Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1094 от 24.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1478/2024
Вид
Решение № 1094
Подписан
24.02.2025
В сила
24.02.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Йоана Красимирова Кацарска, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 1, т. 2 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
  • чл. 610 · Търговски закон
  • чл. 632, ал. 4 · Търговски закон
  • чл. 739 · Търговски закон
  • чл. 739, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 88 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100501478 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20106183 от 22.10.2023 г., постановено по гр. д. № 50655/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 58-и състав, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против Б. П. П. искове за установяване по реда на чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ. бр. 88 от 08.10.2004г.) – в размер на 2766,88 лв., претендирани като неизплатена сума за потребена вода и водоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. Созопол, ул. „******* в периода от 20.09.2014 г. до 11.08.2017 г., ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 416,78 лв. за периода от 25.08.2015 г. до 18.07.2018 г., за които по ч. гр. д. № 50893/2018 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 600 лева – съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на СРС. Твърди, че дори и да се приеме, че подписът на ответника не е положен върху процесния договор, то извършените плащания извън процесния период представляват извънсъдбено признание за това, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил ВиК услугите в процесния имот по процесните фактури. Сочи, че индиция за собствеността е и подадена молба с искане за съгласуване и сключване на постоянен договор за ползване на ВиК услуги от ответника по делото. Твърди, че от приложеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 25 от 10.04.2009 г. като възложител е посочено именно ответникът като собственик и изпълнител на сградата и обособените в нея самостоятелни обекти. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил 1 всички доказателства по делото. Сочи, че видно от представената справка от Агенцията по вписванията ответникът продължава да има собственост върху самостоятелни обекти в процесната сграда, като посочва, че дори и да се приеме, че ответникът е отчуждил имотите си, то по фикцията на чл. 9а от Наредба № 4 е налице договорно основание за търсене на плащането от предишен собственик. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови нов съдебен акт, като уважи предявените искове. Претендира разноски.

Във въззивната жалба са формулирани доказателствени искания за събиране на свидетелски показания, с които се цели да се установи принадлежността на преюдициалното за материалния спор право на собственост върху процесния имот, както и доказателствено искане за приемането на представени за първи път с въззивната жалба писмени доказателства, касаещи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, обосновани с твърдение за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване, че за това обстоятелство не са представени доказателства по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. С Определение № 7947 от 22.05.2024 г., постановено по настоящото производство са оставени без уважение направените във въззивната жалба доказателствени искани.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Акцентира, че задълженията на ищеца са погасени, тъй като в хода на делото е настъпил личен фалит за ответника в качеството му на неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество и непредявяване на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност. Сочи, че погасителният ефект по чл. 739 ТЗ се прилага и по отношение на вземанията на личните кредитори на неограничено отговорния съдружник, дори и същите да нямат търговски характер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за ВиК услуги. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ищеца, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По доводите за неправилност съдът намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на 2766,88 лева, претендирани като неизплатена сума за потребена вода и водоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. Созопол, ул. „******* в периода от 20.09.2014 г. до 11.08.2017 г., ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 416,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 25.08.2015 г. до 18.07.2018 г.

По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), съгласно която потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира за установено за целите на настоящото производство, че ответникът е бил собственик на част от имотите в процесната жилищна сграда. Съдът гради тези изводи въз основа на приетата 2 по делото справка от Агенция по вписванията, видно от която за исковия период са извършвани вписвания и отбелязвания за имоти, представляващи самостоятелни обекти в сградата, за която се претендира стойността на доставените ВиК услуги, както и въз основа на установените по делото плащания за абонатен № 725341 с титуляр Б. П., които следва да се ценят като извънсъдебно признание за обстоятелството, че между страните е било налице облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги. Следователно и за целите на процеса се установява, че ответникът като собственик на част от самостоятелните обекти в сградата, има качеството на потребител на ВиК услуги.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас (Общите условия), отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена, и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

От представени от въззивника ищец показания за студен водомер к-т394, стр. 116, отчетени с мобилно устройство и представени 4 броя фактури се установява, че за абонатен номер 725341 на въззиваемия ответник са фактурирани задължения в размер на 2766,88 лева. По делото е изслушано и прието заключение по съдебнотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно, компетентно и логично. От заключението се установява, че при огледа на място е установено, че общият водомер на сградата, който е монтиран в шахта в двора на сградата, е пломбиран и с поставен баркод, поради което уредът се явява технически изправен към момента на огледа. Според вещото лице показанията на студения водомер са отчетени с мобилно устройство, като отбелязва, че отчетите са водени коректно. Съгласно заключението на вещото лице за процесния период има начислявано потребление по регистрирани други партиди на ВиК Бургас на други водоснабдени обекти в процесната сграда на стойност 2474,19 лева. В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че за водоснабдявания обект, който представлява четириетажна жилищна сграда и се намира на ул. „*******, гр. Созопол, е открита партида № 725341. Вещото лице посочва, че е монтиран един общ водомер и 21 индивидуални водомера, монтирани на всеки апартамент съгласно приложеното приложение. Посочва, че устройствата отчитат по електронен път, като отчитането става с помощта на мобилен компютър, с който се сканира баркодът на водомера, установявайки връзка с партидата на абоната, след което отчетникът въвежда ръчно направения отчет. Вещото лице посочва, че общото изразходвано количество вода, преминало през измервателното устройство за периода, представлява разликата между тези два отчета и възлиза на 2690 куб.м.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че дружеството ищец реално е доставило до имота питейна вода, отговаряща на изискванията за качество и съответно е предоставило ВиК услуги по отвеждане на отпадни води, като е спазило и процедурата по отчитане на доставените ВиК услуги.

При формираните изводи за това, че ответникът притежава правото на собственост върху част от самостоятелните обекти в процесната сграда, следва да се приеме, че за ищцовото дружество е възникнало вземане за доставяне на ВиК услуги, чийто размер подлежи на определяне по реда на чл. 162 ГПК.

С оглед релевираното от ответника възражение, че вземането се явява погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, тъй като спрямо ответника на основание чл. 610 ТЗ в качеството му на неограничено отговорен съдружник в „П., В., И. и Сие“ СД било проведено и приключено производство по несъстоятелност, в което процесното вземане не е било предявено и уважено, настоящият състав намира следното: От представения по делото препис от Решение от 14.04.2022 г. и от служебно извършената от въззивния съд справка в Търговския регистър се установява, че с Решение № 260014 от 05.03.2024 Г., постановено по търг. Д. № 2/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е прекратено на основание чл.

632, ал. 4 ТЗ производството по несъстоятелност на „П., В., И. и Сие“ СД, ЕИК 206011678, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „******* по т.д. № 2/2021 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд и е постановено заличаване на „П., В., И. и Сие“ СД, 3

ЕИК 206011678 със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „*******, като решението е влязло в сила на 22.04.2022 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ВКС, ОСТК след като производството по несъстоятелност срещу персонално дружество е приключило по реда на чл. 632, ал. 4, вр. ал. 1 ТЗ, неограничено отговорните съдружници не продължават да отговарят за дружествените дългове. Съобразно чл. 88 ТЗ задължението на неограничено отговорните съдружници за дружествен дълг е акцесорно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 610 ТЗ, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност на търговското дружество се смята по силата на закона за открито и производство по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник, независимо дали той е физическо или юридическо лице ( ЮЛ ), вкл. търговец. При прекратяване и заличаване на търговското дружество по реда на чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ дружествените дългове се погасяват по силата на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Обратен извод не може да бъде направен и предвид факта, че неплатежоспособното юридическо лице - търговец престава да съществува като правен субект със заличаването му от търговския регистър. Следва да се има предвид и фактът, че ако неограничено отговорният съдружник е юридическо лице, тъй като спрямо него също е открито производство по несъстоятелност по силата на чл. 610 ТЗ, последиците при приключване на производството по несъстоятелност за неограничено отговорните съдружници - търговски дружества и ЮЛНЦ, са такива, каквито са за самото търговско дружество (СД, КД и КДА) - те се заличават от регистъра и престават да съществуват като правни субекти, поради което не биха могли да дължат, както дружествени, така и лични дългове. Ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват. Положението на физическото лице - неограничено отговорен съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице - едноличен търговец.