Протокол № 140 от 25.03.2022, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 140 гр. Смолян, 23.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова

Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440101076 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Страните по делото редовно призовани.

Ищцата се явява лично и с адв. О, редовно упълномощена от преди.

Ответниците Е К.а и С.К. се явяват лично.

За ответника С.К. се явява адв. М, редовно упълномощен от преди.

Е К.а - Желая адв. М да ме представлява по делото, за което го упълномощавам устно днес.

Адв. О - Да се даде ход на делото.

Адв. М - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. О - Поддържам исковата молба. Запознати сме с проекта за доклад. Водим двама души свидетели, които моля да допуснете до разпит. Във връзка с изложеното в писмения отговор оспорваме направените твърдения в него от С.К., че ищцата е имала друга цел, която цели да постигне с водене на настоящото дело, че същата нямала нужда от грижи и че той лично или чрез другиго бил й предоставил нужните й издръжка и грижи. Ищцата е готова да отговори на поставените въпроси по чл. 176 ГПК. Представям и моля да приемете като доказателства по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.08.1988 г., с който ищцата е придобила апартамент № 18 в гр. Смолян. Представям този документ за установяване на обстоятелството, че апартамента е закупен когато ответника 1

С.К. е бил на 17 години и той не е разполагал със собствени средства, с които да й помогне да заплати имота. Представям справка от общо практикуващ лекар д-р Матев относно здравословното състояние на В.Т., във връзка с твърдението, че телковото решение било с изтекъл срок, както и разписка за изплащане на сума по Изипей изпратена на В.Т. от дъщеря й М и една разписка за размера на употребеното количество ел.енергия в дома на ищцата.

Адв. М – Не възразявам да се приемат тези доказателства, но експертното решение го има вече по делото. Не ги оспорвам, относими са по делото. Ние също водим двама души свидетели.

По доказателствата съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА доказателства както следва: представените от ищцовата страна писмени

На основание чл. 146 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно определението, с което на страните е съобщен проекта за доклад, разпределена е доказателствената тежест и се е произнесъл по доказателствените искания.

ДОПУСКА до разпит водените свидетели.

Сне се самоличността на водените свидетели както следва:

ДИМ - ****

ЛАБ-Т - ****

РГК – ***,

ВС К.А – ****

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 НК и същите обещаха да кажат истината и изведе същите от съдебната зала.

Съдът пристъпи към разпит на свидетЕта Б.

СВИДЕТЕТА Б – В.Т. я познавам от 1984 г., когато съм постъпила на работа в болницата. Тя тогава работеше като санитар. Тя беше самотна майка и се грижеше за двете си деца. Тя беше добър служител и в това време, когато съм работила имаше профсъюзна организация, като ние подпомогнахме нейното семейство, закупихме й пералня, защото тя трудно се справяше. Знам, че В има една къща и е дала пари да си я ремонтира. Не мога да кажа през коя година точно, но беше във времето, докато аз бях на работа. Аз бях на работа до 1995 г. В е наемала майстори срещу заплащане. Подробности, какво точно е ремонтирала не мога да кажа, знам, че прави ремонт. Сама си закупи на изплащане апартамента. Знам, че една нейна съседка й е дала пари, след което тя си ги е върнала. Знам, че сама си е изплатила апартамента, защото това го споделяше пред нас. Познавам и сина и дъщерята на ищцата. Говорих с доктор А по телефона и тя ме поздрави, че съм се съгласила 2 да стана свидетел на В, за да я подкрепя. Д-р А ми каза, че много често е викала сина на В в кабинета си и го е предупреждавала да бъде по-отговорен към майка си. Разбрах, че В живее дълго време сама и от време на време ходя да я наблюдавам. Когато съм ходила в дома й, не съм виждала С там. Тя ми е споделяла, че когато му се е обаждала да й направи нещо, той винаги е бил зает. Когато се развали мивката, той винаги отказвал, не знае към кого да се обърне. Това го знам от В. Жената с болка ми е споделяла, че има нужда от С, но той не се отзовава, когато тя е има нужда от помощ. През две седмици ходя да я навестя.

Един път, когато я скова кръста, тя ми се обади и ме помоли да отида да й взема лекарства.

Това не един път, доста пъти ме е молила и съм ходила след работа в нейния дом. В големия студ през януари месец отидох да я видя какво прави, защото е сама. Заварих я завита в стаята, с одеяла и радиатора, който ползваше не беше стоплил помещението, защото температурата беше минус 23 градуса навън, а вътре 16-17 градуса, беше студено, беше се завила с много одеяла. Няколко пъти й се обаждах, тя не вдигаше и аз се изплаших да не е станало нещо страшно, затова отидох. До вечерта отидох и й занесох един конвертор, за да може да се стопли. Тази жена е жена с увреждане, със 71 % трайно нарушена работоспособност, с вродено очно заболяване слепота. Вследствие пРран инсулт слепотата й се увеличава. Освен това на лявата ръка има пет операции, тя много трудно се справя с нея.

Преживяла е инфаркт и мои бивши колеги от болницата са ходили да й помагат, да й указват подкрепа. Като дългогодишен съвестен работник в отделението имам ли възможност, винаги й указвам подкрепа. Например, когато в къщи се развали нещо, тя е имала нужда някой да й помогне, когато й се развали мивката. Имаше честа нужда, някой да й закупи лекарства и често съм го правила, когато съм имала възможност. Запомнила съм, че В е самотна майка. Децата живееха при нея, тя се грижеше за тях. Нямам представа преди да започне да се отоплява на ток с какво се е отоплявала. Не знам някой друг да й е помагал по поръчка на сина й. Нейната пенсия е 370 лв. ниска е, това значи, че тя живее под линията на бедност, която за държавата е 419 лв. Тя с тези доходи трудно се справя и благодарение на М, която ежемесечно й изпраща пари, за да си подпомага семейството. В ми е споделяла, че М й изпраща пари, тя също й се обажда много често. Знам, че сина й работи в пожарната. Не съм разбрала той да й е предлагал или предоставял финансова помощ. Финансовата помощ идва от дъщеря й, тя живее в Ш. Така оцелява В. В ми е споделяла, че е ходила в с. Р, но вида, в който е оставила къщата не е същия. Вътре е било преди подредено, а сега било хаос. Не мога да кажа дали сина й се е занимавал със земеделие през последните години. С не се интересува от нея, не се обажда, повече М се интересува от нея, обажда й се. Ищцата е оставила на дъщеря си апартамента, а на сина си къщата заедно със земеделска земя. Не мога да кажа нищо конкретно, но на В й е много мъчно, че се стига до тук. Не съм ходила в дома на В на рожден ден.

Съдът пристъпи към разпит на свидетЕта М.

СВИДЕТЕТА М - Ние сме братовчеди – съпругът ми е втори братовчед на В и се познавам от много години с нея, от 10-15 години, от както съм се оженила. Жената много пъти ми се обажда, че има нужда от вода, има нужда от хапчета, има нужда от яйца. Много 3 пъти съм й вземала яйца от Кокоимпекс. Носила съм й вода до четвърти етаж, лекарства съм й вземала, от супера съм й пазарувала. Жената не е добре с очите, тя е с увреждане. Не вижда. За да си изчисти продукта, който следва да готви, трябва да ползва лупа. Месо съм й носила, дреболии съм й носила, не може да си ги изчисти. Аз съм й ги чистила, оставяла в пакетчета и във фризера. Написвала ми е на списък какви продукти да й напазарувам и съм й пазарувала. Най-вече, жената стои на студено. Отивам да видя как е, тя се е навлекла с дрехи, завила се е в леглото и с една печка до нея. Самата печка си топли нея, не да стопли помещението. Предлагала съм я да я взема в С, поне през зимния период, но тя не иска.

Казва как като има син и дъщеря, да дойде при мен. Аз се притеснявам за нея. През два, три дни й се обаждам и я питам от какво има нужда. Казала съм й да ми се обажда, да не се притеснява, независимо от времето. Аз живея в С и веднага ще дойда. Имало е случай, когато я заварвам скована, мачкам й ръцете, едната й ръка е неподвижна, тя е оперирана.

Каквото и да хване с едната ръка го изпуска, изпуска абсолютно всичко. Разтривам й ръцете, врата, главата й разтривам. Казвала ми е, че не вижда. Давала съм й хапчета и сме чакали да й мине. Не е оправдание, при жив син, чужди хора да се грижат за нея. Аз не съм чужда, аз съм близка. Не може да има син и чужди хора да я обгрижват. Не може за три години един чувал картофи да й занесеш и това да значи, че я гледаш. Щом е майка, той е длъжен да я гледа. За да му даде къщата в Ряка значи е чувствала, че има син, на който може да разчита.

Аз много често ходя при нея, всяка седмица, през два, три дни. Не съм засичала нейния син и бившата й снаха при В в апартамента. Когато съм ходила в апартамента сина не съм го засичала там. Засичала съм го когато се ожених преди 10-15 години при майка му, но в близките години не, последните пет, шест години не съм го засичала. В живее сама, никой няма при нея, никой не живее с нея. В разчита на дъщеря си. Била съм свидетел, когато се е обаждала по вайбър за да я чуе. М й е изпращала пари, за да си плати тока. Пенсията й е малка и не й стига. Телевизор й купиха, жилището й ремонтираха, за да има удобства. Ако стане някаква авария, М от чужбина намира човек тук и го изпраща. Дъщерята е в чужбина, каквото може прави. Не мога да кажа защо В не използва друго отопление, сигурно не й стигат средствата. Била съм свидетел, когато В се е обаждала по телефона на С и го пита къде е и кога ще отиде. Той й казва, че е на работа и след като излезне ще отиде. Питала съм я след това и тя ми е казвала, че отново я излъгал, не е отишъл. Не мога да кажа дали С й се обажда. Не мога да се сетя кой е Емил Торутев, по физиономия сигурно го знам.

Съдът пристъпи към разпит на свидетЕта К.а.

СВИДЕТЕТА К.А – Аз съм дъщеря на ответника и внучка на ищцата. Откакто чухме, че баба ми ще съди баща ми, от тогава баба се е затворила вътре. Баща ми й звъни, тя не отговаря. Не отваря и на нейни приятелки. Ако я питат има ли нужда от нещо, тя казва, не, не, всичко си имам. Сигурно чака да мине делото. Баба ми живее сама. До скоро леля си беше тук. Леля ми бяха тук на моята сватба преди три години, тогава беше и рождения ден на баба ми. Тогава леля си бяха дошли от чужбина, след това пак си заминаха. Когато леля ми беше тук, баба беше спокойна и казваше, че леля ми всичко са й занесли. Сега, когато я няма леля баба вижда, че е останала сама. Ние сме на заден план, трудно ми е да го обясня.

4

На нашите също им е тежко, но не го показват. Тя си го таи с годините, не й е присърце баща ми. Баща ми никога не е отказал да я гледа, нито пък аз, никога не сме отказали да й помогнем. Имотите на леля, които баба й е дала, говоря за апартамента тук е прехвърлен чрез покупко-продажба, а на баща ми в Р са дадени чрез възможност да вземане. Баба ми не харесва майка ми, никога не я харесвала и винаги е казвала на татко да се разведат. Баща ми никога не ми е казвал, че баба го е търсила за някаква помощ. Тя го е търсила за да му каже да се разведе с майка ми и какво говорят хората за техните отношения. Когато ме е търсила мен, аз съм ходила, разтривала съм я, тя много обича да я разтриват. Пазарувала съм й.

Ходила съм преди да станат тези проблеми. Баба ми никога е нямала сърце за баща ми.

Нищо не се е случило между баща ми и баба ми, не знам да са се карали, поне аз не знам. Тя е звъняла да я закараме някъде, на събори и аз съм ходила и съм я вземала с колата. Баща ми няма книжка и затова съм ходила аз да я вземам с колата. Носили сме и продукти, произведени на село. Тя никога не е казвала, че има нужда от конкретно нещо. След това започна да казва на татко, че ще му вземе всичко. Докато леля беше тук тя беше спокойна, нас не ни уважаваше, а когато леля отиде в чужбина, баба остана сама и ни нападна нас. Аз съм я водила на моята работа. Един път от работа отидох, за да й направя телевизора. Давала съм й пари за такси. Никога не ми се е обаждала и аз да й откажа нещо, нямало е такъв момент. Лично помня едно яке, което тя ми е дала, когато съм била в четвърти клас, едно жълто яке и едно колие с обеци. За всичките ми 28 години това ми е дала. За рождени дни баба ми си събира приятелки. Не искаше дори да дойде на моята сватба, която съвпадаше с нейния рожден ден, тъй като си беше поканила приятелки. Много трудно я убедих да дойде на сватбата. В къщи се отоплява с конвертор и има една електрическа възглавница. Тя не обича да е на топло, защото много се изпотява, обича да й е прохладно. Преди много години е била на дърва, много отдавна. Докато леля ми си беше тук, тя въобще не ни е търсила нас за помощ. Леля ми не е живяла с нея, но тя ходеше при леля ми на гости. Леля ми ходеше от време на време при нея, все пак и тя си има семейство. Баба си има и приятелки. От 3-4 години леля ми е заминала за чужбина, но не съм сигурна дали наистина са толкова години.