Присъда № 8 от 21.05.2026, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 8/21.05.2026 г. по НОХ дело № 39/2025 г. по описа на БРС, първи наказателен състав.

Срещу подсъдимия Г. М. Д. от с. К., обл. В. Т. е повдигнато обвинение затова, че на 18.07.2023 г. в гр. Б., обл. В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П. Б. Ц. от гр. Б., заблуждение, че е срещу сумата от 400,00 лв. / сега 204,52 евро/, която Ц. му превел на същата дата чрез „Изипей“ АД, ще му изпрати 10 бр. шезлонги – втора употреба, и с това му причинил имотна вреда в размер на 400,00 лв. / вече 204,52 евро/ престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.

В с. з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира на подс. Д. да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" около минималния размер по съответния законов текст, с приложение на чл.58 А ал.1 от НК, предвид съкратеното съдебно следствие, като се отчетат наличията на: смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство – чистото съдебно минало и направеното самопризнание, а като отегчаващи – не възстановяване на щетата от деянието и утвърдени престъпни наклонности – друго осъждане и данни за трето наказателно производство.

Подс. Д., предвид допуснатото предварително изслушване, прави пълни самопризнания, признава изцяло фактическата обстановка, излагана в обвинителния акт, в условията на чл.371 т.2 НПК. Защитникът на подсъдимия не отрича вината и авторството на деянието в лицето на неговия подзащитен, но счита дори, че следва неговата проява да се квалифицира по по-лек текст от закона – чл.209 ал.3 от НК – маловажен случай, с оглед ниския размер на щетата. Иначе защитникът намира, че в случая имат превес смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, а невъзстановяване на щетите не било е възможно поради тежкото финансово положение на Д. - липсата на средства. Защитникът моли още, след определяне на наказание от съда , да бъде извършено и групиране с другото налично наказание на Г. Д., отразено в ставката за съдимост.

Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. Г. М. Д. е роден на 27.10.2004 г. в гр. Г. О., обл. В. Т., живее в с. К., общ. С., обл. В. Т., българин, български гражданин, със средно образование, не женен, осъждан / към датата на деянието /, безработен, с ЕГН **********.

1

През м. 07. 2023 г. пострадалият свидетел П. Б. Ц. видял обява за продажба на шезлонги в социалната мрежа „Фейсбук“, при цена от 40,00 лв. за брой. На 18.07.2023 г. от профила си във „Фейсбук“ Ц. се свързал с профил на лице от женски пол, чието име не запомнил. Това лице му писала, че шезлонгите се заплащат предварително по „Изипей“, а доставката се извършвала с куриер на „Еконт“. Жената предоставила данни: ЕГН, три имена и телефон на лицето, което фактически продавало шезлонгите, а именно подсъдимият Г. М. Д.. Св. Ц. по мобилен телефон, със СИМ карта с № ************* се договорил с продавача - Г. М. Д., да закупи общо 10 бр. шезлонги, за сумата от общо 400,00 лв. / към датата на договорката /.

Договорената сума трябвало да се преведе предварително чрез „Изипей“ на Д., а доставката на вещите - следвало да се извърши с куриер „Еконт“.

На 18.07.2023 г. св. Ц. отишъл до офис на „Изипей“ в гр. Б.и превел сумата от 400,00 лева на името на Г. М. Д., за което получил Разписка № 010001927474191/ 18.07.2023 г., обадил се повторно на продавача и му казал, че е изпратил парите.

На 19.07.2023 г. П. Ц. не получил пратка и позвънил на дадения му от Д. телефонен номер, като първоначално никой не вдигнал. По- късно се свързал със самия Д., който му казал, че има много работа и му затворил телефона. До привличане на подс. Д. като обвиняем, до внасяне обвинителен акт в съда и приключване на самото образувано наказателно дело в съдебна фаза – пълна инстанция, св. Ц. не получил шезлонгите, не му били върнати и парите, които заплатил за същите.

От изисканата и приложена справка от „Изипей“ АД се установява, че на 18.07.2023 г., в гр. В., Г. М. Д., от офис на дружеството, лично е получил наредената сума от св. П. Ц., за което била издадена Разписка № 0700019275047887/18.07.2023 г. „Изипей“ АД - България е предоставило в оригинал Разписка № 0700019275047887/18.07.2023 г. за получената сума, която е приложена към материалите по досъдебното производство.

От Г. М. Д. в хода на досъдебното производство били снети образци от неговите почерк и подпис. Заключението на назначената и проведена по досъдебното производство Графологична експертиза установява, че подписът, положен след реквизита „Подпис“ и ръкописният текст, написан след реквизита „Клиент“ в оригинал на документа „Разписка № 0700019275047887/18.07.2023 г., издадена от „Изипей“ АД - България, са изпълнени от подсъдимия Г. М. Д., т.е доказва се , че паричната сума в размер на общо 400,00 лева / или след 01.01.2026 г. - 204,52 евро /, изпратени чрез „Изипей“ АД от свидетеля П. Б. Ц., е получена от лично от подс. Г. М. Д..

Няма никакви доказателства към момента на приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, тази сума да е възстановена на Ц..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП 2

№ 249/2023 г. на РУ – Белоградчик и актуална справка за съдимост на Д..

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях фактическите си изводи.

По безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на сочената от обвинителя дата и по описвания начин – чрез обява в социална мрежа – „Фейсбук“, подс. Г. М. Д. , със специалната цел да набави за себе си /парични средства/, изисквайки и получавайки паричен превод чрез системата на „Изипей“ АД, той въвел в заблуждение и подържал същото у П. Б. Ц. / че срещу определената изпратена сума, ще му достави 10 бр. употребявани шезлонги /, и в резултат на това си поведение, причинил на пострадалия Ц. имотна вреда в размер на 400,00 лв. / или 204,52 евро към днешна дата/ От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Г. Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.209 ал.1 НК.

Съдът не се съгласява с довода на защитника на подсъдимия, че е налице по-леко наказуем състав на „измама“-та – по чл.209 ал.3 от НК. Действително, размерът на имуществената вреда не е висок, но съдът следва , и отчита обществената опасност на деянието с всички негови елементи в конкретния случай – механизма на въвеждане на заблуда, - ползването на социална платформа и системата за разплащане, които е следвало да внесат увереност у пострадалия, че при тази публичност на изявленията на подсъдимия и доказателството, че е получил паричния превод, трудно може да възникне съмнение в истинността на обещанието и коректността на подсъдимия, като страна по „сделка“-та. Ето защо съдът приема, че извършеното от Д. следва да бъде квалифицирано по основния текст на престъплението по чл.209 ал.1 от НК.

От обективна страна : На 18.07.2023 г. в гр. Б., обл. В., възбудил и поддържал у П. Б. Ц. от гр. Б., заблуждение, че е срещу сумата от 400,00 лв. / сега 204,52 евро/, която Ц. му превел на същата дата чрез „Изипей“ АД, ще му изпрати 10 бр. шезлонги – втора употреба, и с това му причинил имотна вреда в размер на 400,00 лв. / вече 204,52 евро/

От субективна страна - подс. Д. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че въвежда в заблуждение и поддържа такова у пострадалия - обещава му определено действие, свързано с получаването на пари, което обещание подсъдимият е знаел, че няма да изпълни, и го е направил с целта да си набави имотна облага / получената още в същия ден сума /. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Д. е направил своето обещание, съзнавайки че за обещания срок няма да изпрати нищо на пострадалия, тъй като ней3 вероятно въобще не е и притежавал обещаните вещи / той нито в разпита си пред разследващ орган, нито в с. з., пред съда, можа да се даде обяснение , да изложи причини за неизпълнение на „сделката“ /. Поради това, съдът приема, че Д. е съзнавал, че няма да може да може да изпълни обещанието за предаване на шезлонгите въобще.

Деянието безспорно е осъществявано със специалната цел, предвидена в разпоредбата на чл.209 от НК – да се придобие имотна облага / парична сума /, което дефакто е и станало – той е получил предмета на престъплението, за което подписал разписка.

Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия и желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд, както и затрудненото материално и социално положение.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното от подс. Г. Д. престъпление – чл.209 ал.1 от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до шест години.

Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.

В настоящия казус, съдът намира, че не са налице условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в случая многобройни или изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – вредата, която е нанесена с престъпната проява не е възстановена и до момента, а от момента на деянието до с.з. е изминал достатъчен период от време, в който при желание за обезщетение, подсъдимият би могъл да положи усилия и да събере дължимата сума на пострадалия, освен това поделото се проведени многобройно заседания – в почти всички случаи с отлагане по причини – последващо деянието поведение на Д.. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на подсъдимия в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл. 209 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия самопризнание и все пак чистото му съдебно минало, и при съобразяване с установените от чл. 36 от НК цели на наказанието, и счете, че на Д. съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в минималния размер от една година. Но съобразно изискването на чл. 58 А ал. 1 от НК , съдът определи на Г. Д. по настоящето дело реално наказание “лишаване от свобода” в размер на осем месеца.

4

Съдът намери, че за подс. Д. са налице условията на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода".

Същият не е осъждан към датата на деянието за престъпление от общ характер на “лишаване от свобода”, наложеното му сега наказание е за срок по-малък от три години, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание, като съдът счете, че изпитателния срок в случая следва да бъде определен също в размер на минималния, установен в закона – а именно три години.

След като определи наказанието по делото на Д., съдът се занима с въпроса за приложението на чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия с настоящата присъда и по н.о.х.д № 332/2024 г. на РС - Царево, тъй като деянията - предмет на посочените дела са в съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. Съдът определи по тях едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия Г. Д. - "лишаване от свобода" за срок от дванадесет месеца, като на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на това общо наказание – за изпитателен срок от ри години. На осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното общо, най-тежко наказание на Д. , времето през което, осъденият е бил “задържан” за крок от 24 часа по ЗМВР , считано от 14.08.2024 г. и с Постановление за задържане от прокурор при РП – Бургас – за 72 часа, считано от 15.08.-16.08.2024 г., по н.о.х.д. № 332/2024 г. на РС – Царево.