Решение № 5 от 16.01.2024, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Решение № 5/16.01.2024г., постановено по АНД № 545/2023 г. по опита на РС- Несебър

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура- В. постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Н.А.Н. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за това, че на 23.11.2019г. в гр.В. причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Е.Д.Ц., изразяваща се в чувство на болка, включително известно главоболие след инцидента, без разстройство на здравето- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо, във вр. чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура- Бургас поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по обвинението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Обвиняемият Н.А.Н. е български гражданин, живущ в гр. В., неосъждан.

На 23.11.2019 г., около обяд, обвиняемият посетил магазин за хранителни стоки „К.“, находящ се в гр. В., ж.к. „В.“, ул. „Б.“,, до ..... След като приключил с избора на покупките, се наредил на касата, на която, като продавач- консултант, работела св.

В.Г..

По същото време в магазина отишла да пазарува и св. Е.Ц. която се наредила на същата каса, като застанала зад обвиняемия. На ръката й била преметната дреха, която същата носела и към момента на влизане в обекта. Зад св. Ц. имало други хора и деца.

Мястото, на което всички чакали реда си, било тясно поради поставената много стока около касата.

Внезапно и неочаквано на св. Ц. обвиняемият се обърнал и й заявил, че шест пъти вече го била докоснала, като я нарекъл „джебчийка“, чиято цел била да му открадне парите, и за това ходела с преметнато палто, за да се прикрива като краде. Св.

Ц. заявила, че не е такъв човек, при което Н. с дясната си ръка й нанесъл удар в главата в областта на лявото слепоочие. Никой не реагирал на случилото се. След като дошъл реда на обвиняемия, същият си платил стоката, отново се обърнал към св. Ц. и нанесъл втори удар на същото място по главата. След това напуснал магазина. Св.Ц. усетила силна болка, заплатила покупките си, като заявила, че я е било страх да излезе от магазина да не би Н. да е отвън. Св. Г. излязла от магазина и след като се огледала, се върнала вътре, където я чакала св. Ц., и й казала, че обвиняемия го няма. Едва тогава пострадалата напуснала обекта.

След като си отишла у дома, св.Ц. разказала на близките си- мъжа й и дъщерите й, за случилото се, както и че много я боли главата. Съпругът на пострадалата отишъл в магазина и разбрал, че в обекта има поставени камери, които са записали случилото се. По- късно през деня в магазина отишла и една от дъщерите на пострадалата, на която били предоставени записи, част от които същата качила във Фейсбук, изразявайки възмущението си от постъпката на един мъж към една жена. По сведения на св. Ц. обвиняемият се включил в публикацията и като коментар дал имената си и ЕГН. Св. Ц. подала жалба в 3-то РУ на МВР- В..

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че св.Ц.

1 страда от епилепсия с големи и малки припадъци, както и състояние след прекаран исхемичен мозъчен инсулт, хипертонична болест втора степен, сърдечно мозъчна форма. Вещото лице сочи, че пристъпното главоболие би могло да се дължи на съществуващите хронични заболявания, мозъчносъдова болест в напреднала степен на развитие. Експертът обаче, заявява, че травма, получена от удар в главата с юмрук, би обусловила чувство на болка, включително и известно главоболие в дните след инцидента.

На 25.03.2020 г. било извършено разпознаване на лица и предмети по реда на чл.

171, ал. 4 НПК по предоставени на св. Ц. снимки, обективирани в протоколи и албум, находящи се на л.25-27, том първи от ДП. Св. Ц. разпознала по снимка Н. Н. И.В. като лицето, което я е ударило два пъти в слепоочието с юмрук на 23.11.2019 г. в магазин К..

По ДП е извършена видео- техническа и лицево- идентификационна експертиза въз основа на предоставените от поставените в магазин „К.“ камери, снимали на 23.11.2019 г., както и въз основа на взетите с протокол от 21.02.2022 г. образци за сравнително изследване- фотоснимки на Н.А.Н.. Вещото лице заявява, че на представения за изследване запис е заснето лицето Н.А.Н., което чака на опашката на касата в магазина, с продукти, и нанася два удара с десен юмрук в лявата част на главата на намиращата се зад него жена в 12:03:10 часа и в 12:04:05 часа.

За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира в пълнота показанията на св.Ц.. Същите са логични, последователни и според съда се допълват от останалите събрани доказателства по делото, включително и приобщените по делото свидетелски показания на свидетелката В.Г., която също твърди нанасянето на два удара по пострадалата, разпозната като редовна клиентка в магазина.

Показанията на двете свидетелки напълно съответстват и на установеното от вещото лице по видео- техническа и лицево- идентификационна експертиза.

Показанията на св. Ц. се подкрепят и от извършеното от нея разпознаване на лице и предмети по снимки. Същото е извършено при спазване на чл. 171, ал. 1 НПК, в присъствието на поемни лица, като на пострадалата са показани снимки на шест лица, измежду които е и обвиняемия Н.. Разпознаването е извършено в Трето РУ на МВР- В. при дневна светлина и отлична видимост, което е удостоверено в изготвените протоколи. От приложените към изготвения албум снимки се установява, че на Ц. са представени снимки на разпознатото от нея лице и на още пет други лица, сходни с Н. по външност. Ц. категорично е посочила снимката на обвиняемия, като лицето, което я е ударило. На 25.03.2020 г. е извършен и разпит на свидетелката (л.23, том първи от ДП), предхождащ извършеното разпознаване, в който тя е описала подробно по какви признаци може да разпознае лицето. Ето защо липсват процесуални нарушения при извършеното от нея разпознаване по реда на чл. 171, ал. 4 НПК. Наред с това чрез осъществяването на този способ на доказване напълно се потвърждават показанията на свидетелката Ц..

Съдът в пълнота кредитира и приетата по делото съдебномедицинска експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че такива травми- удари в главата, биха обусловили чувство на болка, включително и известно главоболие в дните след инцидента. Причиняването на болка без разстройство на здравето съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна достигна до извод, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 131, ал.1, 2 т.12 вр. чл. 130, ал. 2НК. Безспорно се установи, че на 23.11.2019г. в гр.В. причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Е.Д.Ц., изразяваща се чувство на болка, включително известно главоболие след инцидента, без разстройство на здравето. По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Следва да се има предвид, че засягането на здравето се преценява към момента, в който е настъпило увреждането. По делото се установява, че с поведението си обвиняемият е причинил болка на св.Ц. чрез нанасяне на два удара с юмрук в областта на лявото слепоочие на главата, с което й е причинил болка без разстройство на здравето, попадащо в обхвата на чл.130, ал.2 от НК.

Съдът намира, че в случая е налице и квалифициращия признак на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, за който по отношение на обвиняемия е повдигнато обвинение с внесеното постановление, а именно да е извършил телесната повреда по хулигански подбуди. Във връзка с хулиганските подбуди на първо място следва да се има предвид, че е възможно в резултат на хулигански действия да бъде нанесена телесна повреда на друго лице (арг. от т. 4 Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС). Хулиганските действия се характеризират като неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност, удари и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние (арг. от т. 2 Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС). За съставомерността на престъплението по чл. 131, ал.

1, т. 12 НК е необходимо телесната повреда да е причинена именно въз основа на действия, като описаните по-горе. В съдебната си практика върховната инстанция е приела, че дори и при наличието на така наречения „личен мотив” е възможно телесната повреда да бъде причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал.

1, т. 12 НК. В такава насока са напр. Решение № 575 от 04.01.2011г. по н.д. № 2428/2011г. на II н. о. на ВКС, Решение № 51 от 07.07.2014г. по КНОХД № 1848/2013г. по описа на III н. о. на ВКС, Решение № 255 от 03.07.2015г. по к.н.д № 544/2015г. по описа на I н. о. на ВКС. В тази съдебна практика от върховната инстанция е прието, че хулигански подбуди са налице дори и при личен конфликт, но само когато умисълът на обвиняемия значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото.

В настоящият случай се установи, че обвиняемия и св. Ц. не са се познавали.

Между същите е нямало предходен конфликт или някакви други подобни отношения.

Деянието на Н. не е било с личен мотив, ударите са били внезапни и изненадващи за пострадалата, която не го е била провокирала по никакъв начин. По ДП не се съдържа нито едно доказателство, че действително е било налице заявеното от обвиняемия докосване от страна на Ц., още по- малко шест пъти. Липсата на каквото и да било предшестващо поведение от страна на пострадалата, насочено към Н., дава основание на настоящата инстанция да приеме, че личен мотив за извършеното липсва.

Случилото се е станало на публично място- магазин за хранителни стоки, в присъствието на множество лица, включително и деца. Било е съпроводено с 3 квалификации към Ц., наричайки я „джебчийка“ и че е искала да краде, които безспорно са обидни по съществото си. Цялостното поведение на Н. е било укоримо и грубо нарушаващо обществения ред. Обвиняемият не се е възпрял и от факта, че случилото се е развило пред погледите на други граждани, в това число и деца. Ето защо следва да се приеме, че показва явно неуважение към обществото.

С оглед на така изложеното съдът прие, че са налице всички обективни елементи на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Съдът намира, че деянието е извършено умишлено при форма на вината- пряк умисъл. Самото въздействие на обвиняемия върху пострадалата е от такова естество, че може да причини различни степени на увреждане. След като е насочил ударите си към главата на пострадалата, то обвиняемият безспорно е целял да й причини поне лека телесна повреда, изразяваща се най- малко в болка или страдание, тъй като ударът с юмрук може да причини както болка, така и други по вид наранявания. Ударите са били целенасочени и Н. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, което извършва, предвиждал е последиците и ги е целял. В този смисъл е налице и субективния елемент от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Поради всичко изложено до тук съдебният състав призна обвиняемия за виновен за извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Налице са и предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото за това престъпление наказание е лишаване от свобода до една година или пробация.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9770bb88-84e3-472a-93fb-af8106c2f07b