Решение № 2214 от 06.12.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.....

06.12.2019 г., гр. София

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на 06.12 през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ВРАНЕСКУ като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. дело №1996 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на „С.Л.Д.“ ООД чрез адв. М. К. срещу отказ № 20190531002109-2/20.09.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531002109/31.05.2019 г..

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че законово не е предвидено задължение за дружествата да представят в съответния регистър актуални състояния на чуждестранните юридически лица, които са посочени в декларациите по ЗМИП. Счита, че обстоятелствата, които се декларират не подлежат на доказване в охранителното производство именно, поради което деклараторите носят наказателна отговорност за неверни данни и обстоятелства. Твърди, че към заявлението е представено извлечение, което установява съществуването на съдружника чуждестранно юридическо лице и удостоверява начина на представляване на същия. Моли, обжалваният акт да бъде отменен.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ №

20190531002109-2/20.09.2019 г., длъжностното лице е приело, че към заявлението е следвало да се представи актуално извлечение на „Б.Т.ЛТД“- чуждестранно юридическо лице. Не са били изпълнени дадените от длъжностното лице по регистрацията указания в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. С Указания № 20190531002109/17.09.2019 г., длъжностното лице по регистрацията е указало на заявителя да се представи актуално извлечение на чуждестранното юридическо лице „Б.Т.ЛТД“, тъй като приложеното извлечение е съставено преди повече от 5 години, период достатъчно дълъг да настъпят промени в дружеството. Също така е посочено, че е необходимо представеният в превод документ , подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „С.Л.Д.“ ООД, ЕИК*********на обстоятелства съгласно изискванията на чл. 63, ал. 4 ЗМИП.

На първо място следва да бъде посочено, че длъжностното лице по регистрацията неправилно и незаконосъобразно приема, че към заявлението трябва да бъде представено актуално извлечение на дружеството „Б.Т.Лтд“. Според Съда към заявлението не е необходимо да бъдат представяни доказателства за правосубектност във връзка с чуждестранното юридическо лице, посочено в представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и заявлението. В обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото, проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред /чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание определени с правилника за прилагане на закона. Предвид, че вписването на обстоятелствата по ЗМИП е въз основа на декларация, то обхвата на проверката, която следва да направи длъжностното лице по регистрацията не включва проверка на съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, също не е необходимо установяване съществуването и представителството при юридическите лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.

Разпоредбата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от

Наредба № 1 от 14.02.2007г., изискваща представянето на такива документи при вписването не съответства на специалния ЗМИП не може да бъде прилагана /чл.

15, ал. 3 от ЗНА/.

На следващо място съдът намира, че дадените от длъжностното лице указания на 17.09.2019 г. за нотариално заверяване на подписа на преводача в представения преведен на български език документ, са неправилни. Гражданският процесуален кодекс и Административнопроцесуалният кодекс не предвиждат представяните в съответните производства документи на чужд език да бъдат придружавани с превод на български език, в който подписът на преводача да е нотариално заверен. Такова изискване не е предвидено и в ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ е установено изискване, когато със заявлението се представя документ на чужд език, той да бъде придружен със заверен превод. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, в случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език. Трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът, съответно юридическото лице с нестопанска цел докаже, че преводът на български език им е бил известен.

Съгласно чл. 7, ал. 3 Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ /Наредба № 1/, когато представените към заявлението документи са представени на чужд език, те се представят заедно с превод на български език, извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи., като подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В този смисъл настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г., е приета в противоречие със закона, в приложение на който е издадена, а именно ЗТРРЮЛНЦ.

При положение, че този закон, както и Гражданският процесуален кодекс и Административнопроцесуалният кодекс не изискват преводите на документите да бъдат извършвани с нотариална заверка на подписа на преводача, то няма основание да се приеме, че за документите, представяни пред Агенция по вписванията, следва да има такова изискване, което е очевидно по-строго и по-формално. Затова настоящият съдебен състав приема, че установеното в чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 изискване не следва да се прилага – по арг. от чл. 15, ал.

3 от Закона за нормативните актове.

Предвид изложеното, Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за вписване на заявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, поради което отказът на АВ-ТРРЮЛНЦ следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Съдът.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ №

20190531002109-2/20.09.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531002109/31.05.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

УКАЗВА на

Агенцията по вписванията да впише заявените обстоятелства по подаденото заявление образец Б7 с вх. № 20190531002109/31.05.2019 г. по партидата на „С.Л.Д.“ ООД, ЕИК *********.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТР за сведение и изпълнение..

Съдия: