Решение № 194 от 24.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002901660 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „МВ Груп 21“ АД, гр.Костинброд, чрез адв.П. П. от САК, срещу решение № 360/24.06.2025г. по възз.т.д. № 345/2025г. на Софийски апелативен съд. С него, след частична отмяна на решение № 230/14.02.2025г. по т.д.№ 513/2024г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София, осъдителен иск за парично вземане за сумата 363 292.36лв., представляващо увеличението в резултат на инфлация на цената на договор за обществена поръчка № ДД-12/04.03.2021г. за извършени и приети строителни работи с протоколи за приемане, съставени в периода 19.07.2021г. - 08.12.2022г., ведно със законната лихва, а в отхвърлителната част решение № 230/14.02.2025г. по т.д.№ 513/2024г. на СГС е потвърдено.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му в нарушение на 1 матералния закон и необоснованост. Според касатора въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно относимите материалноправни разпоредби, уреждащи индексацията на цената на договора - чл.117а ЗОП, Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022г., и чл.266, ал.2 ЗЗД. Намира, че по отношение на искането за индексация възложителят е действал при условия на обвързана компетентност и при наличие на законовите условия е нямал право на отказ или на свободно усмотрение и неправомерно е отказал да изпълни свое законово задължение. Поддържа, че Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022г., има императивен характер и е част от действащата правна рамка на договора за обществена поръчка, поради което изменената цена е следвало да се определи според съдържащите се в нея задължителни правила.

Намира, че в случая намира приложение общата разпоредба на чл.266, ал.2 ЗЗД, конкретизирана и императивно въведена в сферата на публичните договори с чл.117а ЗОП и Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022г. По изложените съображения искането е за касиране на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

С писмен отговор ответникът - Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София, чрез гл.юрисконсулт Д. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение. Претендира за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С постановеното по делото определение № 143/18.01.2026г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по обобщения, конкретизиран и квалифициран въпрос:

Възниква ли по силата на закона задължение за възложителя в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, или изменението на цената следва да се извърши по общия ред – след сключване на допълнително споразумение между страните?

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени осъдителни 2 искове за парично вземане, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.117а ЗОП, за увеличението в резултат на инфлация на цената на сключения между изпълнител - ДЗЗД, един от участниците в което е ищецът, и възложител - ответника договор за обществена поръчка № ДД-12/04.03.2021г., с предмет „Извършване на дейности по подмяна на осветителни тела и ремонт на осветителни и заземителни ел.станции …“, по който възложените работи са изпълнени и приети с протоколи, съставени в периода 19.07.2021г. 08.12.2022г., и цената им - заплатена, както и за парично вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, с правно основание чл.86 ЗЗД.

По отнесения пред въззивната инстанция спорен между страните въпрос относно реда за изменение на цената на процесния договор за обществена поръчка в резултат на инфлация съставът на въззивния съд е тълкувал разпоредбата на чл.117а ЗОП. Въз основа на резултатите от тълкуването е приел, че с разпоредбата се установяват само нормативните параметри на допустимото изменение на цената на договора за обществена поръчка в хипотезите на чл.116, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗОП, но не и редът за това изменение, който е винаги договорен, а не - ex lege.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

Общата постановка за изменение на договорите е закрепена в разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД, съгласно която договорите могат да бъдат изменени( прекратени, разваляни или отменени) само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Ограничения от общото правило на чл.20а, ал.2 ЗЗД по отношение на договорите за обществена поръчка са установени с разпоредбата на чл.116 ЗОП (обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.), предвиждаща изчерпателност на основанията за изменение и лимити за увеличение на цената, а с разпоредбата на чл.112 ЗОП, по арг. от чл.293, ал.6 ТЗ, приложима на осн. чл.120 ЗОП, е предвидена писмена форма, като условие за действителност на изменението.

Разпоредбата на чл.117а ЗОП е приета със Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки ( обн., ДВ, бр. 62 от 5.08.2022г., в сила от 05.08.2022г.) В първоначалната си редакция разпоредбата предвижда, че в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за 3 обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. От текста на разпоредбата не може да се направи извод, че е уредено законово основание за изменение на договора за обществена поръчка. Подобен извод не следва и от мотивите към проекта на Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки (законопроект № 47-254-01-104/19.07.2022г.), видно от които със създаване на чл.117а ЗОП се цели създаване на правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изпълнени вече сключени договори за възлагане на дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция и модернизация, доставка и услуги( в т.ч. договори за инженеринг) и да бъдат преодолени последиците от прогресивната инфрация в цените на строителната продукция, доставка и услуги, с оглед обезпечаване на правната сигурност в гражданския оборот. При тълкуване на чл.117а, ал.1 ЗОП (в първоначалната редакция) във връзка с чл.116, ал.1 ЗОП, следва извод, че изменението на договорите за обществена поръчка е само щвъзможност. В този смисъл е и текстът на новата редакция на разпоредбата на чл.117а, ал.1 ЗОП(ДВ бр.108/23г.), извършена малко повече от година след приемането на разпоредбата, че изменението договорите „може да се извърши“, като е добавено и това, че тази възможност би могла да се осъществи „при наличие на финансов ресурс“.

Налага се краен извод, че изменението на договорите за обществена поръчка при действието на Закона за обществените поръчки ( обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., ред. след ЗД, обн. ДВ, бр. 62 от 5.08.2022г., в сила от 05.08.2022г.) е само възможност, която би могла да се реализира, при наличие на предвидените в ЗОП предпоставки, единствено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед отговора на въпроса, даденото от въззивния съд разрешение е правилно. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация се присъждат направените разноски за юрисконсултско 4 възнаграждение пред касационния съд, на осн. чл.78,ал.8 ГПК, които се определят в размер на 200 евро.

Мотивиран от горното, съставът на I ТО :

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 360/24.06.2025г. по възз.т.д. № 345/2025г. на Софийски апелативен съд.

Осъжда „МВ Груп 21“ АД, гр.Костинброд, да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София, направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационния съд в размер на 200 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5