Решение № 3600 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3600 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Я.Ц.Д. при участието на секретаря Х.С.С. като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Административно наказателно дело № 20241110207420 по описа за 2024 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № *** от Е. А. Е. с ЕГН ********** и адрес в гр.***, срещу Наказателно постановление N ***от ***г. , издадено от началник сектор, отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован не се явява.

Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл.61, ал. 4 от ЗАНН тъй като е установено, че не живее на адреса, който е посочил.

В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление , както се признава нарушението, но се сочи несъсразмерност на наложеното наказание.

В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява.

Представлява се от юрисконсулт В. - Г. с пълномощно по делото.В хода на съдебните прения последната от името на доверителя си пледира за отхвърляне на жалбата. Сочи , че нарушението е доказано категорично, не са допуснати процесуални нарушения и извършителят е установен по надлежния ред.

Претендира разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

1

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Е. А. Е. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N ***от ***г. , издадено от началник сектор, отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На ***г. на Е. А. Е. с ЕГН ********** бил издаден от И.Б. – служител на ОПП СДВР , Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това , че : '' …….на *** г. в 10:36 часа в гр.***, по бул.*** с посока на движение от ул.*** към бул. *** управлявал на МПС, лек автомобил марка „Т.”, модел „Х. “ с ДК № ***, собственост на ''Е.К.'' ЕООД С ЕИК *** като срещу входа на хотел ''П.'' на № *** е бил засечен да се движи със скорост от 92 км/ч, при забрана за движение със скорост над 40 км/ч. въведена с ПЗ Б26 от ЗДвП и нарушението е установено техническо средство-система за видеоконтрол CORDON M2 с № ***.

Актът бил връчен на жалбоподателя , като същият го подписал без въражения и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N *** от ***г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Съдът намира, че се установи от събраните в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, доказателства че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

2

Съгласно посочената норма, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая НП е издадено за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата - система за видеоконтрол CORDON M2 с № ***, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи образец.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за измерване е одобрен тип средство за измерване (л.7-8) и е преминало проверка за техническа годност , за което е издаден протокол(л.9 от делото).

По делото е установено( л. 10 от делото), че на ***г. процесното средство за измерване е било позиционирано на бул.*** пред № 11, като с него е извършван контрол на скоростта за времето от 08:55ч. до 10:55ч. в посока на движение от ул.*** към бул. ***.

Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на приложения снимков материал и описаното в АУАН и НП.

При отчитане на скоростта и последвалото издаване на НП е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е , че в АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от 92 км./ч.

От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство (л.12), е отчетена скорост на движение 95 км./ч.

Установен по категоричен начин е и субектът на нарушението, като същият собственоръчно е попълнил декларация, че на процесната дата и час е управлявал лекия автомобил(л.5).

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

В настоящият случай, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 92км.ч.

(след приспаднат толеранс), от което следва, че АНО е определил наказанието правилно и съобразно разписаното в закона.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , относно тежестта на наказанията.

Същите са определени от закона и съдът не може да ги изменя по своя преценка.

Що се отнася до приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че не се касае за 3 маловажен случай. Видно от справката за водач, жалбоподателят е многократно наказван за нарушения на ЗДВП, а в настоящият случай , допуснатото превишение на скоростта в градски условия е от характер да представлява риск за живота и здравето на неограничен кръг субекти

Предвид всичко, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно , както от фактическа, така и от правна страна и следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото на административния орган се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N ***от ***г. , издадено от началник сектор, отдел “ПП“ към СДВР, с което на Е. А. Е. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. А. Е. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР , сумата от 80 лева, предтавляваща разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4