тъй като липсвала нотариално заверена декларация-съгласие на наемодателя, с която последният да се съгласявал титуляр на партидата да бъде наемателят. В тази връзка сочи, че декларация по делото имало, която носела печат и подпис на кмета, съответно налице били всички реквизити. Изискването на чл. 2, ал. 3 от ОУ на ВиК оператора от 11.08.2014г. било, че собственикът на имота трябвало да декларира или лично, или чрез декларация с нотариална заверка на подпис, а в настоящия случай налице лично деклариране. Сочи се, че процесният имот бил общинска собственост, а ответникът и неговото семейство ползвали водоснабденото жилище като наематели и именно те били потребители на ВиК услугите. Оспорва се изводът на съда, че в договорите за наем липсвало изискване за заплащане на консумативите за вода на касите на дружеството от страна на наемателя. В тази връзка се сочи, че в договорите от 13.07.1994г., от 20.06.2003г. и от 2017г. било предвидено, че предоставените от страна на ВиК оператора услуги следвало да се заплащаш пряко на дружеството, а не на ОП „Жилфонд“. Ответникът бил ползвател на водоснабдения общински имот, като в това си качество изявил и воля за сключването на неформален договор за доставка на вода. Поради това и неправилно решаващата инстанция приела, че липсвало заявление за откриване на партида, както и че не бил сключен договор за дружеството, доколкото за тези изявления не се изисквала писмена форма. Не било необходимо съгласие на ответника за откриване на партида на негово име, тъй като такова изискване липсвало в ОУ.Освен това съдът отхвърлил иска въз основа на непредявени възражения. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, останала недоволна от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответникът М. М. И., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД главница в размер на 603.51 лева представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 09.09.2020г. – 17.07.2023г. и мораторна лихва в размер на 146.85 лева за периода 30.11.2020г. – 31.10.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.11.2024г.

– датата на подаване на заявлението по частно гр. дело № 20371/2024г. на Пловдивски районен съд до окончателното изплащане на вземането. Съдът е стигнал до извод, че ответникът не е придобил качеството на потребител съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и отговорното лице е наемодателят. На следващо място е посочил, че от представения договор за наем не се съдържа изрична 2 уговорка наемателят да заплаща консумативните разходи за вода за ползване на имота. В представената настанителна заповед също не се съдържа изявление на собственика, че ответникът следва да заплаща консумативи към ВиК или да сключи договори с тези дружества.

По делото не е спорно, че процесният имот, находящ се в гр. Пловдив е собственост на Община Пловдив, което се установява и от представения акт № 256 за общинска собственост. Също не е спорно и се доказва от представените и приети като доказателства, че в процесния период наемател на имота е ответникът със семейството му, състоящо се общо от 6-ма членове. Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът като наемател на ОП „Жилфонд“ притежава качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната по-горе Наредба № 4/14.09.2004 г., ЗРВКУ и ОУ на дружеството.

С оглед на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или физически лица-собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и с оглед на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК, която посочва, че потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

В чл. 2, ал. 3 от ОУ е посочено, че потребител по смисъла на ОУ може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, като лицето по чл. 2, т. 1 и т. 2 се задължава солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация-съгласие. В производството е установено, че със Заповед № ЖН-265/05.12.2018г. е настанен М. М. И. да ползва апартамент, състоящ се от една стая и кухня, ведно с избено помещение № 22 със семейството си. От Община – Пловдив, чрез ОП „Жилфонд“ като наемодател и М. И. като наемател е бил сключен договор за наем на общинско жилище № И-4700/06.12.2018г. Договорът е бил сключен в рамките на до 10 години – от 06.12.2018г. до 06.12.2028г. В чл. 15. /1/ от Договора е уговорено наемателят да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода, телефон и други консумативни разходи, за наетия от него имот пряко на експлоатационните предприятия в установените срокове. В настоящия случай, разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най - малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди, а и не доказва да се е възползвал от 3 тази възможност, поради което следва да намери приложение, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на М. И. са станали задължителни за него. С оглед на така представените заявление, декларация съгласие и Договор за наем се установява изпълнение на изискването на чл. 2, ал. 3 от ОУ на ищеца и И. се явява задължено лице за стойността на потреблението на ВиК услуги в процесния имот за срока на наемното правоотношение. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че ответника има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот, като е било обвързано от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респ. той се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребените ВиК услуги. В първоинстанционното производство, ищецът е доказал правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е възникнало и неговия размер. Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която не е оспорена от страните, при извършена проверка е установено, че лицето има задължения като дължимите суми отговарят на количеството доставена и измерена в имота вода.

Следователно искът се намира за основателен от настоящия състав за периода 09.09.2020г. – 17.07.2023г.

Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна, поради което решението на районния съд следва да бъде отменено с която са отхвърлени предявените искове до размера от 603.51 лева претендирана главница за периода 03.05.2012г. 07.10.2014г., мораторна лихва в размер на 146, 85 лева за периода 30.11.2020г.- 31.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Следва да се постанови друго решение, с което исковете до тези размери да бъдат уважени като основателни и доказани.

С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на въззивника следва да бъде уважена в размер на 38.34 евро (ДТ и юрисконсултско възнаграждение) разноски за заповедното производство, 421,82 евро за исковото производство (юрисконсултско възнаграждение, ДТ, депозит за вещо лице и особен представител) и 76.69 евро пред настоящата инстанция (ДТ и юрисконсултско възнаграждение) или в общ размер на 536,85 евро, тъй като е своевременно заявена.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №889/27.02.2026г., постановено по гр. д. № 227/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, XI гр.състав с което са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А.И.Г., чрез пълномощник 4 юрисконсулт Р.Х., против М. М. И., ЕГН: **********, от град ***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 603, 51 лева (шестстотин и три лева и петдесет и една стотинки), представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.09.2020г.- 17.07.2023г. и мораторна лихва в размер на 146, 85 лева (сто четиридесет и шест лева и осемдесет пет стотинки) за периода 30.11.2020г.- 31.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024г.- датата на подаване на заявлението по частно гр. дело № 20371/ 2024г. на ПРС, XXII гр. с-в, до окончателното изплащане на вземането, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: