Решение № 1234 от 11.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Русе, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520100059 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А. клон България, ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Младост 4, бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от д.д.- законен представител и юрисконсулт н.м. против Л. Л. М., ЕГН ********** и е с правно основание чл. 415 от ГПК за установяване на дължима от ответника сума 2547.10 лева- главница по договор за потребителски револвиращ кредит CARD- 17289653 от 05.09.2019 год. с кредитен лимит 2500.00 лева. В условията на евентуалност, ако се установи, че искът бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът предявява осъдителен иск за процесните суми.

Ищецът твърди, че предоставил на ответника кредитна ката CARD- 17289653, като на 19.09.2019 год. тя се възползвала от предвидената в чл. 4 от договора възможност и извършила усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX- 17289647 за закупуването на стоки и и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от договора в параграф „Параметри и условия“ за срок от 12 месеца, като кредитът за стоки и услуги трябвало да бъде изплатен на 12 равни месечни вноски от по 147.49 лева.

Тъй като длъжникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта от 01.04.2020 год., ответникът стартирал процедура по чл. 410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 5255/2022 год., по което била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение, което породило правен интерес у кредитора да предяви настоящия 1 установителен иск. Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът в своя отговор оспорва предявения иск по основание и размер.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед № 2577 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.10.2022 год. по ч.гр. д. № 5255/2022 год. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Л. Л. М., ЕГН ********** да заплати сумата 2547.10 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.10.2022 год., 941.60 лева- договорна лихва за периода от 01.04.2020 год. до 13.04.2021 год., 309.72 левамораторна лихва за периода от 06.04.2021 год. до 16.06.2022 год., 75.97 лева- разноски за държавна такса и 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Ответникът оспорва, че е сключил с ответника договор за кредит и че й е предадена кредитна карта. Тези нейни възражения се опровергават от приетата по делото съдебнотехническа експертиза и от приложената на лист 20 от делото обратна разписка от куриерска служба ЕКОНТ, от която е видно, че на 19.09.2019 год. Л. М. (саморъчният подпис не е оспорен) е получила CARD-17289653, съгласно сключения на 05.09.2019 год. Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17289653. Вещото лице от своя страна установява, че договорът е сключен през интернет като се минава през подробно описана процедурата по сключване на договора за кредит CARD-17289653. Налице са електронно подписване на договор за кредит CARD17289653 по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Гореспоменатия договор за кредит с номер CARD-17289653 притежава три електронни подписа: Първият подпис е на Л. М. и е временен за периода от 20:02:17 ч. на 05.09.2019 г. до 20:22:17 ч. на 05.09.2019 г.; Вторият подпис е на БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А. и съответно е с валидност от 12:37:00 ч. на 26.06.2019 г. до 12:37:00 на 25.06.2020 г.; Третият електронен подпис е на DOCAPOST ,валиден за периода от 18:50:45 ч. на 20.01.2016 г. до 18:50:45 ч. на 19.02.2020 г. - електронната удостоверителна верига.

Вещото лице сочи в обстоятелствената част на заключението си, изследвайки процедурата по сключване на договора, че паролата, с която клиентът е влязъл в зоната с документите, е била валидна около 3 минути. Тази парола е изпратена на потребителя на посочен от нея телефонен номер. Също така след натискане на бутона „3аяви кредит" потребителят е пренасочен към страницата на кредитора, където е попълнил в празни полета информация за личните си данни- име и фамилия (Л. М.), ЕГН (**********), електронен адрес ([email protected]) и телефон (**********). Тези данни- имейл адрес и телефонен номер, от който кредитополучателят е кандидатствал за получаване на кредит и сключване 2 на договор, не са оспорени от ответника.

На листи 55 и 56 от делото ищецът е приложил копие от личната карта на Л. М., заверена от нея „вярно с оригинала“, подписана от ответника декларация, че доброволно предоставя банковата си сметка в Банка ДСК, по която да се извърши усвояване чрез функционалността паричен превод по револвиращ кредит CREX- 17289647 на сумата 1480.00 лева. Към тази декларация е представен Договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица, сключен между Л. М. и Банка ДСК ЕАД, от който е виден номера на сметката, по която ищцовото дружество е превело сумата.

Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника, както и положените подписи от нея.

Изложените съображения водят до извод за наличие на валидно правоотношение между ищеца и ответника по делото.

Ответникът оспорва, че шрифтът на договора е поне равен на 12. Това възражение е неоснователно. Дори и без наличието на специални познания е очевидно, че приложените договор, погасителен план и стандартен европейски формуляр са с еднакъв по вид и размер шрифт- Garamond- 12 pt. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва.

Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания (Решение № 210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС, Решение № 8/18.03.2021 год. по в.т.д. № 29/2021 год. по описа на РОС, Определение № 267/01.10.2021 год. по в.ч.т.д. № 273/2021 год. по описа на РОС, Определение № 204/ 30.07.2021 г. по в.ч.т.д. № 209/2021 год. по описа на РОС и други).

Установи се от приетия по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17289653, че на кредитополучателя е предоставен револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 2000.00 лева, впоследствие увеличен на 2500 лева по данни на кредитора, но не са представени анекс или допълнително споразумение за установяване на този факт.

За използването на картата, кредитополучателят заплаща и всички посочени в договора лихви и такси:

- годишна договорна лихва в размер на 35 %;

- за теглене на пари в брой от АТМ - 2 лв. + 2 % от изтеглената сума;

- за справка за разполагаем лимит на АТМ – 0.40 лева;

- месечна такса за обслужване – 4.00 лева;

- минимална месечна вноска по револвиращия кредит - 120 лева.

Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15- то 3 число на месеца.

На дата 09.10.2019 г. е подписано Приложение c № CREX-17289647( л. 55 от делото), съгласно което се извършва усвояване чрез функционалността паричен превод по револвиращ кредит със сумата 1 480.00 лева, като тя е преведена с платежно нареждане от 10.10.2019 год. по посочената от Л. Л. М. c сметка IBAN: BG15STSA93000025993686.

При просрочени задължения, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.

Вещото лице по приетата съдебно- икономическа експертиза установява, че Кредит с номер CARD-17289653, предоставен под формата на кредитен лимит по револвираща кредитна карта MasterCard, е усвоен на 10.10.2019 г. от картодържателя и ответник по делото Л. Л. М. в размер на 1 480.00 лева чрез функционалността паричен превод по револвиращ кредит. Оставащият до размера на 2 500 лева разполагаем кредитен лимит е l усвоен в периода от 19.09.2019 г. до 15.04.2020 г.

Използваните суми от кредитополучателя чрез процесната кредитна карта са както следва:

- усвоени суми чрез функционалността паричен превод по сметка в размер на 1 480 лева на 10.10.2019 г.,

- усвоени суми на ПОС- терминал в общ размер на 168.42 лева в периода от 14.09.2019 г. до 15.04.2020 г.,

- усвоени суми на АТМ- устройство в общ размер на 1350 лева в периода от 14.09.2019 г. до 15.04.2020 г. и

- погасени за сметка на кредитния лимит при условията на чл. 14 от Договора такси в периода от 14.09.2019 г. до 15.03.2021 г. в общ размер 52.95 лева.

Вещото лице сочи, че ответникът е извършвала периодични погасявания по дълга, с които е погасявала текущи задължения в общ размер на 840.00 лева, с които е погасена:

- главница в размер на 504.27 лева;

- договорна лихва върху главницата в размер на 286.53 лева;

- такси в общ размер 49.20 лева.

Размерът на задълженията на ответника по процесния договор към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК следва да е:

- разрешен и неразрешен кредитен лимит, главница в общ размер на 2 547.l0 лева, - договорна лихва в размер на 941.60 лева, дължима в периода от 01.01. 2020 г. до 13.04.2021 г. и

- мораторна лихва в размер на 309.21 лева, начислена за периода oт 06.04.2021 г. до 16.06.2022 г.

4

Вещото лице обръща внимание, че всяко едно плащане не води до окончателно погасяване на главницата по револвиращия кредит, а освобождава лимит, който може дa се използва като револвиращ кредит, както и че в т.14 от процесния договор е посочено, че всички такси, дължими на кредитора по повод и/или във връзка с извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит. Относно начислените лихви липсва такава клауза.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищец ът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- 15675490 от 25.01.2018 год. с кредитен лимит 1000.00 лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Основателно е възражението на ответника, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 11. ал. 1. т. 20. 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Не е посочен реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/.