Решение № 42 от 19.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Сливен, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Т. като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230104721 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр. чл.78, чл.79 и 86 ЗЗД, вр.чл.309а, вр. чл.432 ТЗ.

Ищецът твърди, че на 25.01.2021г. с ответницата сключили договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията о т COVID-19'“, възложена на „.БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД с Решение № 257/14.04.2020 г. на МС РБ, изменено с решение № 408 от 19 юни 2020 г. и решение № 910 от 10 декември 2020 г., който договор се водел под № FL1153928/25.01.2021г.

По силата на чл.1, ал.1 от договора банката предоставила на ответницата кредит в размер на 6 900 лв., срещу задължението й да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Кредитът бил предоставен за текущи нужди с цел подпомагане от икономическите последствия от пандемията Covid - 19. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, неразделна част към договора 1 съгласно чл.3 от него. С този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи.

Съгласно чл.4 от договора кредитополучателят ползвал гратисен период от 24 месеца, считано от датата на сключване на договора, а именно до 14.01.2023г., като по време на гратисния период кредитополучателят не дължал плащане на главница по кредита. След изтичане на гратисния период по чл.4 от договора кредитополучателят дължал плащане на месечни вноски съгласно изготвения погасителен план. На 25.01.2021г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на 6 900 лв., видно от банково бордеро № 4143144/25.01.2021г.

Сочи, че, било трайно преустановено погасяването на кредита съобразно условията на чл.5 и чл.6 от договора. Съгласно чл.11 от договора, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец имала право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на вноска № 25 с падеж 14.02.2023г. и вноска № 26 с падеж 14.03.2023г., съгласно изготвения погасителен план, при спазване на условията на чл.16 от договора, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Освен неиздължената главница в размер на 6 900 лв. ответницата дължала на банката и мораторна лихва в размер 505.37 лв. за периода от 14.03.2023г. до 06.03.2024г. на основание чл.7 от Договора. Освен претендираните главница и мораторна лихва, кредитополучателят дължал и такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 84 лв.

Твърди, че депозирал заявление по реда на чл. 417 ГПК пред СлРС и било образувано чгд № 1447/2024г., по което били издадени заповед и изпълнителен лист. Тъй като заповедта била връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът спрял изпълнителното производство, което обусловило правен интерес от водене на настоящия исков процес.

От съда се иска признаване на установено, че ответницата дължи на ищцовата банка суми в размер на 6 900 лв. главница по договор за кредит № FL1153928/25.01.2021г., ведно със законна лихва от 21.03.2024 г. до 2 окончателното изплащане на вземането; както и сума в размер на 84 лв., разходи по уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост.

Иска се също така осъждане на ответницата да заплати на ищеца банка мораторна лихва в размер на 505.37 лв. за периода от 14.03.2023 г. до 06.03.2024 г.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил, чрез назначен от съда особен представител. Оспорва претенцията, като счита, че не съществуват валидни облигационни отношения между страните, доколкото договора за кредит, погасителния план, искането за кредит, банковото бордеро не били подписани от ответницата. На следващо място твърди, че не била налице предсрочна изискуемост, и за нейното настъпване ответницата не била уведомена. Счита договорът за нищожен, тъй като липсвала яснота в какъв размер въобще бил кредита, както и въз основа на коя сума се начислявала лихва за забава, както и възнаградителна лихва, както и дължи ли се лихва за забава върху възнаградителната лихва.

Иска се отхвърляне на претенцията, като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

Страните в процеса са в договорни отношения по повод сключен договор за потребителски кредит по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от Ковид 19 № FL1153928/25.01.2021г., съобразно който ответницата получила кредит от банката ищец в размер на 6 900 лв., платим на 60 бр. вноски с начало на погасяване 14.02.2021г., поради ползван гратисен период от 24 месеца, съобразно чл.4 от договора и краен срок на погасяване 14.01.2026г. По кредита не е уговорена дължима лихва за ползване на сумата /договорна лихва/. Кредитът бил отпуснат въз основа на искане на ответницата от 18.01.2021г. и съответно усвоена сумата по кредита на 25.01.2021г. , видно от банково бордеро № 4143144 – л.13 от делото.

Тъй като ответницата не плащала задълженията си по договора, съобразно погасителния план, банката ищец предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем В тази връзка ищецът направил разноски 3 за изготвяне на уведомление, чрез адвокат, на който заплатил сума в размер на 60 лв. на 10.07.2023г. / преводно нареждане – л.11 от заповедното производство по чгд № 1447/2024г. на СлРС/. Видно от констативен протокол на ЧСИ от 08.09.2023г. предсрочната изискуемост настъпила с връчване на уведомлението за това, чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а именно на 08.09.2023г. За работата на ЧСИ по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, ищецът банка му заплатил сума в размер на 24 лв. с преводно нареждане от 24.07.2023г./л.10 от заповедното дело/.

На 21.03.2024г. ищцовото дружество-банка депозирало пред СлРС заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответницата/длъжник. Било образувано ч.гр.д. № 1447/2024г. на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение № 831/25.03.2024г. срещу ответницата. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът по заповедното производство указал на заявителя и настоящ ищец правото да предяви установителен иск и съответно спрял изпълнителното производство.

В хода на процеса е приета и изслушана съдебно икономическа експертиза и повторна такава.

Видно от заключението на първоначалната експертиза по кредита били извършвани плащания в размер на 1 341,69 лв., като остатъка по главницата бил 5 558,31 лв. Размерът на дължимата от ответницата претендирана мораторна лихва бил 505,37 лв. по подробно описани суми по дати в таблица към въпрос № 3 на заключението, а размерът на разходите по уведомяване на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост бил 84 лв./60 лв. на 10.07.2023г. и 24 лв. на 24.07.2023г./.

От заключението на повторната експертиза се установи, че ответницата кредитополучател не е извършвала никакви плащания по кредита, т.е. задължението й по договора възлиза на 6 900 лв., усвоена и непогасена главница.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.

Съдът кредитира по делото заключенията на вещото лице по двете експертизи, като не кредитира отговорът на въпрос № 2 от първоначалното 4 заключение, доколкото се установи, че то е изготвено на база грешни данни и без проверка в счетоводството на ищеца. По въпрос № 2, относно дължимата главница съдът изцяло кредитира повторното заключение, което е изготвено след лична проверка в документацията на ищеца.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус такава възможност е предвидена и в чл.

11 от договора за кредит. Така за случай на неизпълнение се счита забава за плащане на една или повече вноски, независимо от причините за това.

Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните, а именно кредитора и засяга срочността на задължението, като то се превръща от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В процеса се установи, че ответницата изобщо не е плащала никакви суми за погасяване на кредита. Доказа се също така и обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от страна на банката към ответницата/длъжник на 08.09.2023г. Установи се в процеса и разходите във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем в размер на 84 лв. Следователно установителната претенция за дължима главница 6900 лв. и 5 разходи в размер на 84 лв. е основателна и бива уважена. Към главницата е дължима и законна лихва за забава, считано от датата на депозиране пред съда на заявлението по реда на чл.417 ГПК 21.03.2024г. до окончателното плащане.

Съобразно чл.7 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочената главница по кредита в размер на законната лихва за забава. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза по делото се установи, че размерът на обезщетението за забава /мораторна лихва/ за претендирания период от 14.03.2023г.- 06.03.2024г. е в размер на 505,37 лв. или осъдителната претенция се явява основателна в пълния предявен размер и бива уважена.

С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищеца следва да се заплатят от ответницата в размер на 3 966,66 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК /3 007,51 лв. в исковия процес и 959,15 лв. в заповедното производство/.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.

Н. Т., ЕГН: ********** от *** ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:000694749 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър Шумаров, изпълнителни директори сума в размер на 6 900 лв. /шест хиляди и деветстотин лева/, главница, по договор за кредит № FL1153928/25.01.2021г., ведно със законна лихва от 21.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 84 лв. /осемдесет и четири лева/, разходи по уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост за периода 14.03.2023г. – 06.03.2024г.